Както казват, е епична...

I want a classic purity, where dung is dung and angels are angels. (Henry Miller, Black Spring)

Ден преди рождението се заех с неизбежното. Първо изработих оръжието – за да влезе пръта в бутилката, изрязах с нож от върха, към капачката. Сетне вкарах пръта и уплътних с хартия. Беше класическа заоблена бутилка от кола, два литра – точно каквато ми казаха, че ще помогне. За пръв път обърнах внимание на очевидното съвършенство на този предмет – безупречните извивки, които предстоеше да се използват съвсем прагматично след няколко минути. Споена в нов механизъм, като естествен завършек на пръта, бутилката доби даже величествени измерения, тя бе всепоразяващият край на едно копие. Епохата също стана друга за целите на мероприятието. Такава, в която копията и държащите ги биват уважавани. В стаята стана някак героично, с изключение на аромата. А кой знае, може би героичното мирише точно така.

Надух си Gypsy Song на Влатко Стефановски (дългата версия, на Balkan Horses). Погледнах надолу изпитателно. Запретнах ръкави и с отрепетирана решителност пуснах в ход изобретението.

Ръчкам недвусмислено, докато на заден план някой възклицава повече от всякога уместно: „Еj, да имам, ко што немам”. Еми, немам.

Не се сдържах да се вгледам пак надолу – веднага изобличих десетки свои познати (когато се вглеждам нагоре много рядко виждам такива, но те поне светят, вместо да вонят). Видях как всички те се плашат неистово от приближаващия прът, завършващ достойно-фалически с бутилка от двулитрова кола. Техните дни са преброени и преебани, ще ги избутам. А на нас, свободните, са обещани още много варварски танци върху почистеното. Докато направим наша си мръсотия. Засега продължавам да ръчкам - недвусмислено.

Кое е по-епично (както казват) от борбата на един запретнал ръкави мъж със запушения кенеф? Това е класически двубой в добрата традиция "сам срещу един". Стихия! Литература. Философия – фрагментарна, не систематична, разбира се, а онази с камшичените мъдрости. Хаотична. Хаотични лайняни пръски зацапват битието. Следствие от бавни, ритмични тласъци, постепенно ускоряващи се без следа от колебание. И после кулминация, климакс… Любов! Изход (ударението е на втората сричка). Морето се разделя на две, сломено пред силата на пръта, когато го държи пророк. През тук вече ще може да се минава. Нужни са много удивителни знаци, за да се нарисува правдиво това отпушване. Защото беше въжделение, а го предизвиках да стане факт. Доволен съм.

Възнамерявам сега да се изпикая победоносно връз постигнатото. Заради постигнатото. Заслужавам го. И то ще го сторя достолепно – вече за никъде не бързам. Кръвоносните съдове в кенефното тяло са отпушени. Натискам ръчката...

След потопа Ной живя триста и петдесет години. Ако запазя нещо от днес в ковчега на неприличните си хрумки, дали и мен ще ме сполети дълголетие? Ной е бил на шестстотин преди потопа. Аз съм вече на 22 – не библейски, а съвременни, необратимо опорочени. Опръскани.

На опръсканите мисли, породени от днес, ще им сложа отдолу етикети като литература и философия. Oния от дъното на канала нe разбират това. Ето защо е наложително да се избутат с бутилка от кола. Нашият блян за най-красивата простота е безпредметен и глупав за тях. Много ли искаме? Хенри Милър пита само за класическата яснота, в която ангелите са ангели, а лайната са лайна. Не би – ангелите се държат като лайна. Един ангел вече сума ти време се опитва да ме увери, че е лайно. Не й се удава – ние, свободните, разбираме от лайна. Свободни газим в тях и разпознаваме красивото от раз, докато се мъчим да вдигнем натежали от нечистотиите криле.

Доколкото е повсеместно, лайното не е страшно. Ето какво не ви пожелавам никога да видите – амбициозна, парадираща посредственост, която се самоизтъква точно срещу мен, някак си твърде близо, за да се избегне погнусата. Ако тази гледка ти се присъни, се будиш облян в пот и с учестен пулс. С такава безподобна грозотия се борави само по един начин – избутва се с бутилка, за да се прочисти канала. Само след такова отпушване можеш да се родиш подобаващо, да имаш истински рожден ден. Вече е окей да се танцува и пее варварски, да си събереш хора. Е, ще си ги събера. Тия дни даже се чудих дали трябва, докато една приятелка не ми каза просто и непринудено „The more, the merrier”. Почти няма контекст, в който това да не е вярно.