понеделник, 23 юни 2008 г.

R. I. P. To The Great "Old Fuck"


Вчера го цитирах. Днес разбрах, че е починал. Джордж Карлин умря в неделя, на 71 години - най-популярната мръсна уста в САЩ, която всъщност к а з в а н е щ о. Никога не съм виждал на екран по-прекрасно ядосан на света човек. Светът се чудеше защо - той му отговори: "I have a very low tolerance level for stupid bullshit".
Ако има крале на стендъпа (умният стендъп, злостно сочещият с пръст лошите неща, а не безсмисленият), то те са само тези двама - единият Ричард Прайър и другият е той. Джордж Карлин.
При този субект говорим за един особен вид талант - това не са второразрядни смешки (до болка познати), те не предизвикват толкова хилеж, колкото мисъл. Възхитителен е редкият майсторлък да вземеш произволна дума и да изстискаш нейното всичко - не става лесно. Изисква специфична настройка и гледна точка към заобикалящото. Изисква един много красив цинизъм, зрял в главата ти през годините. Карлин ясно вижда творческото в това да си "тук само за шоуто": "I do like to point out that there is an artistic process involved in observing the world, interpreting it, and then writing something about it and performing it. It's the low end of the scale in art. Perhaps it's not fine art. But it is art. I found that out and it gave me a purpose and strength."
В последните години от живота си Карлин се определяше като "old fuck", нещо доста по-различно от "old man", както сам изрично посочи в последния си special по HBO. И продължаваше да сипе от своята инстанция на един видял две и двеста "old fuck". Здравето остава в тези случаи логично на по-заден план. И съвсем логично идва и крайният резултат. Джордж Карлин вече го няма. На косъм съм да кажа както в последния текст "и пак нищо", но той остави всъщност много неща. Предостатъчно е само това, че е успял с думите си да накара много хора да се срамуват искрено от собствената си глупост. Ако някой успее да накара поне един човек да направи някога същото, това пак си е сериозно достижение. Глупак не се засрамва току така. Не става с евфемизми.
Ето и някои от монолозите на Карлин, първият е точно за евфемизмите.
Още за кое е смешно, за гласуването, за аборта, за Божите заповеди, за феминизма... И за нещата!

"I think it's the duty of the comedian to find out where the line is drawn and cross it deliberately."

"I have as much authority as the Pope, I just don't have as many people who believe it."

"Fighting for peace is like screwing for virginity."

"Inside every cynical person, there is a disappointed idealist."

"The status quo sucks."