четвъртък, 19 декември 2013 г.

За "Никол слиза по стълбите"

Димитър Ганев, "Никол слиза по стълбите", ИК Жанет 45

Ще бъде грешка към тази книга да се подходи единствено като към младежко съчинение, тя не бива да остава в графата juvenilia. Димитър Ганев превъзхожда „младата“ ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се бърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. И, най-вече, сдържаното му преклонение пред самотния смисъл на този свят – любовта. 
Докато Никол слиза по стълбите, авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци. Това е непринудено изкачване на духа, а не припряна амбиция. И понеже в квартала на българската литература е прието новодошлите да се одумват, нека ви споделя клюка – в дарованието на този поет няма нищо временно. Книгата му не е просто заявка за бъдещи успехи – тя е, за да остане. Не сте го чули от мен.