Иван Ланджев

Покана

2009-11-23T17:42:00.002+02:00

Тази сряда от 18:30 в арт-център "Алтера" (бул. "Драган Цанков" 36, в сградата на Интерпред) ще се случи поетически двубой между мен и Васил Балев. Секунданти ще ни бъдат съответно Тома Марков (на мен) и Бойко Ламбовски (на Васил). Водещ ще е Петър Чухов. Повече информация има тук:

http://crosspoint.mediabg.eu/?p=4433 (тук има и аудио)
http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=703:2009-11-22-13-08-18&catid=5:2009-06-15-08-10-45&Itemid=28
http://www.slovesa.net/?id=2192
http://litclub.info/#01
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8933&sid=9

Ще се радвам да се видим там : )

Писане от натура

2009-11-16T23:33:00.003+02:00

В предния пост споменах за идеята на пленера "Писане от натура". Резултатите от нея вече могат да се видят в интернет (дълго преди да се видят в сборник, което също ще стане). Има ги на няколко места, но ето тук е по-цялостно и обяснено изобщо какво е:

http://www.litclub.bg/library/plener.html

Беше ми интересно и ново, забавно да участвам и импровизирам - заедно с Петър Чухов, Яница Радева и Стоил Рошкев.
Целта е да се уловят впечатления наистина на момента, после и да се видят сходствата (и различията) между образите в главите на различни хора, когато са изправени пред нещо съвсем непознато и са "заставени" да пишат стихотворения веднага. Разбира се, ясно е: това не са дълбоко промислени стихотворения, над които поетът се поти с месеци, това са на практика с н и м к и. Малко по-странни, но да - с н и м к и.
И иска ли питане, че си струва да измислиш няколко реда, за да прекараш няколко часа в пивоварна.

---
В рамките на Ханчевия конкурс идеята на Петър Чухов е реализирана за пръв път през 2007-ма, когато са участвали той, Мария Калинова, Камелия Спасова и Марица Колчева. Стихове и снимки от тогава - тук.

В миг на самодоволство

2009-11-08T20:58:00.010+02:00

Много приятно. Спечелих конкурса за поезия "Веселин Ханчев". И то в подходящия момент - от четири дни съм на предписани болкоуспокояващи (и уиски) заради зверски зъбобол. Който не можех да лекувам, защото пътувах до Стара Загора - за конкурса, а и за да участвам в едни други интересни хрумки покрай него. За тях ще се чуе по-нататък.
Ето и едно от стихотворенията ми, това, което поискаха да чуят на награждаването: http://litclub.com/library/nbpr/landzhev/kufar18.html

***

"писането от натура", за което ще се чуе по-нататък...

За литературата се гърми

2009-11-04T00:44:00.005+02:00

Като за споделяне - измислих и направих ето това нещо за "Нека говорят" тази неделя, ето адекватни линкове:

http://www.vbox7.com/play:69210bbf (от 29:58) и http://www.vbox7.com/play:61debcf2
линковете са два, защото нещото е между края на първа и началото на втора част (така е сцепено във vbox-а)

а тук е цялото предаване официално, без таймер:
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=322&video_id=21985

Та така... на единия субект му излиза нова книга съвсем скоро и в тоя аспект... купете си я. На другия вече е по книжарниците, но да де - казано е :)

I'm miles away

2009-10-30T20:12:00.003+02:00

Снощи в Суинга имаше Beatles Party,
на което не отидох, защото малко по-надолу, в БНР, беше джазът на сръбските братя от Naked и трябваше да видя за какво става въпрос. Ставаше въпрос за нещо много яко.
От една страна жалко за Beatles-партито, от друга - аз най-редовно си правя Beatles-партита. Ето, точно сега ще заформя и едно онлайн. Кое ви е любимото парче на Beatles? Обикновено отговорът се мени през годините, но за себе си знам - най-любима от край време ми е, "I'm Only Sleeping" от "Revolver". Разбира се, дело преди всичко на Джон Ленън.

When I wake up early in the morning,
Lift my head, I'm still yawning
When I'm in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don't wake me, no
don't shake me
Leave me where I am
I'm only sleeping

Everybody seems to think I'm lazy
I don't mind, I think they're crazy
Running everywhere at such a speed
Till they find, there's no need

Please don't spoil my day
I'm miles away
And after all
I'm only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

Lying there and staring at the ceiling
Waiting for a sleepy feeling

Please don't spoil my day
I'm miles away
And after all
I'm only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

When I wake up early in the morning,
Lift my head, I'm still yawning
When I'm in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don't wake me, no
don't shake me
Leave me where I am
I'm only sleeping

Ето една версия на Stereophonics и Oasis заедно, много благо:

А между другото, като споменах Oasis - цялата идея на песента им "The Importance Of Being Idle" подозрително прилича на "I'm Only Sleeping", макар и Ноел Галахър да говори, че звученето било като на The Kinks ("Sunny Afternoon"). Ако сравните и текстoвете, "влиянието" съвсем прозира.

Оле, майко

2009-10-28T18:40:00.003+02:00

Долното кратко резюме на известната приказка е от книга - явно детски сборник - и си плава свободно из нета. А всъщност става дума за един наистина наболял проблем, четете:

"Най-добрият разказвач на чудни истории в целия свят се казва Оле затвори очички. Той идва по чорапи след вечеря, напръсква очите на децата с фин млечен прах, клепачите им натежават и те не могат да го видят, когато сяда на ръба на леглото им и разперва един от чадърите си. Разберете какви са седемте приказки за всеки един ден от седмицата, които е разказал на малкия Ялмар."
Ако някой има информация за това лице (истинското му име е Ole Lukøje, но за да не го хванат се подвизава и под фалшиви самоличности като Sandman), нека спешно да се обади в най-близкото РПУ. Другата седмица може малкият Ялмар да е вашето дете. Педофилията сред приказните герои се превръща в обществен бич през последните години.

Полезни плоскости

2009-10-23T18:44:00.016+03:00

През последните няколко дни пак съм изпълнен с благодарност към човека, който е измислил онова нещо, дето на английски се нарича Hip Flask. Не, не смятам привързаността си към този предмет за тревожна, напротив - нещото е практично, полезно, спомагащо творческия/работен процес и, най-вече, облекчаващо неприятното общуване.

Първата ми беше малка и кокетна, изглеждаше горе-долу така:

Служи ми вярно повече от две години, докато накрая не я загубих някъде навън - заради едно боричкащо се момиче, в което бях влюбен като язовец. А на именния ми ден тази година, приятели ми подариха две съвсем нови, от които едната (Remy Martin, 7Oz, от Лондон) ми стана фаворит.

За "НепознатиТЕ" и "Стари неща"

2009-10-15T23:41:00.005+03:00

По причина на пълна смотаност (обърках часа и какво ли не още) не успях да отида навреме и да гледам филма на Георги Тошев за Мариус Куркински, но пък успях да пребягам до Дом на Киното и да изгледам "Самият човек" веднага след него. Колкото до "Мариус зад кулисите" - нищо, ще го гледам по Бтв в неделя. А сега ще направя каквото обикновено правят пишман-познавачите и горещо ще ви препоръчам филма, преди въобще да съм го гледал (това е стар и изпитан метод, измислен от хора, които искат да изглеждат сведущи по повечето въпроси. Обикновено се прилага от тях в разговори по време на "събития".)

***
В долния откъс става дума за нещо съвсем друго, свързан е с това, че в края на миналия месец се навърши една година от смъртта на Константин Павлов. Преписах части от това интервю (направено през 1983, след излизането на "Стари неща"), гледайки броя на ЛВ от 16 септември т. г., където разговорът на Емил Басат с поета се публикува за пръв път (!). Добрах се до него с малко закъснение, но ето:

"-Какво най-трайно и сигурно разрушава човек?
-Собствената му податливост към разрушаване. Структурата на кристалната му решетка е със слаби връзки. Един слаб човек може да се окаже силен, преставайки да се бори, той тръгва по свой път. Не съм си поставял за цел да стана това, което е сега, да се случи тази психоза около мен. Аз съм изненадан от тази реакция на книгата ми. Имам и по-хубави неща от тези - това е комплексът скромност-нескромност. Четенето е наркомания.

... Нещата трябва да се тълкуват, къде има усмивка в тях, къде гримаса. Имам предвид само собствения си опит, при други хора може да бъде точно обратното. Бих прибавил и собствения си неосмислен опит, защото още съм млад, не се разплащам мемоарно със света, а номинално съобщавам опита си. А ако говорим за съвестта - тя може да се купи. Но не бива /Много мразя пророците, а аз не съм пророк./

- С какво се наказва предателството в изкуството?
-Само талантливият човек може да бъде предател в изкуството. Другото е узурпиране от страна на бездарните. Мнозина са казвали, в това число и Гьоте, че било нужно 99% труд и 1% талант. Тия слова са защитна реакция на гениите да не им завиждат 99 процентните. Истината е, че е нужно 100% труд и 200% талант.

... Като жанр сатирата не ме интересува. А като гражданско поведение, почтеност, която някои тълкуват като нападателност.

... Талантът дори да е конструктивен (спрямо изискваната конструкция), ще го пердашат, защото създава жив организъм. А от живия организъм може всичко да се очаква. Това не ми е философия, това е нормален разговор на маса. Аз се пазя от разсъждения, това е ужасно глупаво."

Непрактични занимания

2009-10-09T00:16:00.009+03:00

По всичко личи, че продължението след философията за мен ще бъде "Изкуства и съвременност (XX-XXI век)" в магистърските програми на Културологията. Всъщност, вече е ясно. Изпитът беше на 2-ри и вчера си видях резултатите.

Определено ми е интересно и все повече НЕ съжалявам, че преди година не заминах за семестър в Амстердам, а останах да се дипломирам тук и сега продължавам именно така, а не другояче. Новите пътувания предстоят и няма да избягат.
Припомних си и нещо, с което доста съм се забавлявал - една особена, крива загриженост. Различни видове хора около мен (никога близки) я проявяват вече години наред, каквото ще да правя. Ето как звучи:
"Ами това, с което се занимаваш е съвсем непрактично! Как ще се реализираш (чети: какво ще работиш?)".
Въпросът е неизменен, ако ще и самите "непрактични" занимания да са различни. В тези случаи човек често се изкушава съвсем да срине моралните устои на питащия, като застане сериозно и му отвърне: "Ами не ми пука за това". Трябва да видите лицата на загрижените хора, когато им отговориш така! Но дори и този не е най-коректният отговор. Най-готина е истината: че досега "непрактичните" неща, които много усилено върша всеки ден, никога не са пречили на "реализацията" ми (каквото и да влагат загрижените в тази дума). Тъкмо обратното, помагали са ми! Много съм доволен, че близките ми хора не се тревожат за подобни работи.
А най-хубавото нещо, което ми се случи покрай самия изпит беше, че прочетох "Естетика на модерното изкуство" от Димитър Аврамов - "непрактично" дълго, тоест великолепно, пространно изследване, написано от българин и то в една доста по-неблагоприятна за целта съвременност от нашата.
Наред с всички прекрасни неща, които са казани в тази книга от автора или от цитираните творци, в нея е изведен и подобаващ отговор на основния въпрос в историята на модерното изкуство. В 7 думи този въпрос може да се зададе така: как се стига от мимезис до Малевич? А отговорът в новото луксозно издание, прескочило оградите на соц-а, се разпростира на 550 страници анализ и репродукции. Супер!

100лица и Здрасти на оръжията

2009-10-05T19:33:00.015+03:00

Преди няколко дни е излязла ето тази книга, издадена от Литературен вестник:

Зли езици твърдят, че в нея е поместено и едно мое стихотворение. Истина е. Книгата се казва "100лица" и нямам нищо против да си я купите.

***
В контекста на суровата действителност в 100лицата ето и едно приятно неделно преживяване: вчера стрелях с Ruger, SIG Sauer и Марголин. С Ruger-ът беше най-яко, а съветският му събрат непрекъснато засичаше. Затова и прекъснахме дружбата с него. Съдейки по пораженията, нанесени на мишените и по няколкото употребени кутийки с патрони, компанията ни се е справила с поне едно 100лица. Действа много успокояващо, а и беше доста поучително.

Пак за играта. Друго.

2009-09-24T01:28:00.011+03:00

Току що се прибирам, а преди няколко часа ми казаха, че днес (е, вече вчера) са излъчили предаването, в което говорих едни неща през лятото. Открих, че тези неща могат да се видят и чуят, следвайки ето този линк:

http://bnt.bg/bg/productions/52/edition/3987/v_chas_li_si_23_septemvri_2009.

Говорих за играта, но съвсем не за тази от предния постинг (в която и не вярвам). Толкова за това, на който му е интересно, нека кликне.
Иначе... преди броени часове с друг дяволит автор напихме най-добрия човек, когото познавам и много се забавлявахме покрай тази нечестивост. Между другото, напитият е специалист по Валтер Бенямин. Стигна се дотам, че трябваше да се обадя на жената, която той обича и да й кажа, че тя е жената, която той обича, а аз съм просто непознат, който се излага вместо свой влюбен приятел. Прекрасно (а за мен никой не се излага, явно и сам си се излагам образцово).
Що се отнася до работата, да - ежедневният ритъм на токшоуто е нещо различно. Всичко е наред. Какво друго тези дни - ходене на четене (на годината), филми със Стив Макуин, малко смях с новия Californication, Естетика на модерното изкуство, ценни приятелски разговори, една-две маргинални срещи с една-две дами отпреди (нищо, което да си заслужава да се излагаш за него) и повече глупости. Айде поздрав с едно на Дилън, изсвирено от сумати друг народ, включително и Джими Хендрикс. Казват, парчето, което Дилън свирил най-много на живо. Много важно. Тази версия е от саундтрака на "I'm Not There" (в превод "Ник'ъв ме нема"). Сигурно има обективна причина да избера точно това, но не я знам. Честно, щеше ми се нещо Майлс Дейвис, защото ме съпътства много напоследък, но се сетих за това сега и... There must be some kind of way out of here/Said the joker to the thief и т.н.

Homo Ludens

2009-09-07T23:48:00.015+03:00

Днес научих, че този мой текст е излязъл в настоящия брой на списание EVA. Там е под друго заглавие, по-точно две други заглавия - едно на front cover-а, и друго на стр. 114, където се намира. Тук го пускам с първоначалното - за Играещия Човек.

Homo Ludens

„Я играю на гармошке” (Крокодила Гена)

Тази история завършва като всяка война – с кръвопролития, които можеха да бъдат спестени. Сега блъскам по клавишите, седнал на ръба на окървавен дюшек. До мен лежи безмълвно 20-годишно момиче с руса коса. Нека разкажа как се стигна дотук.

***

Двете приветливи мацки от списание EVA ми възлагат задача, която първоначално звучи забавно – да разкажа няколко истории за жени и да ми платят за това. Нямате проблем.
Само че на срещата в редакцията става нещо неочаквано – обясняват ми, че историите за този материал трябва тепърва да ми се случат, да си ги направя аз, започвайки, ами... от днес. След което ми подават дебела книга със смехотворна корица и се усмихват съзаклятнически една на друга. EVA ми крои нещо забранено и май не става дума за късане на плод. Поглеждам към книгата с недоверие. Заглавието е в тон с корицата: „ИГРАТА. Проникване в тайното общество на съблазнителите магьосници”. Мммдаааа. В ръцете си държа Библията на отчаяните мъже. Доколкото последните са в изобилие, а и жените четат такива неща от любопитство, книгата закономерно е бестселър. Което затвърждава подозренията ми, че навярно е и болезнено тъпа. Авторът е Нийл Строс, човек с миловидна и невзрачна физиономия (колкото и да се старае да изглежда печен), писал за Ню Йорк Таймс и Ролинг Стоун, сътворил биографиите на Мерилин Менсън, Мотли Крю и, нека не забравяме, Джена Джеймисън. Този път е проникнал в секретното братство на интернет свалячите. Ама че хибрид от литературни гадости е това четиво – Наръчник на сваляча среща Шифъра на Леонардо. Псевдоними, специализиран жаргон, кодове – пик-ъп артист (PUA), сарджинг, коки фани, спийд седакшън, пийкокинг... Отварям произволна страница:

„Аз лично търся ИИ-та, индикатор за интерес. ИИ е тя да те пита как се казваш. Или дали си женен. ИИ е да вземеш ръцете й и да ги стиснеш, и тя да ти отвърне. На три ИИ-та сменям фазата. Правя го почти несъзнателно, като компютърна програма.
– Но как точно я целуваш? – попита Пуловера.
– Казвам, „Искаш ли да ме целунеш?”
– И после какво?
– Има три варианта. Ако каже „да”, което е много рядко, я целуваш. Ако каже „може би” или се поколебае, казваш: „Дай да проверим” и я целуваш. При „не” казваш: „Не съм казал, че можеш да го направиш, само ми се стори, че ти го искаш”.”

През живота си не съм чел по-големи глупости за отношенията между мъжете и жените. Но в близките дни от мен се иска не само да ги чета. Задачата ми е да се заема и проверя дали бръщолевенията на Нийл Строс работят реално, на местна почва и после майсторски да опиша цялото унижение от фиаското си. Мисля, че по-малко плашещо щеше да е ако ме бяха вербували да се внедря в екстремистка организация. В името на истината и хонорара обаче, аз съм готов да се подложа и на това сега. Трябва да се работи сериозно и отговорно. Да се прибера у дома и да разуча Играта – като за начало от книгата и от интернет.

***

Гледам, че авторът се е самообявил за могъщ пик-ъп артист след наученото от братството, а преди това признава, че е бил мухльо през целия си живот. Следователно това е една вдъхновяваща история за осъществената американска мечта – мъжът се трансформира от ебльо в ебач. С вродената ми мнителност няма как да не ми дойде на ум, че този човек е имал доста свободно време, за да напише такова обемисто книжно тяло, дебело 500 страници. Бил е сам. Философът Имануел Кант е написал такава дебела книга, но не за свалки. Казва се „Критика на чистия разум”. Само за информация, Имануел Кант е умрял девствен – нямал си е Нийл Строс.
Първото и най-трудно нещо беше да повярвам, че такива хора и „тайни” общества наистина съществуват. А в интернет е пълно. Преди да тръгна да се ровя по тази тема, наивно смятах, че когато стане дума за връзката жени-интернет, мъжете просто се записват с тъпи никове в сайтове за запознанства или, най-типичното, зяпат порносайтове. Защото в интернет на практика има повече жени, отколкото има в света – и това е извратено.
Но ето че след съответните ключови думи в гугъл, които няма да споделя, защото са си за подигравка, намерих и нещо друго, по-извратено. Мъже си говорят с мъже за сваляне на жени, оплакват се един на друг и търсят съвет. Блогове, чат-стаи, форуми, цяла нова реалност, поддържана от неебящите страдалци, които вярват, че ще си променят природата, използвайки по няколко заучени реплики всеки път щом срещнат момиче. „Тя не ми звъни, какво да правя?”; „Как да разбера дали е готова да я целуна?”; „Къде е клиторът?”... Честно, в един форум видях съвет как да лижеш зърната на жена докато правите секс, колко слюнка да отделиш. Но най-много ме издразни това, че повечето споделящи си прелъстители пишат с очеизбодни правописни грешки. Как ще впечатлиш красива жена с остроумието си, като си полуграмотен?

***

Из „Играта” – китка от „опънъри” („отварящи” реплики за запознанство, които трябва да се заучават)
„Ако не бях гей, вече да съм те свалил”;
„Ти: Знаеше ли, че 93% от жените мастурбират под душа?
Тя: Не.
Ти. Останалите 7% пеят. Знаеш ли какво си пеят?
Тя: Не.
Ти: Значи си от тия, които мастурбират.
Тя: Ха-ха-ха.”;
„Видяхте ли женския бой отпред?”;
„Вярваш ли в магии?”
И др. Изберете си.

***

Срещнах А. на другия ден в поледицата. Тъкмо си бях тръгнал от работа и крачех към вечерна лекция за литературата на абсурда. Говорех по телефона и щях да се пребия на снега, обръщайки се да огледам момичето вляво. Момичето вляво се разсмя на полууспешните ми опити да запазя равновесие – смешно си беше. Почти паднал, се разсмях и аз. Спрях телефонния си разговор и я питах, ядосан не нашега, защо се хили, а не ми се притича на помощ. Как беше това? Опънър, да. Току що съм направил опънър, помислих си и се ухилих самодоволно. Заговорихме се, тя извади от чантата си кафяв тефтер и тържествено обяви, че отвреме навреме е модел и я снимат (хм), но най-вече пише поезия. Повдигна брадичка и прочете две свои стихотворения там, на тротоара на Патриарха, докато снежинки падаха по листа. Стихотворенията бяха много лоши, очевидно слаби и претенциозни по кофти начин. Казах й, че са хубави и второто е дори по-добро от първото. Пита с какво се занимавам (ИИ?) и аз не скрих, че пиша. Разменихме телефонните си номера и отидох да слушам за литературата на абсурда. Многоточието в пиесите на Пинтър...
На следващия ден излязохме на среща в два часа сутринта. Значи е било на по-следващия. Докато хапвахме и пиехме червено вино, се сетих за още брътвежи от книгата. Авторът е влязъл в братството под псевдонима Стайл. А великият гуру и учител е Мистъри. Стайл и Мистъри. Извън пределите на моите възприятия е да проумея как е възможно това: да приближиш жената, която харесваш и да й кажеш с цялата сериозност, на която си способен – здравей, аз съм Мистъри. И тя да ти върже. Реших да питам А.

- Щеше ли да ми се обадиш, ако се казвах Мистъри?
- А?
- А ако се казвах Стайл?
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид, че е тъпо да не си себе си. (нямах нищо против да бъда Иван Ланджев).
- ...О, да, това е ужасно. Аз никога не се преструвам.

Преди да си тръгнем се престори, че не вижда сервитьорката с бележката. Моментално ми стана неприятно, не защото имах проблем да платя сметката, а заради една характерна особеност. Жените с малко по-качествена самооценка, дори да желаят да бъдат почерпени, поне ще се направят, че посягат към чантата си и ще изчакат сам да им кажеш, че е окей и ти ще платиш. И това ми харесва, защото показва независимост. Иначе се чувствам все едно съм си викнал проститутка, не знам, може и проблемът да е в моята глава.
Мистъри учи, че е от полза да владееш елементарни фокуси, за да се покажеш интересен пред „жертвата”. С други думи, ако нямаш никакви истински таланти, би могъл да й огънеш вилица, надявайки се тя да ахне. Аз не зная никакви фокуси и, меко казано, не съм сръчен. Затова приложих най-известния и стар фокус, подходящ за ситуацията – платих сметката.
Навън беше много студено и се пъхнахме в едно такси, като заръчахме да кара към нас. Сега навярно идеята е да поясня в стил Стайл (неслучайна тавтология) как точно съм направил тъй, щото тя да дойде с мен – стъпка по стъпка. Истината е, че не знам. Поканих я и тя дойде.
Вкъщи отворихме нова бутилка вино (хубаво е винаги в хладилника си да имаш по една, не за гостенките, а за себе си) и с радост открих, че чернокосата, малко по-голяма от мен А. слуша джаз отдавна. Докато си лежахме, ми разказа сърцераздирателни истории за живота си, които сметнах за полуистини. Каза ми също и какви самоотвержени лудости са извършвали разни мъже за нея – все неща, които нямах намерение да правя и не го криех. После ме накара за известно време почти да забравя ужасяващите й стихотворения. Когато на сутринта тръгна да се облича, без да иска ритна Играта и я събори на пода. Жестоко.

***

„Време е да се промениш, да скъсаш с миналото и да станеш нов човек. Чуй само: Нийл Строс, писател. Не звучи гъзарско. Никой не иска да спи с писатели. Те са на дъното на класацията.”

Протестирам срещу това и съм готов да призова свидетелки в своя полза. Не съм много сигурен и кой точно би искал да спи с Мистъри и Стайл. Рутините на тия двамата може да работят в Ел Ей, на Сънсет булевард, но в района на малките пет кьошета жените се държат по друг начин. Отидохме в любим бар с двама мои приятели – единият е писател, а другият асистент в Софийския университет. Цитирах няколко опънъра на седналaта до нас безгрижна „жертва”, включително този за гейовете. Горкото момиче първо седеше объркано, а после се разсмя – но мисля, че се смееше на нас, а не със нас. Рискувах наистина да ни помисли за обратни ако продължа да говоря такива безумици. Осъзнах нещо важно – когато отиваш преднамерено да говориш на жените заучени реплики, шансовете да бъдеш отхвърлен са много по-големи, отколкото пише в Играта. Спонтанноста всъщност е твой приятел в такива разговори и всякакви наизустени роботики са за боклука. Притеснен от откритието си, малко по-късно изтървах бутилка бира на бара и едва не й умих очите, докато слушаше. Равносметката беше, че освен измокреното й деколте, просто не ми се получи Играта и бирата отиде фира.
В следващия бар дойде приятелка на моите приятели. С нейна приятелка. За тази приятелка искам да поговоря. Не помня първата буква от името й, за да сложа инициал. И сигурно защото вече бях пил доста, никак не можех да се примиря с факта, че имаше ярко червена чанта и ярко червена поличка, и ярко червено се смееше. Показващото се изпод поличката си струваше да се потруди човек, но за съжаление твърде често робувам на моментното си настроение. Шегувах се доста неуместно и тъкмо да изпитам угризения, когато тя каза на всеослушание, че й се ходи в Биад! Вече се примирих, нямаше шанс да стигна до „фък-клоуз” (термин на Строс) с нея и се пръждосахме оттам. Играта е за хора без висота на критерия – при тях сигурно работи.

***

„Тайната с жените, осъзнах, е само да знаеш какво да кажеш, кога и как.”
Верно ли?

Ето нещо, което не го пише в Играта.
Мимолетните отношения с жените не са за препоръчване: те са безотговорни, неморални, упадъчни, незачитащи личността и са откровено грешни. Освен всичко това си имат и отрицателна страна. Тя е следната – мимолетните отношения повличат и жените, с които не би искал да имаш мимолетни отношения. Тези, които би искал да поостанат. Нямаш никакъв шанс да ги убедиш, че наистина ги мислиш различно. Помислих си за жената, която исках да поостане към днешна дата и да, бях прав. После се сетих за едно любимо парче и веднага се почувствах много по-добре. Внимание, тук е разковничето.
Тия от форумите и всичките върли фенове на Мистъри и Стайл, които наистина съществуват (!), трябва да си набият в главите нещо много просто – че са важни а приори, изначално, за себе си. Те, не гуруто на пик-ъпа, не мацката, която „свалят”. Забавно е и като го погледнеш чисто езиково – „сваляш”? Пич, тя не е някъде горе, блуждаеща над теб в атмосферата, за да я „сваляш”! Тя е тук, до теб, а ти се занимаваш с простотии и се регистрираш във форуми. Още по-забавно е, че на английски същото нещо се описва с Pick Up – вдигане от земята, вземане. Особености на националния манталитет.
Мъже четат тия лайна (вярвайки на тия лайнари), защото искат да общуват. Не са общували с момичета в гимназията. Не са правили секс като тийнейджъри, а може би и досега. Не разбират, че затова не им трябва книга, поне не такава. Разгърнете истинска книга за междуполовите отношения, ще помогне на себеизграждането повече. Примерно нещо на Флобер. Той е знаел Играта.

***

Толкова обичам жените, че съм си вземал за вкъщи. Затова доведох и В.
В. е на 20-години и цял живот е била принцеса. Като такава тя не знае и няма как да знае, че всички жени са принцеси. Защото кръвта им е синя, показват го в рекламите на дамските превръзки по телевизията. Хитростта е да не бъдеш принцеса, да не си като тях – ето това е впечатляващо.
Запознах се с нея на парти. Имаше алкохол и упойващи вещества, а аз хванах една китара и я уверявах, че докато пея, всъщност и свиря. Тя се впечатли. Аз държах два едни и същи акорда през цялото време. От четирите, които знаех тогава. Забавлявах принцесата. „Сарджвах”, според речника на Играта. Знаех си, че ще се намразя за тази проява на лош вкус, но й казах това за 93% от жените под душа (вж. по-горе). Последва шумен кикот! И жив интерес към повече или по-малко тривиалния факт, че съм писател. Леле, сигурно е решила, че този опънър аз съм го измислил! Исках да се оправдая на момента и да разваля всичко като призная, че аз всъщност не правя нещо друго, а просто пиша статия. Срамувах се! Срамувах се, защото съзнавах какви нелепици са предписанията в тази книга и очаквах безпощадна реакция. Вместо това принцесата поиска да пием кафе „скоро”. Това не можеше да е истина.
Излизахме няколко пъти и на последния изяви желание да дойде с мен. Ами добре.
Беше вече гола, когато осъзнах какво не е наред.

- Ти...? – попитах я.
- Да. Може би трябваше да ти кажа.

Аааргргргрггггггггггхххххххх!
Това и хонорарът не може да го покрие. Ето докъде води четенето на повърхностна литература. Докъде ме доведе Играта. Експериментът започна невинно и приключи пак с невинност, но страховита – девица в леглото ми, при това неподправено, добро момиче. Аз не знам как да се държа в такива условия. Никъде не пише. Исках да бъда внимателен, а всъщност умирах от страх. Последният път когато правих секс с девственица, бях на 16 години.
Исках да се откажа, понечих да обяснявам, че може би не съм човека и сигурна ли е, че иска точно това и... Да, сигурна е, че иска. Точно това. Мамка му.
Сега завършвам тази статия, тя спи, а по дюшека ми има кръв. Червена кръв от принцесата, не синя. Преди да заспи ми каза, че е благодарна за спомена. Не разбирам жените.

Вървейки

2009-08-31T11:52:00.016+03:00

---
По пътя към офиса днес един луд човек насреща ми се ухили и попита любезно:
- Как е хипертонията, върви ли?

Oбещаващо начало на новата седмица!

Така е

2009-08-27T23:34:00.008+03:00

"Ами така е, Иване" си казвам аз и продължавам...

I wear sophisticated clothes
I say sophisticated things
Everything about me says
I'm a sophistication king

But when I'm with you
Can't seem to find my cool
Yeah, when I'm with you
I just sit there... and drool

I got sophisticated hands
I got sophisticated feet
A sophisticated car
Parked on sophistication street

But when I'm with you
Can't seem to find my cool
Yeah, when I'm with you
I'm just a dribbling fool

When you look at me and you start to flirt
I have to wipe the dribble off the front of my shirt

When you ask me what's on my mind
All I can think to answer is... "fluh-uh"

I eat sophisticated food
I breathe sophisticated air
I run a sophisticated comb
Through my sophisticated hair

But when I'm with you
Can't seem to find my cool
Yeah, when I'm with you
I'm just a dribbling... fool

С една дума "лигоч".

---
Скоро може да постна още неща от и за Хю Лори, от чиито таланти се възхищавам, въпреки че (или пък тъкмо защото) не гледам "House M.D." Но пък, като много други хора, съм гледал всичко останало забавно, умно и най-вече британско с него - велико от "Blackadder" до "A Bit of Fry and Laurie".

Копелдашка история

2009-08-23T02:23:00.012+03:00

Копелета гледаха "Копилетата" - в петък бях предпремиерно на новия Тарантино! Много ясно, че останах във възторг от десетгодишния му труд.
Хората, които не харесват Куентин Тарантино - нехайната му свобода, хумора и лекотата, с която броди из жанровете и прави каквото си иска, безподобните му диалози и тънките асоциации, музиката, това че от всеки негов филм освен всичко останало личи и просто колко голям киноман е, изобщо всичките неща, заради които ние го обичаме - вероятно ще се разциврят срещу този филм. Също и тези, които търсят някаква историческа достоверност или очакват масови батални сцени с грамадни армии, изправени една срещу друга. Това е филм, с който ще се забавлявате - не е героична история за войната, която да повдигне духа на зрителя и да го изпълни с проплакана съпричастност към героя. Тук копИлетата са безславни. "Inglourious Basterds" e, както казва самият Тарантино ,"филм за банда пичове на мисия". Просто се е случило мисията да е уж през Втората Световна Война. И е супер, че обстоятелствата се развиват на немски, френски, английски (и малко италиански). Така трябва да бъде - нищо, че няколкото американци в киносалона навярно нищо не вденаха.
В 153-те минути и сценарий от 164 страници се подвизават:
- Брад Пит като непоколебим селяндур от Тенеси със зверски акцент (сцената с неговия "италиански" е върхът)
- божествената Мелани Лоран - гледах я за пръв път ако не се лъжа миналата година в "Париж" на Киноманията, но сега е нещо съвсем друго...
- Кристоф Валц - и аз не го бях чувал никога. Но това е най-яркото присъствие в целия филм! Гениален.
- Илай Рот, който е най-вече режисьор на ужасии, но когато Куентин Тарантино те помоли да играеш, няма къде да ходиш (а и сигурно помага това да си евреин и ролята ти да е отвяване на нацистки глави с бухалка)
- много други важни лица и за кратко гласовете на Самюъл Джаксън и Харви Кайтел - познайте си ги като гледате! Повече за Inglourious Basterds на български можете да намерите на този сайт.
---
*Не - филмът не е римейк на този от 1978. Никак не би било Тарантино от негова страна.

Always Look on the Bright Side of Fur

2009-08-14T16:11:00.003+03:00

Това е същество, намиращо се в състояние на перманентна отпуска. Заради агресивния си и комбинативен стил е кръстено на осмия световен шампион Михаил Тал.

The Naming of Cats

The Naming of Cats is a difficult matter,
It isn't just one of your holiday games;
You may think at first I'm as mad as a hatter
When I tell you, a cat must have THREE DIFFERENT NAMES.

First of all, there's the name that the family use daily,
Such as Peter, Augustus, Alonzo or James,
Such as Victor or Jonathan, George or Bill Bailey -
All of them sensible everyday names.

There are fancier names if you think they sound sweeter,
Some for the gentlemen, some for the dames:
Such as Plato, Admetus, Electra, Demeter -
But all of them sensible everyday names.

But I tell you, a cat needs a name that's particular,
A name that's peculiar, and more dignified,
Else how can he keep his tail perpendicular,
Or spread out his whiskers, or cherish his pride?

Of names of this kind, I can give you a quorum,
Such as Munkustrap, Quaxo, or Coricopat,
Such as Bombalurina, or else Jellylorum -
Names that never belong to more than one cat.

But above and beyond there's still one name left over,
And that is the name that you never will guess;
The name that no human research can discover -
But THE CAT HIMSELF KNOWS, and will never confess.

When you notice a cat in profound meditation,
The reason, I tell you, is always the same:
His mind is engaged in a rapt contemplation
Of the thought, of the thought, of the thought of his name:
His ineffable effable
Effanineffable
Deep and inscrutable singular Name.

- T.S. Eliot
(from "Old Possum's Book of Practical Cats")

Към едно евентуално веселие

2009-08-06T00:46:00.020+03:00

Гледах таблатурата на Live Forever на Оasis, понеже има предимството да е лесна и попаднах на нещо, което Ноел Галахър е казал за парчето и защо, как изобщо го е написал:

"It was written in the middle of the grunge and all that and I remember Nirvana had a tune called I Hate Myself And I Want To Die and I was like 'Well, I'm not having that. I can't have people like that coming over here, on smack, saying that they hate themselves and they wanna die. That's just rubbish."

После видях какво казва и за албума на Radiohead In Rainbows:

"Making records should be fun. I remember seeing Radiohead on the cover of a magazine in the U.K. when In Rainbows came out, and it said, RADIOHEAD: THE PAIN. And I thought, "Won't you fucking give it a rest, you bunch of moaning children?" The pain? Of making an album? I don't buy it. If you're not having a laugh, then don't do it."

"Come on, In Rainbows? What the fuck does that mean? Can you be in a rainbow? All the action is supposed to be at the end of the rainbow, isn't it?
Maybe that's where Radiohead are fucking going wrong. Thom has led them into the rainbow, when all the laughs and the good times are at the end. That's why you're in pain, lads."

Замислих се, че в това жизнеутвърждаване има истина, здравословно е цялото нещо и е леко и шеговито, без да е глупаво. Не разбирам защо това мислене не стига до повече хора, които се занимават с писане на музика и (по-специално) на думи у нас - и няма веселие, най-вече няма бодрост и жизненост в описанието на страданието и на кофти нещата. Само никого неизненадваща сълзливост, и то не от хубавата, въздействащата, а от отегчителната. Това никак не е рокендрол...

"Една от най-изкусните форми на прикритие е епикурейството и известна показна смелост на вкуса, отнасяща се лекомислено към страданието и противопоставяща се на всичко тъжно и задълбочено. Има "весели хора", прибягващи до веселостта от желание да не бъдат правилно разбрани. Те искат да останат неразбрани."

Горното е от "Ницше contra Вагнер" и е подходящо за контекста. Ницше се лекува от Вагнер с Бизе, заради настроението, което носи - няма я излишната сериозност, тропаща с крак.

А това е бебето-Дионис от Гуидо Рени. Очевидно се весели. Като го види, на човек лесно му идва наум да го асоциира с това "Дионисиево начало", за което разпалено говори Ницше.

Иначе, връщайки се към началото - както в почти всички свои изказвания, и в това за Нирвана забавният Ноел е на косъм да каже нещо наистина гениално, но вкрайна сметка греши. В Кобейн има доста смях и ирония, само трябва да се чуе. За тези неща са нужни добре развити и тренирани сетива. Впрочем, Ноел Галахър притежава такива - на друго място (в интервю от 1996) той казва, че Кобейн е единственият текстописец, от когото е научил нещо през последните десет години. И това противоречие му е простено, заради парчетата, които е написал. Ако иска вече може да говори глупости до края на живота си.
Но така де... В Нирвана, както и в Рейдиохед, има смешка и остроумие. Не е просто евтино отричане на живота, няма безвкусно навързани жизнеотрицаващи клишета, като от дневник на осмокласничка.
Няма да е зле да има повече усмивка и намигване в литературата ни. Не да е като дневник на осмокласничка. Или по-лошо, като дневник на осмокласник - с плоски напъни авторът да изглежда готин от всеки ред. Това са двете основни опасни залитания при писането в България днес: в поезията - евтино-депресарското и тъпо-мрачното, без никакво въображение и веселост; и в прозата - там пък плитката веселост, несмешните смешки и изкуствения напън да си готин, без нещо отдолу, под всичко това (без естетика отвътре - виж тук). Симптомите на осмокласничката и осмокласника...

А пък Хораций написал нещо доста рокендрол - "Ridentem dicere verum quid vetat" - какво пречи на смеещия се да казва истината? Нещо такова, накратко.

Провокации от Шестов

2009-07-22T23:23:00.007+03:00

Занимавах се усилено с него през тези четири години, но особено последните месеци по време на дипломната. Определено стана един от "моите" автори още след първите, отдавна прочетени редове. Точно в момента - когато изпитвам желание да постна това - нямам под ръка българския превод, затова в оригинал и на английски. Просто два фрагмента, които преосмислям напоследък:

"Наука и философия. К больному мы призываем врача, к умирающему - священника. Врач старается вернуть человека к земной жизни, священник напутствует к жизни вечной. И как между делом врача и делом священника нет ничего общего, так нет ничего общего между философией и наукой. Они не только не помогают и не дополняют одна другую, как принято думать, - они всегда враждуют между собой. И вражда тем более напряженная, что ее приходится обычно скрывать под личиной любви и доверия."

"Science and philosophy. For a sick man we call the doctor, for a dying man the priest. The doctor endeavours to preserve man for mortal existence, the priest gives him the viaticum for eternal life. And as the doctor's business has nothing in common with the priest's, so there is nothing in common between philosophy and science. They do not help one another, they do not complement one another, as is usually assumed - they fight against one another. And the enmity is the more violent because it generally has to be hidden under the mask of love and trust."

***
"Памяти тишайшего писателя. Лейтмотив последних произведений Чехова: "чувствуешь, что люди плохо слышат тебя, что нужно бы говорить громче, кричать. А кричать - противно. И говоришь все тише и тише, скоро можно будет и совсем замолкнуть".

"To the memory of the most soft-spoken of writers. The leitmotif of all of the last works of Chekhov is this: "You feel that men do not hear you well, that it is necessary to raise your voice and shout. But shouting is repugnant to you. So you begin to speak more and more softly, and soon you may be able to be completely silent."

***
Да, и още един не маловажен въпрос, който е поставил:

"Печорин - больной, но кто же здоровый?"

Шедьовър за слушалки

2009-07-20T14:12:00.012+03:00

Думата ми е за албума на Cody ChesnuTT "The Headphone Masterpiece".

От двора на училището пред нас се чуват модерни англо-повлияни псувни като за един хубав стрийтбол, а пък ринговете на кошовете ги няма... И докато това необяснимо явление се случва на улицата под мен, аз не мога да спра да слушам този албум. Вече от доста време насам. С целия му Low-Fi чар и седемдесетарска естетика. Първото впечатление е точно такова - нещо изгубено от онези десетилетия, преминало невредимо целия път до днешното. И всичко в тези парчета си е на мястотото, откъслечните псувни също. Вещият Том Йорк не може да каже, че харесва даден музикант без да си има добра причина. А парчетата на Cody имат всичките причини на света, за да бъдат харесвани.
Ето две неща от албума, които също показват изминат път от някакво преди до ето това сега. И различните състояния преди и след: завършването, преместването, премислянето, препрочитането... Всичко случило се напоследък.
Pre: тежестта, меланхолията и другите

Post: лекотата, хилежът и егото

С други думи да, забавлявам се.

Покана за Поетики

2009-07-09T14:17:00.005+03:00

Тази събота.
(по някаква причина плакатът ми излиза син(!) тук на блога, но все пак елате)

*** От 12.07. !
Закъсняла информация за неслучването:
Поетиките се отложиха заради дъжда вчера... По-нататък.

Защита

2009-07-07T17:02:00.005+03:00

Вчера в катедра "Логика, етика и естетика" (ФФ, СУ) успешно премина публичната защита на дипломната ми работа "Трагедията като граничен феномен на човешкото присъствие (етически измерения на границата)".
Благодаря на Петър Горанов за неоценимата помощ, както разбира се и на научния си ръководител доц. д-р Недялка Видева. Привеждам тук библиографията към работата.

Трагедията като граничен феномен на човешкото присъствие
(етически измерения на границата)

Библиография и референции:

Кирилица:
• Библия; София, Синодално издателство, 1992
• Воджински, Цезари. Светият идиот. Проект за апофатична антропология, прев. Десислава Недялкова; София, издателство СОНМ, 2004.
• Дончев, Генчо “Възникване и отмиране на феноменологическия увод във философията на Хегел”. В Хегел, Георг. Феноменология на духа; София, Лик, 1999
• Достоевски, Фьодор. Записки от подземието, прев. Л. Минкова, събрани съчинения в 12 тома – т. 4; София, Народна култура, 1982
• Достоевски, Фьодор. Играчът на рулетка, прев. Л. Минкова, събрани съчинения в 12 тома – т. 4; София, Народна култура, 1982
• Достоевски, Фьодор. Престъпление и наказание, прев. Г. Константинов, събрани съчинения в 12 тома – т. 5; София, Народна култура, 1982
• Достоевски, Фьодор. Идиот, прев. Иван Пауновски, събрани съчинения в 12 тома – т. 6; София, Народна култура, 1982
• Достоевски, Фьодор. Писма и статии, събрани съчинения в 12 тома – т. 12 . прев. Владимир Райчев; София, Народна култура, 1994
• Камю, Албер. Митът за Сизиф, прев. Пенка Пройкова и Венелин Пройков; София, Народна култура, 1982
• Кант, Имануел. Религията в границите на самия разум; София, 1997.
• Кафка, Франц. Метаморфозата (сборник с разкази), прев. Димитър Стоевски; София, Фама, 2003.
• Кафка, Франц. В наказателната колония, Преображението, прев. В. Константинов; Пловдив, Христо Г. Данов, 1982
• Кафка, Франц. Преображението, прев. В. Константинов; Пловдив, Христо Г. Данов, 1982
• Киркегор, Сьорен. Страх и трепет. Избрани произведения, т.2; София, 1991
• Константинов, Венцеслав. Кафка и вселената на надеждата, в Преображението; Пловдив, Христо Г. Данов, 1982
• Ницше, Фридрих. Антихрист, прев. Пламен Градинаров, съчинения в 6 тома – т.6; София, издателство „Захарий Стоянов”, 2004.
• Ницше, Фридрих. Залезът на кумирите, прев. Георги Кайтазов, съчинения в 6 тома – т.6; София, издателство „Захарий Стоянов”, 2004.
• Паси, Исак. Руските пространства на европейския екзистенциализъм, встъпителна студия към Шестов, съчинения в 4 тома; София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2004
• Паскал, Блез. Мисли, прев. Лилия Сталева, Анна Сталева; София, Наука и изкуство, 1978
• Пирандело, Луиджи. Хенрих IV, Избрани творби, прев. Св. Златаров; София, Народна Култура, 1975
• Пирандело, Луиджи. Шест лица търсят автор, Избрани творби, прев. Св. Златаров; София, Народна Култура, 1975
• Спиноза, Бенедикт. Етика; София, Наука и изкуство, 1981.
• Хегел, Георг. История на философията, т.3, прев. Генчо Дончев; София, Наука и изкуство, 1966
• Хегел, Георг. Науката логика, ч.1, прев. Генчо Дончев; София, Европа, 2001.
• Хегел, Георг. Феноменология на духа, прев. Генчо Дончев; София, Лик, 1999
• Шестов, Лев. Достоевский и Ницше (философия трагедий); Москва, АСТ, 2007
• Шестов, Лев. Доброто в учението на гр. Толстой и Ф. Ницше, прев. Димитър Кирков, съчинения в 4 тома – т.1; София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2004
• Шестов, Лев. Достоевски и Ницше, прев. доц. Недялка Видева, съчинения в 4 тома – т.1; София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2004
• Шестов, Лев. На везните на Иов, прев. доц. Недялка Видева, съчинения в 4 тома – т.2; София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2004
• Шестов, Лев. Киркегор и екзистенциалната философия, прев. доц. Недялка Видева, съчинения в 4 тома – т.3; София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2004/ паралелно с по-старото отделно издание (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1993)
• Шестов, Лев. Атина и Йерусалим, прев. Димитър Кирков, съчинения в 4 тома – т.4; София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2004

Латиница и интернет-връзки:
• Blachot M. La lecture de Kafka // La critique de nôtre temps et Kafka. P., 1973. P. 50–54/ ориг. издание: M.Blanchot, “La lecture de Kafka”, La part du feu, Paris: Gallimard, 1949, 9-19
• Vladimir Nabokov's Lecture on "The Metamorphosis": http://victorian.fortunecity.com/vermeer/287/nabokov_s_metamorphosis.htm
• www.kafka.ru – руски превод на Валтер Бенямин. (Франц Кафка. К десятой годовщине со дня смерти) и други статии.
• http://kafka.ru/kritika/read/nadezhda-i-absurd - Камю, Албер. Надежда и абсурд в творчестве Франца Кафки (руски превод)
• http://www.pravoslavieto.com/rechnik - Български православен речник
• http://www.krotov.info/library/02_b/berdyaev/1923_018_00.htm - Бердяев, Николай. Миросозерцание Достоевского.(по изданието Прага: YMCA-Press, 1923. 238 с. Переиздано: Париж, 1968. 239 с.)

Из редовете на един бестселър (част 2)

2009-06-30T21:48:00.006+03:00

Ето, другари, още скъпоценности от непреходното творение на "социалхигиениста" Рудолф Нойберт, гуру на социалистическия секс и несравним тълкувател на явлението брак. Анализите на този учен, посветени на съешаването, са устояли под напора на петилетките и следва да се четат с благоговение! Илюстрациите не са от книгата, но не се съмнявайте, че и в нея има интересни.

стр. 169
СЕКСУАЛНАТА ПРОСВЕТА ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА
"През ранното детство е напълно достатъчно, ако майката даде на въпроса на своето дете отговор, който то може да разбере. Така например на въпроса: "Мамо, къде бях аз, когато още не бях на света?" Тя отговаря: "Ти беше в мен, в моя корем". За детето в думата "корем" или тяло няма нищо неприлично. Но то ще пита: "Как попаднах там?". Отговор: "Ти там порасна. Най-напред беше съвсем, съвсем мъничко, след това порасна все по-голямо и по-голямо". Често детето не спира дотук с въпросите си. Пет- или шестгодишните обаче ще продължат да задават въпроси: "А как излязох от коремчето ти?" Не е необходимо по този въпрос да се казват много подробности, достатъчен е отговорът: "Между краката има един отвор, оттам си излязло".

***
R.I.P. Michael (не, няма нищо общо с картинките отгоре). Я виж ти, медиите сега те обичат! Шибаните медии...

***
И естествено заради датата, хубаво и топло клише:
"There I was on a july morning
...
looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned
In my heart, in my mind, in my soul
La
la
la
la" и тъй нататък.

Из редовете на един бестселър (част 1)

2009-06-28T19:59:00.028+03:00

Малко след 23-тия ми рожден ден в началото на май, две приятелки ми подариха невероятна книга, която намерили на стара прашна сергия и за миг не се поколебали да се погаврят! Подариха ми я, защото съм изглеждал като "най-неженения мъж на света" и щял да ми бъде от полза един наръчник за брака - да се възпитам в зряла сериозност и отрека от хлапашка разхайтеност.
Въпреки навършените 23 едва сега се чувствам достатъчно зрял да споделя частица от съдържанието на това четиво. Книгата се впуска в много сериозна проблематика, а именно секса и брака в социалистическото общество. Момичетата ми подариха превод на 21-вото й издание(!) от 1979 и авторът е, да, познахте, не кой да е, а специалистът по секс...нещата в социалистическото общество, "социалхигиенистът" и немец от ГДР, Рудолф Нойберт.Тъкмо идат избори, преди да гласувате прочетете какво мислят (и препоръчват!) строителите на социалистическото общество по въпросите за секса, брака и други хубави неща:

стр. 133
3. ПЕРВЕРЗНОСТИ (ИЗВРАТЕНОСТИ) И БРАК
"Във всяка книга, в която се разглеждат сексуални проблеми, заемат голямо място отклоненията (извращенията) или така наречените перверзности. Магнус Хиршфелд е събрал 40 000 случая на такива анормалности на сексуалността.
Но преди всичко какво означава това? Работейки цели десетилетия през двайсетте години, той е събрал този материал от утайката на големите градове Берлин, Хамбург, Франкфурт, Кьолн, Лайпциг. Обстановката е била особено благоприятна за него..."... Мога да кажа само евала на Магнус Хиршфелд!

Пак за перверзиите, личният ми фаворит от същата страница:

"Донеси ми шал от нейните гърди,
един жартиер за моята любовна страст."
Това фетишизъм ли е? Не. Обаче да се събират само шалове, вързващи се на гърдите, това вече би било фетишизъм. Да се носи къдрица от любимата в малкото джобче до гърдите, това фетишизъм ли е? Естествено не. Но да се режат плитки и вече само с помощта на плитки да се постига полово задоволяване, това е фетишизъм."... Записвате ли си?

стр. 78 за бременността сред младите момичета
"Те трябва първо да завършат физическото си развитие, трябва да се развият и оформят като социалистически личности, те искат да завършат своето професионално образование, без да бъдат дву- и трикратно обременени с бременност, раждане и кърмене."

стр. 72
ОБЛЕКЛО
"Сега ние отново преживяваме време, в което предимно младите момичета и жени не използуват сутиена"... Тц-тц-тц.

стр. 51
5. МЕНСТРУАЦИЯТА
"Още много отдавна фантазията на народите се е занимавала с особеността на жените да кървят всеки четири седмици от влагалището. Кръвта произлиза в действителност от матката, която обаче не е достъпна за непосредствено наблюдение. Ловците и животновъдите били добри наблюдатели. Направило им впечатление, че това явление се наблюдава само при хората. Вследствие на това много суеверия са възникнали във връзка с месечното кървене на момичетата и жените. Какво представлява в същност месечното кървене? Това пречистване ли е, както мислят едни, или е болест, както мислят други? Нито едното, нито другото!"

Ами така е... Анахронизмите забавляват, но не е забавно когато диктуват какво да става в днешното.

Жив е той, жив е...

2009-06-17T23:46:00.017+03:00

Не, че нещо, ама вчера беше рождената дата на 2Pac... Клипчето, което ще споделя, е едно от най-смешните неща, на които съм се натъквал в последно време.
Човек може да оцени текста по достойнство ако има и известна подготовка по темата, но все пак... Ето го:

Chappelle's Show

Tupac is Still Alive

www.comedycentral.com

Buy Chappelle's Show DVDs

Black Comedy

True Hollywood Story

Само текст - тук. Дейв Шапел е човекът! :)

Без-образие и порно

2009-06-15T22:02:00.010+03:00

Ами написах я. Пълна е с без-образни, юродиви, место-именни трагични хора, с Шестов, Достоевски, Ницше, Киркегор, Кафка... Скоро ще трябва да я защитя. Поживем - увидим.

Днес сутринта на последния изпит поговорих малко за властта при Фуко и по-специално за пастирската власт. После малко и за живота на Витгенщайн, за "решението на всички философски проблеми" в Трактата, което е интересно с много неща, но най-вече с това, че никак не е решение на всички философски проблеми. После недоспал в Докторската говорих едни неща в едно предаване, за което една приятелка пише едни сценарии. За играта. Ще го излъчат по БНТ през септември. Дотогава ще се наспя.
А вчера на среща с още поети говорихме за, иска ли питане, порнографията. В този контекст бих желал да възкликна веднага - Stoya rules! Sasha Grey rules! Belladonna не е лоша! Ами това е... Поезия за порно - Whoohah! (с гласа на Пачино). Застаряли ментално критикари, отвратете се. На нас ни е забавно.
И пак в контекста на порнографията (явно е интересен контекст), да се самопоздравя за свършената напоследък работа с едно много цинично, прашно и нечестиво парче на Cody ChesnuTT в акустичен варинат - The Seed - нали посяхме семето на знанието. Парчето улавя точно настроението ми към момента. Да се чувстват поздравени също (ако искат) и редовните тук, и само минаващите: