четвъртък, 29 януари 2009 г.

Do you, Mr. Jones?

Не зная как трябва да се казва Дилъновия лустросан критикар Mr. Jones на български, но напоследък го виждам често. Подвизава се в най-различни среди и се познава по това, че винаги ги знае нещата и е неизменно авторитетен. Мисли си, че е различни хора. Обаче нещо се случва тук, но вие не знаете какво, нали Mr. Jones?

From the Highway 61 Revisited album

Lyrics:
You walk into the room
With your pencil in your hand
You see somebody naked
And you say, "Who is that man ?"
You try so hard
But you don't understand
Just what you'll say
When you get home.

Because something is happening here
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

You raise up your head
And you ask, "Is this where it is ?"
And somebody points to you and says
"It's his"
And you says, "What's mine ?"
And somebody else says, "Where what is ?"
And you say, "Oh my God
Am I here all alone ?"

But something is happening here
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

You hand in your ticket
And you go watch the geek
Who immediately walks up to you
When he hears you speak
And says, "How does it feel
To be such a freak ?"
And you say, "Impossible"
As he hands you a bone.

And something is happening here
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

You have many contacts
Among the lumberjacks
To get you facts
When someone attacks your imagination
But nobody has any respect
Anyway they already expect you
To all give a check
To tax-deductible charity organizations.
You've been with the professors
And they've all liked your looks
With great lawyers you have
Discussed lepers and crooks
You've been through all of
F. Scott Fitzgerald's books
You're very well read
It's well known.

But something is happening here
And you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

Well, the sword swallower, he comes up to you
And then he kneels
He crosses himself
And then he clicks his high heels
And without further notice
He asks you how it feels
And he says, "Here is your throat back
Thanks for the loan".

And you know something is happening
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

Now you see this one-eyed midget
Shouting the word "NOW"
And you say, "For what reason ?"
And he says, "How ?"
And you say, "What does this mean ?"
And he screams back, "You're a cow
Give me some milk
Or else go home".

Because something is happening
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

Well, you walk into the room
Like a camel and then you frown
You put your eyes in your pocket
And your nose on the ground
There ought to be a law
Against you comin' around
You should be made
To wear earphones.

Does something is happening
And you don't know what it is
Do you, Mister Jones?

Докато вчера сутринта траеше смешен спор/неразбиране с един професор, си тананиках Ballad of a Thin Man мислено и много се забавлявах. Малко по-късно последва разбирателство с другия професор и всичко завърши благополучно. С онова приятно чувство от доказаната правота.
Припомних си парчето на Дилън след обидно дълга забрава, гледайки I'm Not Therе и божествената Кейт Бланшет, в която съм влюбен като гимназист. Гледах я наскоро в преноминирания The Curious Case Of Benjamin Button и там също беше възхитителна, за разлика от самия филм в цялостта си. Филмът всъщност не е и съвсем по разказа на Скот Фитзджералд, както ни убеждават безбройните критици господа Jones от всяка рецензия. Явно не всички са били "through all of F. Scott Fitzgerald's books":). И аз не съм бил, но холивудските клишета ги няма в разказа на Фитзджералд. Там бебето-старец се ражда и започва да говори моментално на баща си и света наоколо.
Аз също почувствах, че се родих - преди около десетина дни, когато най-накрая, след бавения, прекъсвания и вътрешни противоречия, завърших текста си за Париж и останах доволен. Заех се и с една любопитна задача, поставена от списание. В момента работя върху нея (снощи работих с приятели по нея в няколко бара до 4 сутринта, това са изискванията) и може да излезе нещо доста забавно. За съжаление, задачата включва и четене на една от най-тъпите книги, писани някога. Разбира се, бестселър.
Something is happening here, we'll see what it is.

понеделник, 12 януари 2009 г.

В начало пак

Днес това място във виртуалното пространство става на една година.
Добър приятел става на 33, но вече празнувахме оня ден.
Стават 11 години от деня, в който почина моята баба.
Аз преди няколко дни, на 7-ми, отново станах Иван и важни за мен хора се забавляваха от този факт и от това, че бяхме заедно в състава, в който бяхме. Покрай първото си име успях да се сдобия с биографията на Джими Хендрикс, с Едгар Алан По, с нова малка плоска бутилка (загубих старата), с добре подострен редакторски молив и остроумна мисъл от Тома, засягаща загубването на малките плоски бутилки по градинките. Сдобих се и с ред други готини неща и думи. Именният ден започна и завърши с хубав разговор между мен и верен приятел, който скоро заминава за Франция. После сгъчканите един до друг празници свършиха, междувременно работата, подобно на годината, започна. Нещата в този сайт също не е зле да започнат пак и кога по-добре от днес. Та...
Работил съм във вестник преди и помня колко ми беше глупаво да чета винаги едни и същи обзори на годината в медиите, когато хване равносметкоманията и се започне с анализите и прогнозите. После изведнъж снегът ни връхлита изненадващо през януари и това става водеща новина. Нямам какво да кажа за равносметка в блога. Той не е особено ангажиран или предназначен да бъде масово четен по села и паланки на всяка цена. Ще ми се в първото нещо, което пиша тук тази година, да има любимо парче. Реших да е на Сам Кук, "A Change Is Gonna Come". Звучи добре като за начало на една година. Промяна, тва онова. Сигурно нещо трябва да се промени наоколо. Парчето е емблематично за civil rights ерата в Щатите и шейсетте, за тази конкретна промяна иде реч в текста. Но това не бива да ни спира от харесването му и усещането му като нещо близко в нашето тук-и-сега, днес. Напоследък го изровиха от прашния шкаф с плочите покрай речите на Обама. На мен просто ми харесва. Адски много.

Песента има не знам колко много кавъри, някои доста любопитни. Не ми е писвало да слушам дори и в не най-силните от тях. Сега ще започна да ги слагам тук и няма да спра с добро. Този е на дефиницията ми за соул, Отис Рединг:

На Терънс Трент Д'Арби:

На Принс Бъстър:

На Арета:

На Сийл:

На Боб Дилън!

На богоподобния вокал на Лорин Хил (нищо, че си падала леко расистка):

Още кавърите на Антъни Хамилтън, Уейн Брейди, Ал Грийн, Пати Лабел (който не мога да открия) и куп други. Спирам умишлено на 12, заедно с оригинала, колкото за всеки месец от годината. But I think I'm able to carry on.