* * *
Твоят
бележит съименник предупреди,
че
любовта е дълготърпелива.
Аз
не помня някога (кога?) да е било преди:
ръцете
да са тъй щастливи,
сигурни,
че са в добри ръце.
Отвъд
прозореца градът
не
е готов, но чаят е
и
кукумявките летят
в разучени
диагонали
от
нашия комин
до
крайните квартали
по
тайнствения път
на
своя лов. Студът
постарому
си е суров,
но
не го взимам присърце.
Ръцете
ни са във добри ръце, любов.
Това
е нещо ново, сетивата
са
съгласни. То е скок
в
антична истина,
порок
без
всякакви последствия, облог-
ът
на Паскал спечелен, виж:
последно
доказателство
за
Бог.
И
гледката пред мене е възможна.
Животът
не е нищо сложно.
То
е вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.
И
ако се наложи, ние можем скришом да сме ние:
да
затвориме капака на любовната си делва
(А
помниш ли когато там, със корабче по Елба?)
Понеже
тя е дълготърпелива, както казахме
в
началото, то ние можем смело да почакаме
да
мине врявата.
......................................
........................................................
От
гнилите блата на лятото ме дръпна
(тогава
бях дете, като дете говорех),
а
днес познавам зимата като единствена хармония,
като
подслона на вековен орех
и
съм спокоен във подножието,
прегърнат
съм от корените,
стоплен
от короната.
Аз
накъдето и да тръгна вече, не пътувам сам
и съм готов
да се
откажа от иронията.
В
реалните неща ще съм въвлечен,
за
висшите неща ще знам
и
ще вървим, и ще отидем там, любов.
---
Едно от (относително) новите ми стихотворения. Наскоро излезе в сп. „Страница“.
