"Строгата форма е начин да се подреди онова, което по принцип не подлежи на подредба. И е достойно да се опиташ да се справиш. Ако използвате строгата форма за съвсем съвременно съдържание, ще видите, че облечено в тази форма, то придобива по-голяма сила, понеже се поражда нещо като напрежение между онова, което се казва, и формата, чрез която е изразено. И това напрежение дава истински мащаб на онова ново, за което говорите. Ако пък решите да използвате формата на свободния стих за изразяване на новото съвременно съдържание, проблеми няма. Стиховете могат да се разхождат голи, но все пак от време на време ни се иска да ги видим облечени."
"Защото да се самоизразиш в свободния стих е много по-лесно. Но поезията не е само себеизразяване. Тя е нещо повече. В известен смисъл тя е занаят, ако ме разбирате."
"На първо място изниква въпросът - свободен от какво? Едно е да пишете в свободен стих, понеже ви е писнало и вече изобщо не можете да пишете. Добре е, ако имате някакъв опит в строгата форма и после се обръщате към свободния стих. Защото свободният стих се е появил след строгата форма. И всеки поет повтаря този процес в миниатюра. Свободният стих, свободата - всичко това говори за освобождение. Но от какво се освобождава човек с това? От някаква форма на робство? Без да познаваш робството обаче не е възможно да вкусиш свободата, понеже всичко в този свят е свързано. "
"В този занаят няма нищо стабилно."
преводът е на Иван Тотоманов