И прочие...

Интервюирах Тодор Живков. Сторих го миналата седмица в Правец, излъчиха го сега в неделя. Всъщност винаги съм искал да го направя. Бащата на Предходната България и сина на Преходната България - няма как да не стане разговор. Вождът сподели някои много ценни неща в типичния си стил, по актуални теми. Беше разговорлив въпреки студеното време. Ето видео:

http://www.vbox7.com/play:43327ed1 - някъде след 4:35, 4:40 е...

http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=322&video_id=24377 - цялото предаване (без таймер, това е в последната част)

---
Пак миналата седмица бях на рожден ден на един басист, също и приятел, дори мой съименник. Имаше всякакви хора, начервени и прочие, забавлявахме се, посвирихме, попяхме. Докато не дойдоха органите на реда, призовани от съседа. Явно става въпрос за стилови различия, знам ли... Не мисля да се впускам в анализ на моралните казуси в Мусагеница. Но някои парчета се получиха много добре, даже полицаите май усетиха. Подозирам, че дори другарят Живков би затананикал : ) Чудя се как ли щеше да се развие вечерта под неговото зорко наблюдение, в "онези" дни.
Ето и един не толкова шумен, чудесен прочит на Елиът. Да речем, че е поздрав покрай идващите празници, много ме радва тия дни (макар че това с дигиталното мърдане на устните е тъпо, вижте в клипа):

http://www.youtube.com/watch?v=Upojbi-6dbM

Хайде и още един:

http://www.youtube.com/watch?v=A2khDhfwsoE

Вече не слагам клиповете тук директно, защото имат навика да изчезват - ще трябва да се натиска по линковете, за да се чуят и Т. Живков, и Т. Елиът. А жените продължават да влизат и излизат, бръщолевейки за Микеланджело... Това е хубаво.

"Че как ли да им устоим?"

След като заради работата в предаването питах произволни хора из Алма Матер знаят ли защо пък точно осми декември е денят (сигурно репортажът го има качен в нета, но не ми се рови за линк), ето че заслужено отпразнувах и аз. Очаквано, получи се пре-празнуване и пре-незаспиване, в резултат потекъл нос, седене вкъщи днес и занимания със стари неща: стари вождове (пак по работа), стари филми, стари таблатури и стари поети, чак до Франсоа Вийон.

А вчера все пак трябваше настинал да ида и до Ректората, този път не за да питам за осми - получих си дипломата за висше образование, с тога и всичко останало както си му е реда. После видях, че в документа, в името на единия от курсовете ми ("Пресечни точки между литературна теория и философия: Бахтин, Гадамер и Дерида"), пишеше не Дерида, а "Дарида"... Даридае ли се чуди човек или да се усмихва : ) Реших, че това ще да е някакъв особен вид деконструкция. Може да се гледа и като доказателство, че хората, които печатат дипломи по философия, вероятно са учили нещо друго.

По пътя ми се случи леко досадно déjà vu, но пък иначе с Вийон си припомням парижките жени отпреди година и е забавно. Някои са там, някои не. "Че как ли да им устоим?" Сигурно с разсеяност. Помня как се чувствах тогава и малко след като се върнах, някъде по това време през декември.Третата снимка тук всъщност трябваше да е на една дама в една стая, но тя заяви, че би се чувствала неудобно и по-добре не и... е напълно права. Трябва да се уважават позициите на дамите, защото както уверява самият нехранимайко от XV в. "като коноп се стрива/ наесен целият ти кяр - /по кръчми и жени отива."