Тексът на Пол Маккартни, макар и писан за майка му, си е госпъл - с умишлено положени такива препратки вътре. И е чудесен, дори и самият Ленън да е имал нещо против песента, питайки: "Are we supposed to giggle in the solo?"
Думата ми е за кавъра на безсмъртния Рей, който прави песента изцяло госпъл и изпълнението е невероятно. Обърнете внимание на силата, която незрящият гений внася в пасажа "And when the night is cloudy/There is still a light that shines on me." Рядко се случва да има стойностен кавър на такава песен, но това е точно един от тези случаи.
А ето и живото изпълнение, още по-добро.
А ето и живото изпълнение, още по-добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар