И рече безумец в сърце си...

Има ли Бог (в училище)?

текстът ми е публикуван в бр. 56, „България плюс”

На кръгла маса тия дни се решават съдбините на едно евентуално знание – да знаят ли децата в училище за нашия Бог и другите богове или не? Трескавите обсъждания не спират и все още не е постигнат консенсус по това дали малчуганите да учат предмет „религия” (или май беше нещо, наречено „религиознание”) в училище. В дискусията важните страни са, без да навлизаме в детайли, следните: представилият концепцията проф. Георги Бакалов и поддръжниците му – за едно светско преподаване на религиозни знания, задължително и от I до XII клас; Църквата, с нейната никого неизненадваща претенция предметът да си е направо вероучение; и застаналите против – Андрей Райчев и асоциация „Родители”, представена от Цвета Бреснишка. В ролята на своеобразен арбитър е министър Вълчев.

Само по себе си едно знание никога не може да бъде вредно, докато невежеството задължително нанася щети на самия невеж и на околните. Повече на околните. Затова не е лошо да се знае за историческата роля на православието във формирането на нашата идентичност (за да не питат чужденците, както веднъж ме попитаха във Варшава: „България ислямска страна ли е?”). Не е лошо да се знае и, че хората тук са свободни да вярват в бог, различен от твоя. Знанието и за техния бог може би ще ти помогне да ги р а з б е р е ш. Естествено няма нищо лошо в идеята децата да се запознаят (светски!) с историята на водещите религии. Прави впечатление недоволството на много родители, които виждат в това заплаха. Няма как да бъде иначе – комунизмът остави след себе си едно наследство от горделиво невежество по най-важните въпроси на религията. Родители днес масово не знаят нищо за свещените текстове и нещо повече, огромно мнозинство от българските родители се дразнят от споменаването на Бог (това ви го казва впрочем светски, нерелигиозен човек). Така са научени просто, да му се ядосват. Пласьорите от т о г а в а ш н а т а власт, в чиито „свещени текстове” религията е наречена „опиум за народа”, са дали на народа друг опиум, не по-слаб като действие. „България на прехода” още е надрусана от него. Вижте например процентите на Андрей Райчев: „половината от населението смята, че няма Бог, 25% виждат някаква неосъзната сила, която движи нещата, а само една четвърт вярват, че Бог има”. 25-те процента с „неосъзнатата сила” винаги са ми били много забавни – те дават по същество една доста прилична дефиниция на Бога, само дето се притесняват да нарекат „силата” Бог. Никой не иска да допусне това. Когато “безумният” казва в сърцето си „няма Бог” (Пс. 13:1), му олеква от сладко самозалъгване. Според псалмите в такава ситуация „няма кой да прави добро”.

А идеята на концепцията е децата да се учат на добро чрез религиознание (ама че дума) още невръстни: чрез притчи, приказки и разказчета. За да може в горните класове вече да дискутират през призмата на религията щекотливи теми като евтаназията и аборта. Вижда ми се притеснително задължителното изучаване още от първи клас – това малко се бие с идеята да се дават безпристрастно културно-исторически сведения. В първи клас се моделират невинни умове, тогава трябва много да се внимава.

Да се учи направо вероучение пък е неправомерно, най-малкото защото… Ами защото сега е февруари 2008. Днес не е епохата на конфесионалното преподаване на религия – днешната епоха предполага мирно съседство с чуждия бог. В този смисъл една концепция за светско преподаване на религиите в духа на толерантността изглежда релевантна, но… Нещо не е както трябва.

Няма нужда да си правим илюзии, че тук става дума за ролята на религията във възпитаването на добро. Ясно е, че религията няма да ви научи на морал днес. Кант би ви свършил по-добра работа. Ясно е и, че богословският факултет търси реализация за кадрите си, които не намират работа в българската действителност, а по възможност търси и бъдещи кадри. Тук имаме малък проблем, който ви оставям за накрая: доколкото ми е известно, за да си в състояние да преподаваш религия, трябва да си дипломиран богослов. Християнин човек. Как тогава ще преподаваш на децата практиките в различните религии без да отдаваш предимство на своето?