"Unstoppered, lurked her strange synthetic perfumes"
T. S. Eliot (The Waste Land, II: A Game Of Chess)
T. S. Eliot (The Waste Land, II: A Game Of Chess)
I.
Аз не вървя – танцувам по този терминал,
а в куфара тиктака нетърпението ми.
С него и с очакването съм въоръжен до зъби.
Изключително опасен пътник. И с билет!
Раят е в чужбина всеки път, а на летището се чака
дълго, сякаш е чистилище. Понася се поредната
тълпа от безопасни хора. Платили са, за да отидат
там където им се струва по-доброто място.
Но мен се готвят да ме спрат. И нищо чудно –
отворя ли си куфара ще стане страшно,
ще наизлязат вещества и улики, все сочещи
към теб. Къде съм тръгнал пак да бягам?
Парфюмът ти е в състояние да спре десетки полети,
стотици хора няма да заминат, да пристигнат и не ще
политнат ако мина днес незабелязано оттук със него.
Прави ме завършен терорист дори без съответната брада.
II.
Аз често пиша за пиене, нерядко пия сякаш
има връзка с писането. Глупаво е, знам.
Днес нямаше, но... Сетих се внезапно:
парфюмът всъщност е димът на алкохола.
Това е нещо странно. Течен пушек – с него
си пропила и възглавницата у дома,
и дрехите, и всичко в тоя куфар, пълен със
парцали и несигурности, същества.
Денем дяволите се допират вътре. Тясно им е
като във долап. Нощем го отварям и ги пускам из града,
във който съм попаднал – да те търсят. И дано
те доведат. Подготвил съм ти не едно безчинство.
Защото ако трябва да си избера отрова,
няма да се усъмня и за секунда.
Неколкократно бих се задушил
в дима ти, бих сънувал силно,
(сред твоя дим действително сънувам силно!)
защото ти ме разболяваш постоянно
и после ме лекуваш всеки шибан път.
---
От "По вина на Боби Фишер" (2010)
а в куфара тиктака нетърпението ми.
С него и с очакването съм въоръжен до зъби.
Изключително опасен пътник. И с билет!
Раят е в чужбина всеки път, а на летището се чака
дълго, сякаш е чистилище. Понася се поредната
тълпа от безопасни хора. Платили са, за да отидат
там където им се струва по-доброто място.
Но мен се готвят да ме спрат. И нищо чудно –
отворя ли си куфара ще стане страшно,
ще наизлязат вещества и улики, все сочещи
към теб. Къде съм тръгнал пак да бягам?
Парфюмът ти е в състояние да спре десетки полети,
стотици хора няма да заминат, да пристигнат и не ще
политнат ако мина днес незабелязано оттук със него.
Прави ме завършен терорист дори без съответната брада.
II.
Аз често пиша за пиене, нерядко пия сякаш
има връзка с писането. Глупаво е, знам.
Днес нямаше, но... Сетих се внезапно:
парфюмът всъщност е димът на алкохола.
Това е нещо странно. Течен пушек – с него
си пропила и възглавницата у дома,
и дрехите, и всичко в тоя куфар, пълен със
парцали и несигурности, същества.
Денем дяволите се допират вътре. Тясно им е
като във долап. Нощем го отварям и ги пускам из града,
във който съм попаднал – да те търсят. И дано
те доведат. Подготвил съм ти не едно безчинство.
Защото ако трябва да си избера отрова,
няма да се усъмня и за секунда.
Неколкократно бих се задушил
в дима ти, бих сънувал силно,
(сред твоя дим действително сънувам силно!)
защото ти ме разболяваш постоянно
и после ме лекуваш всеки шибан път.
---
От "По вина на Боби Фишер" (2010)
5 коментара:
може ли copy-paste и да си го запазя :)
Може.
Ланджев, имаш ли представа кой е чел от името на RAMBO-13 в "Нощта на поетите"? Знам, че си бил там. :)
Деси, нямам. Единствените хора, които познавах оттам бяха Марица, Васото и Мария Македонска. Ние с Марица научихме за нещото час преди да започне и просто отидохме да видим. Прочетох нещо по едно време (добре, че съм си носил компютъра от работа) и си тръгнах, имах друга уговорка, за която бях по-подготвен :) Така че за мен беше по-скоро "Свечеряването на поетите" :) Не знам кой какво е чел след това, а и... казах ти единствените ми познати имена от вечерта.
OK, благодаря! :) Правя едно разследване и затова ми трябваше малко повече инфо. :)
Публикуване на коментар