По всичко личи, че продължението след философията за мен ще бъде "Изкуства и съвременност (XX-XXI век)" в магистърските програми на Културологията. Всъщност, вече е ясно. Изпитът беше на 2-ри и вчера си видях резултатите.
Определено ми е интересно и все повече НЕ съжалявам, че преди година не заминах за семестър в Амстердам, а останах да се дипломирам тук и сега продължавам именно така, а не другояче. Новите пътувания предстоят и няма да избягат.
Припомних си и нещо, с което доста съм се забавлявал - една особена, крива загриженост. Различни видове хора около мен (никога близки) я проявяват вече години наред, каквото ще да правя. Ето как звучи:
"Ами това, с което се занимаваш е съвсем непрактично! Как ще се реализираш (чети: какво ще работиш?)".
Въпросът е неизменен, ако ще и самите "непрактични" занимания да са различни. В тези случаи човек често се изкушава съвсем да срине моралните устои на питащия, като застане сериозно и му отвърне: "Ами не ми пука за това". Трябва да видите лицата на загрижените хора, когато им отговориш така! Но дори и този не е най-коректният отговор. Най-готина е истината: че досега "непрактичните" неща, които много усилено върша всеки ден, никога не са пречили на "реализацията" ми (каквото и да влагат загрижените в тази дума). Тъкмо обратното, помагали са ми! Много съм доволен, че близките ми хора не се тревожат за подобни работи.
А най-хубавото нещо, което ми се случи покрай самия изпит беше, че прочетох "Естетика на модерното изкуство" от Димитър Аврамов - "непрактично" дълго, тоест великолепно, пространно изследване, написано от българин и то в една доста по-неблагоприятна за целта съвременност от нашата.
Наред с всички прекрасни неща, които са казани в тази книга от автора или от цитираните творци, в нея е изведен и подобаващ отговор на основния въпрос в историята на модерното изкуство. В 7 думи този въпрос може да се зададе така: как се стига от мимезис до Малевич? А отговорът в новото луксозно издание, прескочило оградите на соц-а, се разпростира на 550 страници анализ и репродукции. Супер!
Припомних си и нещо, с което доста съм се забавлявал - една особена, крива загриженост. Различни видове хора около мен (никога близки) я проявяват вече години наред, каквото ще да правя. Ето как звучи:
"Ами това, с което се занимаваш е съвсем непрактично! Как ще се реализираш (чети: какво ще работиш?)".
Въпросът е неизменен, ако ще и самите "непрактични" занимания да са различни. В тези случаи човек често се изкушава съвсем да срине моралните устои на питащия, като застане сериозно и му отвърне: "Ами не ми пука за това". Трябва да видите лицата на загрижените хора, когато им отговориш така! Но дори и този не е най-коректният отговор. Най-готина е истината: че досега "непрактичните" неща, които много усилено върша всеки ден, никога не са пречили на "реализацията" ми (каквото и да влагат загрижените в тази дума). Тъкмо обратното, помагали са ми! Много съм доволен, че близките ми хора не се тревожат за подобни работи.
А най-хубавото нещо, което ми се случи покрай самия изпит беше, че прочетох "Естетика на модерното изкуство" от Димитър Аврамов - "непрактично" дълго, тоест великолепно, пространно изследване, написано от българин и то в една доста по-неблагоприятна за целта съвременност от нашата.
Наред с всички прекрасни неща, които са казани в тази книга от автора или от цитираните творци, в нея е изведен и подобаващ отговор на основния въпрос в историята на модерното изкуство. В 7 думи този въпрос може да се зададе така: как се стига от мимезис до Малевич? А отговорът в новото луксозно издание, прескочило оградите на соц-а, се разпростира на 550 страници анализ и репродукции. Супер!
5 коментара:
Иване, има само 2 вида образование, като и двата вида са "практични", т.е. свързани с практиката. Единият вид те учи на How to make a living, а другият - на How to live. Ясно е, че си избрал "втория" начин. Очаквай трудности; имам впечатление, че мнозинството не обича хора, които знаят как да живеят, мислят и говорят. Поздрави от един друг Иван.
Толкова познато ми звучи това с практичните и непректични специалности... и най-вече 'загрижените' познати/непознати. Но и аз мисля, че е по-добре да си в мир със себе си отколкото в мир с тълпата ;)
Ти си рядко срещан щастливец! Дерзай все така! Поздрави за избора на качествената и преди всичко разнобразна на стил музика.
Да. Отново те поздравявам за избора, този път по интернет. Тъпо е, че и на мен ми задават въпроса какво ще работя. Ще взема да им отговарям като теб.
Мерси за поздравите и, към първия коментар, Иване - "мнозинството не обича хора" - и тук точка вместо запетая, пак става :)
Публикуване на коментар