Сенките на женските тела
се местят
от
под завивките
до
под очите ми.
Трупат се
и стават на торбички.
„Дали пък не ги мисля твърде много?”,
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.
В пушека и в царствената скука
на три и една минута –
не е ли най-доброто време за
нехайство?
Тогава
мен не ме засяга,
че според вестниците
някой сваля пак властта.
Дали му хрумва на сваляча,
че трябва първо
да я изведе на среща?
Дали пък не е по-добре
Да й подари цветя?
се местят
от
под завивките
до
под очите ми.
Трупат се
и стават на торбички.
„Дали пък не ги мисля твърде много?”,
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.
В пушека и в царствената скука
на три и една минута –
не е ли най-доброто време за
нехайство?
Тогава
мен не ме засяга,
че според вестниците
някой сваля пак властта.
Дали му хрумва на сваляча,
че трябва първо
да я изведе на среща?
Дали пък не е по-добре
Да й подари цветя?
2 коментара:
Радвам се, че попаднах на блога ти.
Поздрави! :)
Благодаря!
Публикуване на коментар