четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Don't Hate Haiti!

Почувствах се част от нещо по-голямо, участвайки и аз в "Хаити не е филм: участвай и ти". Затова и приех да направя сценария с поетесата и организатор Красимира Джисова, да открием, въобще - да бъда въвлечен повече... Към това да прибавим и всички приятели, които четоха и свириха, както и това, че не постигнахме малко за нещо, проведено на самодеен, ентусиастки принцип - събрахме 3334 лв.
Въпреки това от самото начало знаех на що за "аргументи" ще се натъкваме. Чувах ги - едни и същи, из устите на хора от 18 до 40+ години: "Защо за Хаити?", "Защо не помогнете на българите?", "Интелектуалците само търсят евтин PR, не обръщат внимание на нашите проблеми тук!", "Парите ви няма да стигнат до там!" и все пак "Защо за Хаити, а не за България?". АМИ ЗАЩОТО ТУКА НЯМА БЕДСТВИЕ, ПИЧ! Защото освен това, че (ч)акаш и нищо не вършиш за нищо, друг проблем нямаш! Поне не такъв, който да е извън твоя контрол.
Намирам все по-малко и по-малко причини да харесвам сънародниците си. Писна ми да слушам горните тъпотии по всякакъв повод. Само в България и никъде другаде е възможно човек да завижда на някой, че го е ударило земетресение. Не пожелавайте труса на ближния си! Сериозно, недейте...
Гнус ме е от това, че хората наоколо очакват помощ "просто така", защото чувстват, че им се полага (Защо? Кой какво ни дължи?) и им става неприятно, когато помощта се оказва на друг, някъде по-надалеч. А и представата, че другият е по-надалеч просто не е вярна.
Но както един приятел обича да казва - тук няма странни неща. Помня, като малък чух интервю по жалка кабеларка с някакъв футболист, който изпуснал голово положение. И каза: "Съжалявам за това положение, но това е положението!". Точно така.

---
Post-инфо за за това как мина вечерта и какво се постигна, плюс снимки - тук.

3 коментара:

Анонимен каза...

защо не:)

Красимира Джисова каза...

Ланджев, много добре си го казал. Както знаеш, критиците на една благотворителна вечер са критици на детски рождени дни. Толкова за значителните усилия на незначителни интелекти. Иначе, ако наистина някой иска да направи нещо за някой друг, бил той в България, или не, би трябвало да е забелязал исото на това събитие в ключови думи като частна инициатива. А на трети прочит току-виж открил и че не е толкова сензационно нещастен, колкото се опитва да изглежда. Някои цял живот се опитват да не им личи какво са преживели, докато други се опитват да им личат неща, които никога не са преживяли. Интересно наистина. Така или иначе достатъчно хора подкрепиха инициативата, която не е евтиният трик, с който самите критикуващи са свикнали и даже прилагали. И точно затова всичко стана добре, защото нямахме нужда от пиар планове, а от лични решения. Аз бих казала Кой се страхува от Хаити?:)), но това е по-условна паралелна тема:)

Анонимен каза...

защо не:)