Това е в новия брой на Литературен вестник от вчера. Зададоха ми няколко въпроса за София Поетики.
Защо прие да участваш в този фестивал, какво е впечатлението ти от него?
Главното е, че получих покана от организаторите. Липсата на такава покана сериозно щеще да ме затрудни да приема. После – приех, защото няма разумна причина да откажа. Човек веднага се замисля за три неща: селекцията, мястото и – естествено – идеята. Е, какво по-хубаво от това да си в добра (подбрана!) компания, на знаково място, правейки нещо, което си струва? Това са накратко и впечатленията ми от вечерта. Дойдоха много хора, донесоха си връхни дрехи и слушаха поезия и музика. Не бих могъл да съм по-доволен.
Как литературата се вписва в градската култура?
От една страна, градът, както знаем, произвежда сам викачите си. Грамадна част от съвременното ни писане съществува заради градската среда и слава богу, че е така. От друга страна, литературата изобщо „вписва” градската култура в инвентара на времето и запазва най-интересното. Не знам от къде съм научил повече за градската култура – от това, че съм гражданин или от това, че съм читател. Сякаш книгите са ми казали повече за градовете от всичко останало. Понякога дори повече от гледките и преживяното.
Чува ли град като София литературата?
Този фестивал пита същото и поздравявам организаторите за смело поставения въпрос. Моят отговор е: София чува и иска да й се предоставя възможност да чува по-често. Така че не е лоша идея и ние да откликваме по-често с литература, която става за слушане и дори за четене. Понеже има и една трета литература, която пък става само за гледане. Тя е най-амбициозна.
Литературата в града – има ли бъдеще тази сцена?
Разбира се! И дано този път Елиът не е прав, че „бъдещето се съдържа в миналото време” – защото в България тази сцена пък няма достатъчно минало. Аз не мисля, че изобщо има друга истинска сцена за литературата освен града. Талантът може да се ражда и се ражда навсякъде, но сцената не може да се появи преди да се е появил градът. Трябвало е първо да има полис и в него да се организират поетически състезания – това не се е променило кой знае колко до днес. Такъв е и принципът на София Поетики, само че без боговете-покровители. Литературата се събира някъде, за да се види и чуе – и това някъде е градът.
въпросите са на Галина Георгиева
