вторник, 13 март 2012 г.

Грешка в заглавието

Статията е публикувана в Sofia Live - тук.

Беше важно да минат няколко дни и от тази смърт в Студентски град. Така можем да видим колко точно трае медийната загриженост.
Преди да се захванем с гръмките изказвания, ми се ще да се отървем от два популярни мита. Първият е: „Това никъде го няма, ебати държавата”. Не е така, разбира се. Насилието вътре в рамките на кампуса се случва и наляво от Калотина. Ставало е и в Кеймбридж, Масачузетс – през 1995-а харвардска студентка по медицина убива съквартирантката си в стаята, намушквайки я с нож, след което се обесва в банята. Изводът: момичето е със сериозни ментални проблеми.
Вторият мит е, че такива неща не са се случвали у нас преди. Също не е вярно. Най-масовото убийство в България е станало пак в Студентски град, по Коледа през 1974-а, когато 17-годишният Бранимир Дончев застрелва дузина студенти. Изводът е същият: Бранимир е шизофреник.
И в двата описани случая става дума за насилие, породено от лудост. Няма как да се предвиди лудостта.
Но съвсем спокойно може да се предвиди простотията. Дори могат да се вземат мерки срещу нея. И тук вече стигаме до проблем, който си е само наш или във всеки случай не е на Харвард: убийствата в Студентски град през последните години не стават, защото някой е откачил. Те са резултат от нещо много по-опасно, което засяга повече хора – агресивната простащина.
Това е например някакви да се отрежат в чалготека, да се разправят пред входа и да разбият главата на минаващ студент. Или други от кръчмата да се върнат в стаята, да стане меле, единият да падне и да не се изправи. Тук не искам да дълбаем в конкретния случай с новото убийство: фактите още не са изяснени, нека съдът реши и т.н., каквито се сетите клишета. Ясен е само общият принцип и говорим за него.
Страшна работа е тоя принцип – повтаря се едно и също до откат, а се очакват някакви различни резултати. Както знаем, това пак е лудост, само че не от страна на извършителите. Изводът: от най-острата, мъчителна шизофрения боледува държавата. Може би решението е спешно да се хоспитализира, а всички ние, като неблагодарни роднини, да избягваме свижданията.
Зная, че това звучи гръмко – в самото начало предупредих. Не обичам такива фрази, защото са евтиният начин за журналистическо справяне с проблема, но нямаше как да се избегне. Пациентите, които ни управляват, явно наистина се нуждаят от електрошок, щом не забелязват очевидното: че мястото на агресивната простащина би трябвало да е възможно най-далече от университетските кампуси.
По-наблюдателните вече оповестиха, че в Студентски град има 60 нощни заведения. Ще допълня – и един кастрационен център за кучета. Хубав, немски. Не знам как ви се струва, родители, но може би там трябва да се пращат и мутрите, които идват специално, за да почерпят вашите дъщери с евтина водка и да ги завлекат по тоалетните в четвъртък вечер. Алкохолът е на половин цена, входът е свободен за дамите. Но те само влизат като дами. Излизат като друго. Това е стандартът, готиното нещо в Студентски град. А всичко готино се създава чрез агресивна реклама и 60 дискотеки. Не разбирам хората, които се чудят: логично е Петокнижието на Достоевски да не се радва на такава популярност, каквато имат леопардовите шарки и потта по сепаретата. Дипломата за завършено висше образование не е готина, защото и без нея можеш да си успешен и щастлив индивид, който хвърля салфетки.
Понякога имам чувството, че няма човек на света, който да разбира Студентски град. Което съвсем не пречи всички да говорим за него, напротив, даже поощрява „дебата”. Неадекватните реакции спрямо това място заслужават сборник. Една от най-популярните е височайшата погнуса в стил „бе, остави ги разни селяни там”, споделяна най-често от разни селяни тук. Или другото: сега имало идеи да се засилва полицейското присъствие, да се поставят камери. Това е симптоматично, забележете – мерките, които се обсъждат, са за гето. Мерки като за Южен Бронкс, а не за южна София. Дали пък между другото да не споменем и най-простото решение: мястото да заприлича на името си! Защото насилие има навсякъде, но действително на планетата не съществува кампус, който предлага Манджа стрийт и 60 кръчми. И прилича на Ахтопол.
Мисля, че и този Уникален български проблем, за който се надпреварват да хабят хартия и благодарение на него правят шеметни кариери, е точно същият: подмяната на дефинициите. У нас нещата просто се различават от названията си. Първокласният път не е първокласен път, кренвиршът от месо не е кренвирш от месо и студентският град не е студентски град. Нищо не заслужава името си.
Ако сме честни, това, което сега е „Студентски град”, трябва да се казва и аз не знам как, а „бизнесмените” и „предприемачите”, които строят незаконно там, биха могли да се наричат „престъпници”, примерно. Голяма част от студентите също няма да са „студенти”, докато влизат в това заварено положение на по 18 години и всичко „готино” ги залива пред блока. Ще бъдат същества, които се трепят за глупости. „Дипломата” ще е жалка хартийка. Някакво нищожно малцинство ще се занимава с книги и така ще търси своя изход от панелката („общежитието”) – тези хора ще са аутсайдери.
Колкото до „заведенията” – засега единственият шанс да се закрие някое от тях е ако убийството стане вътре или отпред. Дано да има и друг начин. Стискаме палци.

2 коментара:

asktisho каза...

Много правилно си "напипал" симптомите. Журналистическите, искам да кажа. Първият е масово разпространената комплексарщина на тема "това на запад го няма, това ние българите сме много зле". Сигурен съм, че в Германия и в САЩ всяка година умират повече студенти на глава от населението, от насилствена смърт и то - не в резултат от шизофрения.

Другият симптом е за неистинските имена. Винаги съм се дразнил, когато нарекат крадец, бияч, изнасилвач, изнудвач, гангстер (или по български "мутра") - "бизнесмен". Това уронва престижа на предприемчивите.

Така предприемачеството става трън в очите на простолюдието. Щом си позволяваме да наричаме тези хора "заети", демек "бизнес"-хора, значи опетняваме и самата дума "заетост", демек - "бизнес".

Честните хора започват да не искат да се занимават с "бизнес", а масата започва да мрази успеха и парите, защото такива клишета само затвърждават хипнозата, че в Бе Ге се успява единствено по този начин. И това е един от факторите, които ни държат бедни.

Знакът за равенство между бизнес и престъпност е огромна глупост. Вината не е в бизнесмените, нито в престъпниците. Вината е в неграмотността на журналистите, излезли от същия този студентски град, които не разбират нито от едното, нито от другото, а разбират само от клишета.

Ми не, има разлика дали си изкарваш парите с управление на фабрика или с корумпиране на държавни служители, да речем. Има ги и двата типа успех в България.

Просто вторият непрекъснато влиза в новините, набива се на очи, нарича се с грешното заглавие "бизнес" и създава овча симптоматика в съзнанието на аудиторията.

Да се занимаваш с второто означава, че си престъпник, а не бизнесмен. Означава, че рано или късно ще свършиш зле и най-вероятно никога няма да се пенсионираш.

Този вид "успех" е присъщ за всички страни, не само за България. Но навсякъде той е само временен. Някои хора допускат фаталната грешка да мислят, че само за тях Природата ще направи изключение от вечния Закон за компенсацията. Защото са "готини". Или "специални". Понеже ги дават по новините, примерно.

Природата, обаче, не чете вестници и не гледа телевизия. Тя няма специално отношение. Към никого. Тя просто възстановява баланса.

Както казваха в "Матрицата": "Cause and Effect. We are all victims of causality".

Поздрави за добрия материал!

Landzhev каза...

Благодаря.