Второ издание

Второто издание на "Ти, непрестанна новина" излиза, за разлика от мен.
Готово е от края на февруари. Но после дойде март... Първо се ядосах, че плановете ми се провалиха – като плановете на всички. След това ми стана смешно. Кое е смешно? Арогантното тропане с крак на човека пред всичко, което не зависи от човека. Заблудата му, че е кочияш на впряга от обстоятелства.

И все пак изданието е факт. "Всичко на тоя свят се случва за втори път".
Четения и представяния няма да има, по обясними причини.
Книжарниците са затворени, но издателите ми казаха, че може да се поръчва директно от тях с отстъпка. Благодаря им.

Благодаря на вас, че ме четете – защото да те преиздадат е нещо, което зависи единствено и само от читателите. Това е ваше решение и аз съм трогнат.

Книгата е същата и не е – написах един предговор, може да го видите вътре, а сигурно и ще го публикувам някъде скоро.

Бъдете здрави и нека любимите ви групи никога не се разделят.

Here’s Looking At You, Kid

Държавата и без това отива на кино - вие елате на библиотека. Столична, където ще бъда „Поет на месеца“ за февруари.

Каня всички странни хора, които: 

не са обявени за международно издирване;

не са свалили доверието си от поезията;

не се сещат за главния прокурор, щом чуят за мъж с гола глава и шапка, а се сещат за мен.

Всички, които не живеят между обедните и вечерните новини, а търсят Непрестанната.

Заповядайте на 13-и вечерта. Не съм избирал датата, не зная дали има общо с любовни празници и т.н., но знам, че всяко стихотворение на света е любовно, защото любовта е причина, дори когато не е тема. Доведете своята причина, аз ще взема моята - езика.

И ще ви чета стихове, нещо едновременно безполезно и жизнено важно. И ще има музика, и ще си говорим.

We‘ll always have Столична библиотека.