В "Сега"

В днешния брой на вестник "Сега" има няколко мои стихотворения. Две от тях - "Дали пък не" и "Converse" - ги има и тук на блога. Ето линк към публикацията в сайта на "Сега":

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4870&sectionid=20&id=0004101

Освен самата публикация, е приятно и чувството, че ме е публикувал тъкмо Бойко Ламбовски, поетът, който беше секундант на Васил Балев - опонента ми в поетическия двубой от ноември миналата година. Аз така и не намерих време тогава да поздравя тук, в блога, себе си, Тома и тях двамата. Правя го сега.

Дали пък не

Сенките на женските тела
се местят
от
под завивките
до
под очите ми.

Трупат се
и стават на торбички.

„Дали пък не ги мисля твърде много?”,
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.

В пушека и в царствената скука
на три и една минута –
не е ли най-доброто време за
нехайство?

Тогава
мен не ме засяга,
че според вестниците
някой сваля пак властта.
Дали му хрумва на сваляча,
че трябва първо
да я изведе на среща?

Дали пък не е по-добре
Да й подари цветя?

***
Публикувано е във вестник "Сега", в"Public Republic" тук, също и в DICTUM, където има аудио - тук.
От "По вина на Боби Фишер" (2010)

И прочие...

Интервюирах Тодор Живков. Сторих го миналата седмица в Правец, излъчиха го сега в неделя. Всъщност винаги съм искал да го направя. Бащата на Предходната България и сина на Преходната България - няма как да не стане разговор. Вождът сподели някои много ценни неща в типичния си стил, по актуални теми. Беше разговорлив въпреки студеното време. Ето видео:

http://www.vbox7.com/play:43327ed1 - някъде след 4:35, 4:40 е...

http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=322&video_id=24377 - цялото предаване (без таймер, това е в последната част)

---
Пак миналата седмица бях на рожден ден на един басист, също и приятел, дори мой съименник. Имаше всякакви хора, начервени и прочие, забавлявахме се, посвирихме, попяхме. Докато не дойдоха органите на реда, призовани от съседа. Явно става въпрос за стилови различия, знам ли... Не мисля да се впускам в анализ на моралните казуси в Мусагеница. Но някои парчета се получиха много добре, даже полицаите май усетиха. Подозирам, че дори другарят Живков би затананикал : ) Чудя се как ли щеше да се развие вечерта под неговото зорко наблюдение, в "онези" дни.
Ето и един не толкова шумен, чудесен прочит на Елиът. Да речем, че е поздрав покрай идващите празници, много ме радва тия дни (макар че това с дигиталното мърдане на устните е тъпо, вижте в клипа):

http://www.youtube.com/watch?v=Upojbi-6dbM

Хайде и още един:

http://www.youtube.com/watch?v=A2khDhfwsoE

Вече не слагам клиповете тук директно, защото имат навика да изчезват - ще трябва да се натиска по линковете, за да се чуят и Т. Живков, и Т. Елиът. А жените продължават да влизат и излизат, бръщолевейки за Микеланджело... Това е хубаво.

"Че как ли да им устоим?"

След като заради работата в предаването питах произволни хора из Алма Матер знаят ли защо пък точно осми декември е денят (сигурно репортажът го има качен в нета, но не ми се рови за линк), ето че заслужено отпразнувах и аз. Очаквано, получи се пре-празнуване и пре-незаспиване, в резултат потекъл нос, седене вкъщи днес и занимания със стари неща: стари вождове (пак по работа), стари филми, стари таблатури и стари поети, чак до Франсоа Вийон.

А вчера все пак трябваше настинал да ида и до Ректората, този път не за да питам за осми - получих си дипломата за висше образование, с тога и всичко останало както си му е реда. После видях, че в документа, в името на единия от курсовете ми ("Пресечни точки между литературна теория и философия: Бахтин, Гадамер и Дерида"), пишеше не Дерида, а "Дарида"... Даридае ли се чуди човек или да се усмихва : ) Реших, че това ще да е някакъв особен вид деконструкция. Може да се гледа и като доказателство, че хората, които печатат дипломи по философия, вероятно са учили нещо друго.

По пътя ми се случи леко досадно déjà vu, но пък иначе с Вийон си припомням парижките жени отпреди година и е забавно. Някои са там, някои не. "Че как ли да им устоим?" Сигурно с разсеяност. Помня как се чувствах тогава и малко след като се върнах, някъде по това време през декември.Третата снимка тук всъщност трябваше да е на една дама в една стая, но тя заяви, че би се чувствала неудобно и по-добре не и... е напълно права. Трябва да се уважават позициите на дамите, защото както уверява самият нехранимайко от XV в. "като коноп се стрива/ наесен целият ти кяр - /по кръчми и жени отива."

Покана

Тази сряда от 18:30 в арт-център "Алтера" (бул. "Драган Цанков" 36, в сградата на Интерпред) ще се случи поетически двубой между мен и Васил Балев. Секунданти ще ни бъдат съответно Тома Марков (на мен) и Бойко Ламбовски (на Васил). Водещ ще е Петър Чухов. Повече информация има тук:

http://crosspoint.mediabg.eu/?p=4433 (тук има и аудио)
http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=703:2009-11-22-13-08-18&catid=5:2009-06-15-08-10-45&Itemid=28
http://www.slovesa.net/?id=2192
http://litclub.info/#01
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8933&sid=9

Ще се радвам да се видим там : )

Писане от натура

В предния пост споменах за идеята на пленера "Писане от натура". Резултатите от нея вече могат да се видят в интернет (дълго преди да се видят в сборник, което също ще стане). Има ги на няколко места, но ето тук е по-цялостно и обяснено изобщо какво е:

http://www.litclub.bg/library/plener.html

Беше ми интересно и ново, забавно да участвам и импровизирам - заедно с Петър Чухов, Яница Радева и Стоил Рошкев.
Целта е да се уловят впечатления наистина на момента, после и да се видят сходствата (и различията) между образите в главите на различни хора, когато са изправени пред нещо съвсем непознато и са "заставени" да пишат стихотворения веднага. Разбира се, ясно е: това не са дълбоко промислени стихотворения, над които поетът се поти с месеци, това са на практика с н и м к и. Малко по-странни, но да - с н и м к и.
И иска ли питане, че си струва да измислиш няколко реда, за да прекараш няколко часа в пивоварна.

---
В рамките на Ханчевия конкурс идеята на Петър Чухов е реализирана за пръв път през 2007-ма, когато са участвали той, Мария Калинова, Камелия Спасова и Марица Колчева. Стихове и снимки от тогава - тук.

В миг на самодоволство

Много приятно. Спечелих конкурса за поезия "Веселин Ханчев". И то в подходящия момент - от четири дни съм на предписани болкоуспокояващи (и уиски) заради зверски зъбобол. Който не можех да лекувам, защото пътувах до Стара Загора - за конкурса, а и за да участвам в едни други интересни хрумки покрай него. За тях ще се чуе по-нататък.
Ето и едно от стихотворенията ми, това, което поискаха да чуят на награждаването: http://litclub.com/library/nbpr/landzhev/kufar18.html

***

"писането от натура", за което ще се чуе по-нататък...