(Ни)каква изненада

"Опасявам се крайният победител да не е някое патриаршеско писание, защото това ще покаже литературния пубертет на нацията. Като се правят такива неща по телевизията, често се обръщат в национални каузи – това е притеснително."

Казах това в Капитал Лайт в началото на ноември миналата година. Цялото интервю го има на блога, но се изкуших точно сега, ден след съдбовния голям финал на голямото четене и големия победител, да припомня този малък пасаж, макар да съм наясно що за особен вид мастурбация е самоцитирането.

Та... Ха честит ви любим роман!

Трудно е човек да не повдигне вежди ако е чул и видял възгласите "Българи-юнаци!" в края на предаването вчера. Целият този патос на "Спечелихме!" вместо нормалното "Избрахме"... Сякаш оставаше съвсем малко до едно ритуално изгаряне на другите книги от дузината и племенен танц на победата върху им.
Дали всичко това е притеснително вече не знам, но знам, че никак не е изненадващо. Тук, в тази част на Вселената, хората не избират любимите си книги - тук се натрива носа на световната проза. Няма селекция, има печелене на битка. Има доказване на национална идентичност за сметка на обективна преценка и формиране на сносен литературен критерий. Понеже целият свят ни дължи признание, че ние сме номер едно, но някак си много кофти ни се е случило исторически все да не ни оценяват. Затова на нас идентичността ни задължително и постоянно, ежедневно трябва да се доказва във всяка една област - спорта, фолклора, киселото мляко... литературата.
Защото у нас е много по-страшно да те обвинят, че не си фен на българското, отколкото да те обвинят, че си лош и неподготвен читател. Българи-юнаци, ура. Спечелихме!