Ние според мансардата

Привидно спокойно е – Испанска партия: 

само три хода са минали, а спуска се вече 

ръката към дамския фланг. 

Подредено красиво е – Евклидова геометрия: 

само две възможни точки под скосения прозорец 

и единствената права между нас си ти. 

Понякога бъбриво е – съвременна поезия, 

а само един глагол е тук наистина и стига 

да узнаеш плановете, чекмеджетата, срама ми. 

Обичам. 

Онази фигура, 

избрана от играча и решила изхода на всичко. 

Онази фигура, 

открила се внезапно светла в голата глава на геометъра. 

Онази фигура 

в средата на стиха, която го краси едва забележимо. 

Ти тихо знаеш, че си нея, именно, 

а в мене пак е радостно и благодарен съм, 

че моят ден е сбор от твоите минути. 

Вечността живее долу 

и е нищо повече от възрастна съседка. 

Историята и световните обрати са значими 

колкото изкашлянето й. Нима ще се сравни 

каквото и да е със нашето велико и последно 

времетраене? Тук, в стаята 

привидно спокойно, 

подредено красиво 

и понякога бъбриво е. 

Числата прокапват от покрива, за да ни изброят 

отново, цели и естествени. Обречени да бъдат 

верни. А думите само обиждат с имена нещата.

---

Стихотворението е публикувано в Литернет и в. Преса. Прочетох го на тазгодишните Поетики.