Празнично за "Стандарт"

Интервюто е публикувано в броя на Стандарт от 24-ти май, поводът е празникът. Онлайн може да се прочете и в електронната версия на вестника тук:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-05-24&article=452170

- Отвъд патоса, сещаш ли се за нещо смислено и обективно, което можем да кажем за 24 май?

- Аз не мисля и че патосът конкретно тук е нещо лошо. Далеч по-уместен е, отколкото да речем патосът покрай 1-ви май. 24-ти е красив празник. И е чудесно напомняне. В идеалния вариант те кара да си дадеш сметка колко си зависим от писмеността, колко й дължиш. Тя формира идентичност - и национална, и твоята си, лична. В кризисни периоди от историята ни, с каквито тя изобилства, не са много нещата, които изиграват по-водеща роля от книжовността (много хубава дума, нали?). 

- Ти самият превеждаш свои и чужди текстове. Извън неща от типа "родна реч, омайна, сладка", можем ли да изтъкнем рационални предимства на българския пред големите езици? 

- Българският е изключително интересен и в известен смисъл е предизвикателство. Първо, заради стесненото приложение - малък език е, говорят го по-малко от 10 милиона души в целия свят. И докато английският е по-напевен и музикален, нашият език е по-... чепат, каменист, което също е част от очарованието му. Българският поставя препятствия, не се лее толкова лесно. 

- Имал ли си моменти, в които чувстваш особен малшанс в това, че пишеш на езика на малък народ?

- Гледам да не мисля за това. Понеже е нещо, с което съм се родил. То дори не е въпрос на национална гордост, а стечение на обстоятелствата. Със същия късмет човек може да се роди и монголец (там впрочем ползват кирилица), и всякакъв друг. Случило се е да се родиш българин - нито се срамувай от това, нито се бий в гърдите - приеми го и продължавай. Служи си с българския, учи и други езици, за да влизаш в други светове и контексти... и толкова. Естествено пред нас има много повече пречки, каквито например англоезичните и испаноезичните автори не познават. Но това е извън контрола ни. Има по-малки езици от нашия, които са "продуцирали" повече световни автори... Съществува вариант и да пишеш директно на английски, но тогава вече ставаш друг писател.

- Има български автори, които прописаха на английски. Какво значи "ставаш друг писател"? Краде ли от идентичността другият език?

- Трудно е просто да формираш стил на чужд език, ако вече си започнал отнякъде. Естествено литературата познава изключения. Най-емблематичното - Набоков, който произвежда невероятно силно впечатление и на английски, и на руски. Бродски пък разпределя отговорностите си на различни езици: пише поезията си на руски и есетата на английски. 

Казва, че в руския има прикритост - езикът поставя препятствия пред четящия, крие се, лъже, иносказателен е, оставя подводни камъни от ирония, дори без да ги целиш. Мисля, че това се отнася и до голяма степен към българския. 

- Казваш, че "Да си поет сега е нещо като да имаш ключ, който не отваря нищо". Защо настъпи това обезценяване на ключа?

- Заради социалната ситуация, в която се намираме. Не можем да се преструваме, че не живеем в среда, в която поезията (и литературата въобще) е постоянно, системно пренебрегвана. Точно в такава среда живеем. И честването на един ден от годината (колкото и да е красиво само по себе си) не може да измени нищо в общата картинка. Бих се радвал, ако се случи нещо в позитивен план, но не го очаквам. 

- Започна с това, че в период на криза книжовността се задейства, а сега имаме криза, но пък липсва обичайният спасител...

- Може би защото съдим за предишните спасения постфактум, винаги ретроспективно. Може би ние, съвременниците, няма да уловим подема и да го регистрираме, дори и да се случи пред очите ни. Истината е, че сме омърлушени от ситуацията с книжовността - до степен, в която и да има раздвижване, ще пропуснем да го забележим. А напоследък има и позитивни... случки. Гостуват повече известни писатели. Правят се организирани опити да се превежда българска литература, например инициативата на фондация "Елизабет Костова" - точно сега започва международния семинар в Созопол, който представлява обмен между англоезични и български автори. Но на общия фон, хубавите събития са печално малко. А и честно казано избягвам да вярвам в организираното спасяване на литературата. 

- Много хора вярват и винят за неслучилото се спасение държавата. 

- Без особено право. Отговорността за четенето и писането е по-скоро индивидуална. Зависи и от самите български писатели да си вършат добре работата. "Физика на тъгата" на Георги Господинов сега излиза на италиански, а доколкото знам предстоят и още преводи. Трябват ни повече такива автори. Ако успеем да "изнесем" автор, който да е моментално разпознаваем в света, може би има шанс. Но разговорът тръгна в посока да давам рецепти, а нито имам желание, нито мога. 

- Как четенето на книги сред политиците, колкото и утопично да звучи, би подобрило политическата среда?

- Имах такава идея по време на протестите, описах я в една статия. Вместо да ги мерим с камъни и яйца, просто да отидем и да им дарим книги. Както се даряват средства за хора в неравностойно положение. Мисля, че щеше да е полезно. Всеки да отдели каквото може от личната си библиотека и да го връчи пред Народното събрание - без злоба, ей така, да помогнем. Понеже не мога да се сетя за нито една негативна страна на четенето. Може би книгите са от съвсем малкото неща на този свят, за които не е регистриран вреден ефект. 

- Ами губят време. Навън е топло. Във Фейсбук е забавно...

- Там е работата, че всъщност спестяват време. Четенето печели време, доколкото спестява глупави решения. Подобрява преценката и формира вкус - грешните решения на огромно мнозинство от българските политици (и хора) са просто проява на лош вкус. А е добре известно, че вкусът се култивира с литература, особено с художествена. В това отношение по моему литературните произведения превъзхождат тези на по-"достъпните" изкуства, включително на киното. Понеже книгата изисква малко повече усилия от филма, по-трудно смилаема е и провокира дисциплина на ума. 

Така че ако теглим чертата, четенето изразходва от настоящето, но печели бъдеще. 

- Да се върнем към хипотетичната кампания...

- Не е хипотетична.

- Още по-хубаво. Кои книги според теб са най-подходящи за евентуално дарение? 

- В "Ани Хол" на Уди Алън имаше една такава реплика... нещо от рода на това, че политиците имали съвсем малко по-висок морал от този на педофилите. Ако тази максима е вярна, тогава да четат "Лолита", не знам. 

Макар че всичко е добре дошло. Стигнали сме дотам, че всяка литература би имала полза. Освен вече щателно изучените Карл Май и Майн Рид. 

- Занимаваш се с шах. Виждаш ли изход от политическия пат между четирите партии? 

- Избягвам да говоря за това, защото съм скептично настроен и сигурно ще затормозя читателя.

- Затормози го. 

- Изход не виждам, понеже до голяма степен сме получили (не зная дали "избрали" е правилната дума) точно това, което заслужаваме. Политиците не идват от друга планета или от някаква по-различна България. Джордж Карлин казваше в един от стенд-ъп монолозите си, че получаваме точно тия политици, което сме си заслужили и вината не е в тях, а в The Public, в нас. И ако наистина това сме заслужили, равносметката е тъжна.

Райко БАЙЧЕВ