Приблизителен сонет

Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите
навътре в оглупялата глава.
Каквото си разбрал дотук, е чернова.

На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:
сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.
Окото недовижда цялата нелепост.

Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.
От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,
отложена за вдругиден е кражбата на огъня.

Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.

--- 

От "Ние според мансардата"

Назидание в летен делник

Но август може би е по-жесток, защото убеждава те,
че този юг наистина е джунгла, ако съдим по комарите,
клишетата, по август и околните. А после сутринта.
Пак неизбежна като сметка в пощенската ти кутия.
Сутринта е малко упражнение по смърт, което следва
да се прави сутрин. Ти готов ли си? Аз да: раз-два.
Вратът ти се е схванал, болят те даже плановете.
Обличаш се за офиси, обкичваш се, намяташ
неуспешните си опити и им измисляш имена.
Къде?
На пода книгите нощуват разпилени – непочистени
трохи от мъртва мъдрост. Ти отново ги прескачаш,
възпитаваш ловкост. Тананикаш глупости.
Във банята е все така: самобръсначката седи без работа,
простенва кранчето и струята се втурва, и кръвта
по четката за зъби, олюляването, всичко по реда си.
Накъде?
Ръжда е цялото налично, затова вземи едно
ръждясало такси, качи се. Престани да питаш.

--- 

От "Ние според мансардата"  

Одеялото

Не си пада по слънцето – има лунички, също
тия нощни разходки се отразяват отлично. Всъщност
съм подходящ за лицето ѝ – уютен съм като мрак.
Днес нямало да успее, но в петък ще дойде пак.

По някое време мъжът ѝ ще позвъни,
тя ще стане с одеялото, ще отиде встрани.
Гласът е спокоен, но с ръце въздуха ще накълца.
Изпуска одеялото. Започва със „Ало, Слънце?“.

--- 

От "Ние според мансардата"

други публикации: Granta

Ханчевият конкурс 2014

Ако сте в Стара Загора в петък, заповядайте. За втори път имам удоволствието да съм в журито на този конкурс, който е от малкото останали добри традиции наоколо. 

Преди награждаването, от 17.30, ще представя новата си книга в Художествената галерия, а след това е премиерата на миналогодишния победител Стойчо Младенов. Все приятни поводи. Друг такъв е събирането на отличените участници в дома на Гео Милев на следващата сутрин – пак по традиция. 

Ето цялата програма: 

Община Стара Загора

Библиотека „Родина”

Къща Музей „Гео Милев”

Национален младежки конкурс за поезия

„Веселин Ханчев” – Стара Загора 2014

Тридесет и първо издание

Жури: Георги Господинов – председател, Силвия Чолева, Иван Ланджев

7 ноември 2014 (петък)

17:30 часа

Художествена галерия

• Среща с Иван Ланджев и новата му книга "Ние според мансардата"

19:00 часа

Регионален исторически музей, Антична улица

• Премиера на стихосбирката "Между два града" на Стойчо Младенов, носител на голямата награда от ХХХ Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора 2013

• Връчване на "Златното яйце".

Награждаване и рецитал на отличените млади творци в ХХХІ издание на конкурса 

8 ноември 2014 (събота)

10:00 часа

Къща музей “Гео Милев” (ул. “Гео Милев” 37)

• Поетическа работилница за участниците в НМКП “Веселин Ханчев” – Стара Загора 2014, с журито

12:30 часа

Книжарница „Приятели” (бул. "Цар Симеон Велики" 118)

• „Среща с автограф” – гостува писателят Георги Господинов

14 ноември 2014 (петък)

18:00 часа

Народно читалище „Бачо Киро” – София

• Поетическа среща на участниците и наградените в ХХХІ издание на НМКП „Веселин Ханчев” – Стара Загора 2014 

Информацията е взета от сайта Културни новини. 

В "Стандарт" за празника

От "Стандарт" ми зададоха няколко въпроса във връзка с Деня на будителите. Оригиналната публикация е в днешния брой, онлайн може да се намери тук. Ето отговорите ми: 

Будителите в живота ми? На първо място семейството ми, което в моя случай се изчерпва с майка ми. После, няколко от професорите ми в университета. Няколко живи писатели, с които съм имал и имам удоволствието да общувам, да ги слушам и не само да ги чета. Редакторите на книгите ми. А по-голямата, основната част от личните ми будители - това са любимите ми автори, които не са между нас отдавна. От тях съм научил повече, отколкото от хората, които познавам.

Будители у нас днес - имаме няколко живи писатели, музиканти, художници, учени. Толкова. Тези хора се броят на пръсти, имайте предвид...

Тъжно е изобщо това положение, в което днес имаме нужда от будители, тягостно е да си заспал през 2014. Тъжно е да сравняваме държава - член на Европейския съюз в ХХI век и народ в рамките на Османската империя през ХIХ век. Нелепостта на този анахронизъм, меко казано, не е в наша полза. Защото ние сега не гоним националноосвободителни каузи, просто се опитваме да живеем нормално. И това, от което имаме нужда, за съжаление е нещо, което почти никога не сме имали - управленска грамотност, политическа далновидност. Има едно стихотворение на Иван Методиев, в което се казва "Толкова усилия, за да превърнем нищото в корона...". Имам чувството, че в политическия си живот ние това го правим всеки път. Не зная какво да ви кажа. Аз съм песимист, който тайно се надява да бъде оборен.