 |
| Вариантът от 1892 |
Споделям тази
любима картина тук с малко закъснение (Страстите свършиха, по-„своевременно“ беше на
Разпети петък), но това не я омаловажава.
Да кажем, че
Ге е „реалист“ и „един от передвижниците“ е крайно недостатъчно. Евангелските
му сюжети са потресаващи, много малко произведения със сходна тематика впечатляват толкова
дълбоко и по такъв начин – чрез отблъскване. Последното нещо, за което човек се
замисля като възможност, гледайки тази картина, е Възкресението. Мъката и
смъртта тържествуват, Христос е показан в деветия час, в момента на
възгласа „Боже Мой! Защо си Ме оставил?“.
Картината е
част от „Страстния цикъл“ на Ге и се превръща в творческото завещание на
художника. Преправял я е 19 пъти в рамките на 10 години. Когато за пръв път
показал ранен вариант на Лев Толстой, графът казал, че Христос е „ужасен“ и
трябва да се прави наново. Ге имал безрезервно доверие на Толстой и, разбира
се, го послушал. Мъчил се още дълго. Мислил денонощно: защо всъщност е нужно Разпятието? „За възбуждане на
жалост, състрадание? Не. Разпятието е нужно, за да почувствам и осъзная, че
Христос е умрял за мен“. Задачата на
картината не е да предизвиква умиление, а истински потрес.
Изтерзан от
съмнения, Ге е смятал и да унищожи последния вариант, но собствената му смърт
през 1894 попречила. Няколко месеца преди това, художникът отново показал
картината на Толстой в Ясна Поляна. Сложил я в отделна стая, оставил писателя
да я види сам и зачакал. След известно време Толстой излязъл от стаята
разплакан.
***
В „Идиот“
Достоевски, от името на охтичавия Иполит, прави възхитително описание на
картината на Холбайн „Мъртвия Христос в ковчега“ (в романа става дума за копие),
в сходен контекст – може ли при тази гледка да вярваш, че човекът ще възкръсне?
Това описание е, по моему, далеч по-дълбоко и гениално от самата картина на
Холбайн. На мен лично тя не ми въздейства особено, но с „Разпятие“ на Ге е
съвсем друго нещо.
Целият „Страстен цикъл“ е изумителен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар