Момиче

Намразих тия ранни ремонти и късните кранове.

Строежа на разпадането. Мисълта, която гоня.

Редактирах крачките от „Солунска“ до „Македония“.

Намразих цели жанрове.

Изпращането, вляво, до самата църква,

нахалстващите магазини и асфалта синкав.

Животно и дете с измислена трапчинка,

тъгуваш ли за просяка, когато мръква?

В онази прахосана есен аз бях сполетян от тревожно

бялата кожа, косата ти черна – приканваща пропаст,

„Грозни са нравите“, пеех. Прегракнах от глупост.

Нима се е сменило нещо? Нима вече има възможност

да се видим по-други, поправени – този четвъртък?

Присъствие на Духа ще запазим ли? Покрай църквата...

Вероятно всичко зависи от времето и заетостта ти. 

Аз все тъй нямам какво да предложа, освен цитати.

--- 

Стихотворението е публикувано в актуалния брой на Granta България.