Възхвала на една пещера

Виж слънцето – билярдна топка

пада в ъгловия джоб на хоризонта,

червена и уверена.

Не се съмнявай в свойта траектория

и ти, който изпадаш често в размишления.

Процесите са ясни, начертана е посоката. Самотен,

преднамерено самотен пътнико:

не се препъвай в камъка – любимо вдъхновение

на чорлави поети. Своевременно се откажи

да търсиш тайна в него. Няма. Камъкът е камък.

Достатъчно, за да ни превъзхожда.

Природата не се задъхва от амбиция,

не се изкачва с плам. Шедьовърът е там,

където в ниското се врязва. Щото

падината винаги е по-дълбока,

отколкото е най-прославеният връх висок.

Велико дъно на нещата,

в теб всяка висота потъва.

Уста на естеството, ъглов джоб,

накрая и осмицата ще падне в теб.

И всичко ще започне.

Шкоцян, 2015 

--- 

Стихотворението е публикувано в актуалния брой на Granta България.