Няма заглавие

Публикуваха ми това в днешния брой на Монитор (във всеки съботно-неделен брой има страница за поезия и проза).

Tом Уейтс - кафе, цигари и пакости. Докторите да вървят по дяволите

Вездесъщият Том Уейтс беше рожденик на седми. И освен, че споделяме сходен вкус към шапки и гледища за разни неща, напоследък постоянно слушам и преоткривам The Early Years - чувството да ставаш все по-голям фен е много хубаво и нахално-завладяващо!

Едно от най-важните ми негови парчета въобще е Underground и бих сложил линк, но не откривам такъв (текстът поне е вседостъпен и е препоръчително да се чете и запомня - например от тук).

За сметка на това намирам култовата сцена от Coffee And Cigarettes на Джармуш, в която Иги Поп и Уейтс водят най-нелепия, прекрасен, смешен, абсурдистки диалог. Могат да му съперничат само тези на Джулс и Винсънт от Pulp Fiction и безспорният фаворит - пак разговор в кафене, но от Reservoir Dogs.

Ще ми се да постна и една изрязана сцена от филм, в която Уейтс сваля с точни и изпитани реплики баба на преклонна възраст. Помага му и добрият вкус към шапки и гледища за разни неща - дотам, че накрая бабата го нарича пакостник. Този добър вкус за шапки и светоглед (нали ни е сходен, та знам) винаги помага поне дотолкова с жените, че да ти кажат пакостник. По-добре е от нищо.
За съжаление, след като я разказах, няма да постна и тази сцена, защото отново не намирам адекватен линк. Все пак, при желание да гледате такива глупотевини, мога да ви препратя оттук.

Накрая към настоящата ми мания от The Early Years: подкупващо леко и опростено парче на пакостник. Пее се за пакости, тоест за хубавите неща. И за докторът, който е уверен, че I'll be alright... But I'm feeling blue. Докторът не разбира, като повечето.

Парижки квартири

На Хемингуей

На гражданин.

На дебел гълъб в двора на църквата Saint Germain des Pres, уловен в кадър докато се изтупва от клона на квартирата си. Понеже е дебел.На българи, които комуникират със света на някакъв странен език и не дават "eberjament", въпреки че имат "kouxniya, baniya, i toaletna otdelno, dvor". Няма ала-бала.

René Descartes Superstar

Представете си Декарт като супергерой и методическото съмнение като основно оръжие в списъка на неговите суперпауърс. Надписът от това място напомня точно на надпис от комикс. Или на надпис, рекламиращ марка сърфове. Или нещо такова, не знам, но е доста авторитетно.

Тук, в църквата Saint Germain des Pres, е гробът му.А ето и Дървото - то е на Rue Descartes.

На същата улица е и мястото с Верлен, Хемингуей и манджите в тяхна памет от предния постинг. I don't let dead writers ruin my appetite, therefore I'm French (?).

Меню Гробове

"и скоро, и на пук на всичкия сарказъм"

Пол Верлен

Французите са прекрасни хора, чиито апетит не се смущава от нищо. На стената на тази сграда има три табели. На първата пише, че в сградата е умрял Пол Верлен, на втората, че е живял Ърнест Хемингуей. На третата е показанo вкусно блюдо в ресторанта La Maison de Verlaine (да, днес тук има ресторант).

Следващите са от гробището на Монпарнас. До гробовете не видях ресторант.

Двамата заедно. Като корица на книга

Бекет
Пак...
За да затвърдим
Александър Александрович "Тишайший"
ШахматистиПозицияБодлер в компанияОстаналото е литература.

Двама древни и доста поезия. И въздържание (ама не веднага)

Днес (вече вчера) говорих за Августин и ап. Павел в една прашна малка аудитория. За първия модерен човек, доколкото е автор на първата автобиография в Западния свят, и за другия, написал кажи-речи половината Нов завет - апостол на необрязаните. Беше хаотично, но мина забавно и интересно. Говореше ми се през биографии, защото могат да се прокарат доста паралели между двамата първоначални езичници, поживяли си доста... светски преди да се обърнат в християни. Само че трябваше и аз да обърна - говоренето - през ключови етически категории. През X книга на Изповеди и Посланията към Римляните и Коринтяните (I, II). Не знам защо докато цитирах един от най-известните новозаветни текстове, Химна на любовта (I Кор. 13), се сетих за любим цитат от Изповеди, само че не от X книга. Той също е любовен и гласи следното:

"Дай ми целомъдрие и въздържание, дай ми, но не веднага!"

Хората премного бързат да бъдат целомъдрени. Може би ако масово знаеха, че самият църковен отец е молел за отсрочка на младини, нямаше да бързат толкова.
После бяхме на голямо поетическо четене в 65 аудитория, където е просторно и всичко се чува добре, и хубавото, и не толкова хубавото. После бири в съвсем непросторното 703, където пак се чувахме добре и си говорихме за всичко. Там дават напитките веднага, без капка въздържание и целомъдрие. Добре е.

A Moveable Feast

лед остроумния и забавен "Париж" на Киноманията вчера, се вдъхнових да сложа тук още снимки от прекараното си време в града. На следващата снимка можете да видите как изглежда човек, който се подсмихва тихичко на най-кичозната структура, изпъкваща сред малкото такива в този велик град.Следващата снимка е от La Defense, частта с парижките небостъргачи, и на нея не се виждат някои от най-високите бизнес-сгради в Европа. Макар и да прави впечатление, че там дори и тези фалосовидни изстъпления са построени със стил, те не могат никога да бъдат толкова интересни, колкото старото в Париж. Затова в La Defense си намирах занимание, като търсех послания във фотографиите:

Самоархивирал се, zip-нат клошар, полегнал удобно точно на Rue des Archives.
Мирно съжителство на хора и гълъби пред Notre Dame.

Офисът на Божия служител вътре в Notre Dame. В този офис, съобразили се с приемното време на служителя, трябва да влезете, за да се изповядате като добър католик. В иначе старинната катедрала.Позитивни емоции и непринудени усмивки на Pigalle, които нямат нищо общо с репутацията на мястото.

Люксембургските градини. И доволен човек.Последната фотография е много сериозна. Тя е апел насилието да спре. Говоря, разбира се за насилието над зелените светофари във Франция. Заснет виждате един безпричинно обезглавен зелен светофар, никому несторил нищо лошо. Ако искате това да спре, вече знаете къде да се подпишете от един по-стар постинг. В църквата, която се вижда зад светофара, са погребани Жан Расин и Блез Паскал. Но специално за важните покойници в живота ми, които издирвах в Париж, ще разкажа по-натам.