петък, 23 декември 2011 г.

Тъй мислеше един безделник

През последните дни минаха всички изпити, които трябваше да минат и успешно станах докторант по руска литература на XIX в. Приятно е когато нещо ти е просто интересно и нямаш нужда от никаква друга мотивация, за да го правиш. Настроението е добро и най-накрая почивката е близо. Но не е съвсем дошла.
Специални благодарности на Александър Сергеевич, също на Михаил Юриевич, Николай Василиевич, на Иван Сергеевич (не чак толкова), но особено на Фьодор Михайлович и Лев Николаевич. Както и, разбира се, на Антон Павлович, в случая за това, че не е написал нито един роман.
Поздравявам себе си и вас, всички, които четете този блог във (все по-)редките случаи, в които го обновявам и съответно го харесвате, ненавиждате или просто ви е безразлично. Весели празници.
Скоро пусках тук Джон Ленън, но не се сещам за по-подходящо парче от точно това в момента:


***
И ако искате, вижте в сайта Public Republic – оттам проявиха интерес към делниците ми и затова тази седмица съм в рубриката Дневници, като всеки ден пиша по нещо. Ето линковете от досега:

сряда, 30 ноември 2011 г.

Портрет на съпругата

Тя се усмихва, наистина, но човек
не трябва да се доверява на рекламите.

Брадичката е задължително остра.
Стръмният склон на претенцията
продължава и по шията,
за да стигне до гърди, които
сега се вълнуват напразно.
Много скоро с тях ще се случи
най-обидното:
естетиката ще стане етика,
красотата – предназначение
и заедно с детето
ще се роди майката.

Любовницата ще умре.
Дори да се опитва, няма да е тя.

Дали ѝ е хрумвало като малка, докато
кокетно разкрасява и усъвършенства
подписа си, че един ден ще го постави
редом с неговия (подписа на инженера)
в прашна зала, от която даже слънчевият
лъч напира да си тръгне и дървениците
си търсят оправдание, за да излязат?

Всички поканени са съгласни:
грешката ѝ бе, че стана вярна.

Тя се усмихва, наистина.
И тайно се преструва,
че все още има тайни,
но аз видях отвъд стъклото
на очите ѝ. Там беше ясно.
Гардеробът, макиажът и
екскурзиите няма да помогнат.

Тя е омъжена жена.
Подобно гръмките заглавия на Ницше,
тя е раждането на трагедията,
залезът на боговете,
тя отдавна не е весела наука,
нито утринна заря.
Тя е за всички и никого.
Но повече за никого.


---
Публикувано в е в Литернет, Стандарт, Литературен вестник, сп. Страница и др.

неделя, 30 октомври 2011 г.

Поезия, висяща от терасата

Статия от в. Стандарт за поетичния фестивал в Словения, където участвах през август т.г.. Авторът е Райко Байчев (цитатите от мен са само в началното каре), а снимките са на Цвета Атанасова - те са публикувани в печатното издание. Онлайн публикацията е на:

"Първото впечатление, което те връхлита, е, че нищо маргинално няма в поезията и нейното място там. Словенската публика подхожда непредубедено и много внимателно към всеки автор, слуша с интерес, който няма как да се симулира. Не зная дали това е защото фестивалът е световен, или защото просто има култивиран вкус. Мисля, че е по-скоро второто. В България има събития, на които съм се чувствал повече като чужденец. Щастлив съм, че писането ми позволява такива пътувания, защото имам нужда от тях - от този различен контекст, в който се чувствам свободен, без дори да мисля за това, и мога да се огледам в света, в реалното положение на нещата. Фестивалът беше доста мащабен, но най-много ми харесаха малките неща, към които словенците - хора от малка държава - се отнасят особено фино. Например прекрасно ти действа това, да видиш свой стих, висящ от балкона на нечий апартамент. Най-малкото означава, че са те прочели. А с това трябва да се започне."
Поезия и вино, леещи се в словенски замък, събраха 26 автори от Европа и Щатите в старинния град Птуй на фестивала "Дни на поезията и виното". България беше представена от 25-годишния Иван Ланджев - автор на стихосбирката "По вина на Боби Фишер", неговата първа книга, която обра редица литературни награди за дебют у нас. Ланджев сам превежда стиховете си на английски, тъй като фестивалът е триезичен - поетът чете на родния си език, а на екрана зад него текат преводи на словенски и английски. Препоръчва го доц. д-р Людмил Димитров, който преподава литература в Словения и в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Той попада на стиховете на Ланджев случайно в интернет, харесва ги и ги предлага на организаторите. Иван е най-младият от участниците във фестивала. Преди него в Птуй са гастролирали Георги Господинов, Румен Леонидов, Бойко Ламбовски и други. Наскоро Ланджев бе публикуван и в лондонското списание "Гранта" - място, където са излизали текстове на Милан Кундера, Мартин Еймис и Габриел Гарсия Маркес. Ето какво разказа авторът за преживяванията си в Птуй - град, чието латинско име е Поетовио, неслучайно.
Йерусалим на виното
Местността носи името Йерусалим. Названието всъщност е на другия полюс от свещеното: група кръстоносци стигат до Словения, но изведнъж преценяват, че виното, климатът и спокойствието са по-привлекателни от повика на християнството, и решават да се заселят в Птуйско. Оттам и Йерусалим.
Виното е основен компонент от фестивала и е комбинирано с поезията по артистичен начин. Столчетата на публиката например са направени от кръгли платформи, залепени за гърлата на шест винени бутилки. По тесните и компактни улички на Птуй пък са наредени плътно едно до друго буквално стотици празни шишета, които се проточват из града като стъклени храсти. В някои от бутилките са пъхнати листчета с цитати от поетите. Разбира се, цялата тази игра между вино и поезия има и напълно материална страна. Производителите на луксозни сортове са основни спонсори на фестивала и го правят възможен.
Чанти с поезия
Друго арт изобретение на фестивала са висящи от тавана чанти, които имат залепени стихове на поетите участници. По време на литературните четения служат предимно за авангардна украса. Накрая обаче се продават на търг, като след наддаването някои от чантите достигат цена от 80 евро. Докато трае фестивалът, метаморфоза претърпява и самият град. По улиците висят почти сюрреалистични фенери, на вратите са залепени плакати с цели стихотворения, има и такива, които увисват направо от балконите. В Птуй се нарояват десетки будки за дегустация на вина, както и щандове с книги. На партитата пък човек може да сложи маски с ликовете на тримата почетни гости - Нора Юга от Румъния, французина Жак Рубо и най-големия жив поет на Словения Томаж Шаламун.

Гласове
Освен многообразие от теми фестивалът събира всякакви стилове поезия. От класическата римувана, през белия стих, до нещо напълно ново и смахнато - Flarf поезия. Фларф авторите ровят в Гугъл за интересни изречения, намират нови връзки помежду им и ги подреждат в стих. Един от почетните гости Жак Рубо пък въвежда преди повече от 50 години течението улипо - авангарден стил на поети математици, в който авторът сам налага ограничения върху писането си. Жорж Перек ("Животът - начин на употреба"), който е сред новаторите, например написва цял роман, без да ползва буквата "е".
Райко БАЙЧЕВ

неделя, 9 октомври 2011 г.

Ягодови поляни

Лесно живееш, затворил очи,
без да разбираш какво точно виждаш.
Трудно е да си личност,
но ще го уредим,
не се тревожа много за това.

Това е част от превода, направен от друг безсмъртен - Георги Рупчев. Честит рожден ден, Джон.



четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Радослав Чичев. От прашинката на деня.

Утре от 20:00ч. в Арт-Хостела е премиерата на "От прашинката на деня" - поезия от Радослав Чичев. Заповядайте, защото книгата му е наистина хубава. Мисля, че дори аз като редактор не съм успял да я разваля.

Ето и официалната информация за представянето, взета от сайта Културни новини:

Премиера на поетичната книга „От прашинката на деня” на Радослав Чичев

07 октомври 2011 г., 20:00 ч.,
„Арт-Хостел” - ул. „Ангел Кънчев” №21а, София
Представянето ще бъде заедно с група "Ксетофон"


Всяка сутрин мъглата издува прибоя,
той взима една четка за рисуване,
разтваря синьото на вълните
и чисти окото на Кита.

От прашинката на деня.


Изданието е от поредицата Prima Vista за книги и автори, удостоени с лауреатско звание от Националния конкурс на Издателство “АРС” за дебютна книга.

Редактор: Иван Ланджев

Рисунка на корицата: Дмитрий Ягодин

За автора:
Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски”. Понастоящем е един от водещите на предаването „Аларма” по програма „Христо Ботев” на БНР. През месец март 2010 г. пиесата му „Колекционерката”, заедно с „Гарванът” от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса „Славка Славова” на „Театър 199”. Един от наградените в конкурса на издателство "АРС" за издаване на дебютна книга. Свири на бас китара в групите „Кака Сяра” и „Дует Дворжак”.

четвъртък, 29 септември 2011 г.

September 29, 1973. Одън.

На този ден през 1973 умира У. Х. Одън.
Не съм съвсем сигурен (такова нещо не може да се каже категорично), но може би той е най-любимият от любимите ми поети. Написаното от него не спира да ми влияе от първия прочетен ред, поезията му кажи-речи съвпада с представата ми за съвършенство.
В България пишещи хора сравнително често го обговарят, но малцина го познават добре. Хубави български преводи на няколко стихотворения има в чудесната стара антология "Нощен дъжд" (от 1980).
Документалният филм за него, от който пускам част тук, е доста труден за намиране, затова се изненадах много приятно, когато го видях наскоро в YouТube. Слагам 4-та част, може да видите и останалите, но в тази особено ми харесват нещата, които казва за решението си да отиде от Великобритания в Щатите, за "семейния британски културен живот" - това би звучало дори още по-вярно, ако се съотнесе с нашия контекст.
Признава също и че не харесва особено прословутото си "September 1, 1939" (аргументът против един от най-известните стихове вътре е забележителен: "we must love one another and die"). Всъщност, чуйте:


"What one secretly hopes from readers is that they’ll say: “My God, I knew that all the time but I never realised it before.” That’s the ideal reaction, and then you know you’ve said something that’s true."

петък, 23 септември 2011 г.

Утре в Ректората

В Театралната зала на СУ утре ще има четене с участието на много хора, всеки по едно стихотворение. Аз ще прочета нещо ново, крайно време е.
Започва в 18:00, добре дошли сте.