(Ни)каква изненада

"Опасявам се крайният победител да не е някое патриаршеско писание, защото това ще покаже литературния пубертет на нацията. Като се правят такива неща по телевизията, често се обръщат в национални каузи – това е притеснително."

Казах това в Капитал Лайт в началото на ноември миналата година. Цялото интервю го има на блога, но се изкуших точно сега, ден след съдбовния голям финал на голямото четене и големия победител, да припомня този малък пасаж, макар да съм наясно що за особен вид мастурбация е самоцитирането.

Та... Ха честит ви любим роман!

Трудно е човек да не повдигне вежди ако е чул и видял възгласите "Българи-юнаци!" в края на предаването вчера. Целият този патос на "Спечелихме!" вместо нормалното "Избрахме"... Сякаш оставаше съвсем малко до едно ритуално изгаряне на другите книги от дузината и племенен танц на победата върху им.
Дали всичко това е притеснително вече не знам, но знам, че никак не е изненадващо. Тук, в тази част на Вселената, хората не избират любимите си книги - тук се натрива носа на световната проза. Няма селекция, има печелене на битка. Има доказване на национална идентичност за сметка на обективна преценка и формиране на сносен литературен критерий. Понеже целият свят ни дължи признание, че ние сме номер едно, но някак си много кофти ни се е случило исторически все да не ни оценяват. Затова на нас идентичността ни задължително и постоянно, ежедневно трябва да се доказва във всяка една област - спорта, фолклора, киселото мляко... литературата.
Защото у нас е много по-страшно да те обвинят, че не си фен на българското, отколкото да те обвинят, че си лош и неподготвен читател. Българи-юнаци, ура. Спечелихме!

Лужин надава ВОЙ

Джон Туртуро е велик пич. Канех са да спомена това още към рождения му ден на 28 февруари, но... отиде.

Дълго преди да бъде Бартън Финк, е започнал като статист, уцелвайки филма от раз - "Raging Bull"! Освен всичко останало, е изиграл и Александър Иванович Лужин - скочилият през прозореца гросмайстор на Владимир Набоков от "Защита Лужина". Тази роля за мнозина може и да не е толкова важна, но при мен сигурно е утроила респекта. По-долу е още едно нещо, заради което си заслужава да се кефим на Джон Туртуро за вечни времена.
Клипчето е от "The Source" за битниците и не е много известно - Туртуро чете "Howl" на Гинсбърг!

***

"Дверь выбили. "Александр Иванович, Александр Иванович!" -- заревело несколько голосов. Но никакого Александра Ивановича не было."

Like in a Book for Children

Тия дни водя часове по философия, по-конкретно по естетика - на дванайсетокласници в столично училище.
Ново начинание за мен, макар да започна по стар и познат начин - със закъснението ми за час. Опитах се да компенсирам с говорене за красивото, възвишеното, вътрешното и външното, формата и съдържанието, с естетика на съществуването, с XXв. и по-назад, с още куп неща и имена. Интересно ми беше, надявам се и на тях да им бъде през оставащото време.
Може би защото е за кратко, цялото нещо не ми се струва трудно, а минава леко и приятно. Или както Роберто Бенини каза в "Down By Law" (вече мина на Филмфеста, който не е бил, е пропуснал да чуе У.Уитман и Р.Фрост на италиански!) - "Like in a Book for Children!". Трябва повече неща да са така.
Разговорите в часовете ме карат да си спомням прекрасните лекции на доц. д-р Искра Цонева.

Осмомартенско

"Carol Brown a.k.a. Choir of Ex-Girlfriends" - песен на едни двама за едни дами. И за дамите въобще. Текстът не е за подценяване и е тук.

"Carol Brown just took a bus out of town.
But I'm hoping that you'll stick around.":)

***

Още от днес: Питър Грийнауей и куфарите на Тълс Лупър на едно хубаво гости с приятни хора.