По вина на Боби Фишер е сред шестте номинирани книги за Националната награда за поезия Иван Николов. Благодарен съм на журито за номинацията и за компанията, в която са ме поставили. Това е награда, която в миналото са печелили Христо Фотев и Константин Павлов, както и редица други важни (не само) за мен поети. Връчва се вече 16 години. Церемонията е в сряда, ето и официалната новина от организаторите ИК Жанет 45:
Годишната Национална награда за поезия Иван Николов е най-голямата българска награда за стихосбирка с произведения, за пръв път включени в книга. Целта й е да насочи вниманието на обществото към решаващата роля на поезията за развитието на българската духовност и култура.
Връчването на наградата ще се състои на 22 декември 2010 (сряда), от 18:30 часа в Камерна зала на Народен театър "Иван Вазов".
Близо шестдесет стихосбирки се състезаваха за наградата тази година. Сред тях имаше както съвсем млади поети (най-младата участничка е на седемнадесет години), така и зрели, утвърдени имена. Бяха представени разнопосочни, но в повечето случаи сериозни и професионално защитени поетически езици. Представени бяха както големи издателства, така и самиздатски стихосбирки. Не липсваха изненади, които несъмнено през следващите години ще заемат своето място в литературния живот на страната. Нивото на конкурса се оказа изключително високо и за пореден път потвърди, че българската поезия е място на напрегнато интелектуално търсене и воля за майсторство.
В преценката си журито в състав Ани Илков, Иван Цанев и Миглена Николчина се ръководеше от следните критерии: 1) Многоизмерност и цялостност на духовното послание и на индивидуалния лирически почерк; 2) Оригиналност, новаторство, динамика, обърнатост към бъдещето и заедно с това поетическа култура и съзнание за традициите на българската и световната поезия; 3) Остра съвременна чувствителност за кризите – личностни и глобални – на епохата, както и сетиво за онова (така трудно днес, а все пак необходимо) трансцендиране на наличното, без което поезията е немислима. 4) Най-сетне съществено беше да се отстранят празните реторически жестове и клишираните ефекти.
Пред този труден избор журито постигна съгласие относно следните шест номинации:
Живка Балтаджиева, НИКОГА други стихове, ИК „Жанет 45”, 2009. Прецизност, сдържаност, майсторство, внимание както към микрокосмоса, така и към неизмеримото.
Кирил Василев, Липсващи страници, Стигмати, 2010. Класичност на модерните форми, дълбочина, която се движи по ръба на отчаянието и устояването.
Екатерина Йосифова, Тази змия, ИК „Жанет 45”, 2010. Тази голяма дама на българската поезия винаги е предпочитала да остане в сянка, но за пореден път покорява със своята изисканост, самовзискателност във формата, финес на усещанията, лаконизъм на изказа, проницателност и онова самоотречение, което идва с осъзнаването на суетността на всяка слава. Мъдра.
Иван Ланджев, По вина на Боби Фишер, Сиела, 2010. Дисонансите и екстазите на града през погледа на един ярък поетически дебют, събрал крайностите на „шахматната” рационалност и безконтролния ексцес.
Патриция Николова, Яков и ангелът, Сиела, 2010. Милосърдна и аналитична, „аполитична” и драматично социална, това е поезия на неочакваните ракурси и на суровите, безпощадни като снайпер попадения.
Едвин Сугарев, Стихове от Камен бряг, самиздат, 2010. Лице в лице с природата и вечността, страстна и медитативна, отворена към неизмерими вътрешни и отвъдни светове, поезията на Сугарев ни напомня, че истинският живот на всеки от нас е все пак невидим за другите.
22 декември 2010 (сряда), 18:30 ч.
Народен театър "Иван Вазов", Камерна зала
Годишната Национална награда за поезия Иван Николов е най-голямата българска награда за стихосбирка с произведения, за пръв път включени в книга. Целта й е да насочи вниманието на обществото към решаващата роля на поезията за развитието на българската духовност и култура.
Връчването на наградата ще се състои на 22 декември 2010 (сряда), от 18:30 часа в Камерна зала на Народен театър "Иван Вазов".
Близо шестдесет стихосбирки се състезаваха за наградата тази година. Сред тях имаше както съвсем млади поети (най-младата участничка е на седемнадесет години), така и зрели, утвърдени имена. Бяха представени разнопосочни, но в повечето случаи сериозни и професионално защитени поетически езици. Представени бяха както големи издателства, така и самиздатски стихосбирки. Не липсваха изненади, които несъмнено през следващите години ще заемат своето място в литературния живот на страната. Нивото на конкурса се оказа изключително високо и за пореден път потвърди, че българската поезия е място на напрегнато интелектуално търсене и воля за майсторство.
В преценката си журито в състав Ани Илков, Иван Цанев и Миглена Николчина се ръководеше от следните критерии: 1) Многоизмерност и цялостност на духовното послание и на индивидуалния лирически почерк; 2) Оригиналност, новаторство, динамика, обърнатост към бъдещето и заедно с това поетическа култура и съзнание за традициите на българската и световната поезия; 3) Остра съвременна чувствителност за кризите – личностни и глобални – на епохата, както и сетиво за онова (така трудно днес, а все пак необходимо) трансцендиране на наличното, без което поезията е немислима. 4) Най-сетне съществено беше да се отстранят празните реторически жестове и клишираните ефекти.
Пред този труден избор журито постигна съгласие относно следните шест номинации:
Живка Балтаджиева, НИКОГА други стихове, ИК „Жанет 45”, 2009. Прецизност, сдържаност, майсторство, внимание както към микрокосмоса, така и към неизмеримото.
Кирил Василев, Липсващи страници, Стигмати, 2010. Класичност на модерните форми, дълбочина, която се движи по ръба на отчаянието и устояването.
Екатерина Йосифова, Тази змия, ИК „Жанет 45”, 2010. Тази голяма дама на българската поезия винаги е предпочитала да остане в сянка, но за пореден път покорява със своята изисканост, самовзискателност във формата, финес на усещанията, лаконизъм на изказа, проницателност и онова самоотречение, което идва с осъзнаването на суетността на всяка слава. Мъдра.
Иван Ланджев, По вина на Боби Фишер, Сиела, 2010. Дисонансите и екстазите на града през погледа на един ярък поетически дебют, събрал крайностите на „шахматната” рационалност и безконтролния ексцес.
Патриция Николова, Яков и ангелът, Сиела, 2010. Милосърдна и аналитична, „аполитична” и драматично социална, това е поезия на неочакваните ракурси и на суровите, безпощадни като снайпер попадения.
Едвин Сугарев, Стихове от Камен бряг, самиздат, 2010. Лице в лице с природата и вечността, страстна и медитативна, отворена към неизмерими вътрешни и отвъдни светове, поезията на Сугарев ни напомня, че истинският живот на всеки от нас е все пак невидим за другите.
22 декември 2010 (сряда), 18:30 ч.
Народен театър "Иван Вазов", Камерна зала
Няма коментари:
Публикуване на коментар