Поезия, висяща от терасата

Статия от в. Стандарт за поетичния фестивал в Словения, където участвах през август т.г.. Авторът е Райко Байчев (цитатите от мен са само в началното каре), а снимките са на Цвета Атанасова - те са публикувани в печатното издание. Онлайн публикацията е на:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-10-15&article=385264

"Първото впечатление, което те връхлита, е, че нищо маргинално няма в поезията и нейното място там. Словенската публика подхожда непредубедено и много внимателно към всеки автор, слуша с интерес, който няма как да се симулира. Не зная дали това е защото фестивалът е световен, или защото просто има култивиран вкус. Мисля, че е по-скоро второто. В България има събития, на които съм се чувствал повече като чужденец. Щастлив съм, че писането ми позволява такива пътувания, защото имам нужда от тях - от този различен контекст, в който се чувствам свободен, без дори да мисля за това, и мога да се огледам в света, в реалното положение на нещата. Фестивалът беше доста мащабен, но най-много ми харесаха малките неща, към които словенците - хора от малка държава - се отнасят особено фино. Например прекрасно ти действа това, да видиш свой стих, висящ от балкона на нечий апартамент. Най-малкото означава, че са те прочели. А с това трябва да се започне."

Поезия и вино, леещи се в словенски замък, събраха 26 автори от Европа и Щатите в старинния град Птуй на фестивала "Дни на поезията и виното". България беше представена от 25-годишния Иван Ланджев - автор на стихосбирката "По вина на Боби Фишер", неговата първа книга, която обра редица литературни награди за дебют у нас. Ланджев сам превежда стиховете си на английски, тъй като фестивалът е триезичен - поетът чете на родния си език, а на екрана зад него текат преводи на словенски и английски. Препоръчва го доц. д-р Людмил Димитров, който преподава литература в Словения и в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Той попада на стиховете на Ланджев случайно в интернет, харесва ги и ги предлага на организаторите. Иван е най-младият от участниците във фестивала. Преди него в Птуй са гастролирали Георги Господинов, Румен Леонидов, Бойко Ламбовски и други. Наскоро Ланджев бе публикуван и в лондонското списание "Гранта" - място, където са излизали текстове на Милан Кундера, Мартин Еймис и Габриел Гарсия Маркес. Ето какво разказа авторът за преживяванията си в Птуй - град, чието латинско име е Поетовио, неслучайно.

Йерусалим на виното

Местността носи името Йерусалим. Названието всъщност е на другия полюс от свещеното: група кръстоносци стигат до Словения, но изведнъж преценяват, че виното, климатът и спокойствието са по-привлекателни от повика на християнството, и решават да се заселят в Птуйско. Оттам и Йерусалим.

Виното е основен компонент от фестивала и е комбинирано с поезията по артистичен начин. Столчетата на публиката например са направени от кръгли платформи, залепени за гърлата на шест винени бутилки. По тесните и компактни улички на Птуй пък са наредени плътно едно до друго буквално стотици празни шишета, които се проточват из града като стъклени храсти. В някои от бутилките са пъхнати листчета с цитати от поетите. Разбира се, цялата тази игра между вино и поезия има и напълно материална страна. Производителите на луксозни сортове са основни спонсори на фестивала и го правят възможен.

Чанти с поезия

Друго арт изобретение на фестивала са висящи от тавана чанти, които имат залепени стихове на поетите участници. По време на литературните четения служат предимно за авангардна украса. Накрая обаче се продават на търг, като след наддаването някои от чантите достигат цена от 80 евро. Докато трае фестивалът, метаморфоза претърпява и самият град. По улиците висят почти сюрреалистични фенери, на вратите са залепени плакати с цели стихотворения, има и такива, които увисват направо от балконите. В Птуй се нарояват десетки будки за дегустация на вина, както и щандове с книги. На партитата пък човек може да сложи маски с ликовете на тримата почетни гости - Нора Юга от Румъния, французина Жак Рубо и най-големия жив поет на Словения Томаж Шаламун.

Гласове

Освен многообразие от теми фестивалът събира всякакви стилове поезия. От класическата римувана, през белия стих, до нещо напълно ново и смахнато - Flarf поезия. Фларф авторите ровят в Гугъл за интересни изречения, намират нови връзки помежду им и ги подреждат в стих. Един от почетните гости Жак Рубо пък въвежда преди повече от 50 години течението улипо - авангарден стил на поети математици, в който авторът сам налага ограничения върху писането си. Жорж Перек ("Животът - начин на употреба"), който е сред новаторите, например написва цял роман, без да ползва буквата "е".

Райко БАЙЧЕВ