От малък обичам рубриките в стил "На тази дата", защото са много образователни и полезни. И понеже днес е 28 януари, няма как да не споделя един такъв текст за 22 декември. Всъщност това е предпоследната част от "Дневника", който писах в продължение на седмица за сайта Public Republic в края на миналата година. Оригиналната публикация е тук:
22.12
Ето че опряхме и до формулата „Велики личности на тази дата”.
Само като се замисля колко много от тях нито са родени, нито са умрели на 22 декември и тутакси се убеждавам, че това не може да е случайно. Трябва да признаем, че великите личности, които нямат нищо общо с днешната дата са наистина твърде много. Ще се огранича само с писателите.
Пушкин например, изобщо не е роден на 22 декември. Напротив, родил се е на 6 юни, 1799. Дори и в стар стил е на 26 май, а относно това какво е правил на 22 декември същата година, историята мълчи. Ще си кажете, че това е просто отделен случай. Нищо подобно. Достоевски и Толстой, иначе съвременници, също не са родени на 22 декември, а и не са починали тогава (в това отношение се наблюдава известно сходство с Пушкин).
А какво да кажем за Пруст, Кафка и Джойс? Същото. Ами Хемингуей, Т. С. Елиът и В. Улф? Вече всеки може да предположи…
Тази знаменателна дата не е подминала и българската литература – обърнете внимание, че на 22 декември не е роден или починал никой от кръга „Мисъл”! Голям брой съвременни автори също не са белязани биографично по какъвто и да е начин от днешната дата.
Ако се замислите сериозно, бързо ще установите, че и никой от вас не помни своя първи 22 декември. А ако се замислите още по-сериозно, ще стигнете и до безспорното заключение, че шансът трима от вашите идоли да са родени на тази дата никак не е голям. Както не е голям и шансът да са починали на нея. Особено ако са все още живи.
Казаното звучи много убедително, така е, но аз съм длъжен да посоча накрая, че има и изключения. Самюъл Бекет е починал тъкмо на 22 декември. Но той все пак е абсурдист.
---
А ето и последната част от "Дневника", празничната: http://www.public-republic.com/magazine/2011/12/81859.php
Няма коментари:
Публикуване на коментар