Долни дрехи и долни списъци

Текстът излезе наскоро във в. Труд. Линк към оригиналната публикация - тук.

Модните тенденции за есен/зима 2013 крещят само едно - шорти! Застудяването няма да спре никого, а актуалните гащи идват в две възможни разцветки. Бързам да ви ги представя, за да сте в крак.

1. Патриотични шорти 

Наскоро видях да се продава такъв артикул в интернет: къси гащи (до коляното), десният крачол буди единствено равнодушие, но пък левият е друго нещо - там, в непосредствена близост до вашата лична гордост, застава и националната. Реве лъв, вее се трибагреник, чете се надпис, може и трите заедно, а защо не и комбинация от други подобаващи инсигнии. Поръчвате ги, обувате ги и за 10-15 лв. сте доказан патриот.

В медиите побързаха да осмеят шортите, но ми се струва, че с оглед на ситуацията те са едни напълно уместни шорти. Патриотизмът в момента е нещо, което се обува, за да не личи нацапаното, а идеологиите са преди всичко идеологии на долницата (в смисъла на Михаил Бахтин). 

Нападението над Виктория трябваше да отприщи адекватни мерки по залавянето на престъпника. Тоест, да бъде хванат скоропостижно тук, а не в Гърция. Да се види съвместната работа на институциите, разни такива неща... За съжаление обаче, отприщи само едно - активността на долниците. Държавната ни граница продължава да стои със скъсани гащи, но за сметка на това патриотичните шорти в София бяха обути светкавично. Ксенофобията (състояние, чиито начала нямат общо с горницата) плъзна по улиците и отговори на нападението над невинен човек, така както си знае: с нападения над други невинни хора. Логиката на долницата е явно такава: един горд българин трябва да прави същото, което прави престъпникът. Да атакува невинни. 

Докато това трае, покойният Джордж Карлин продължава да е напълно прав - националната гордост е феномен, който много трудно може да се разбере на сто процента, ако подходиш рационално. Защото гордостта би трябвало да е следствие от някакви умения или постижения. Когато такива нямаш, започваш да се гордееш с нещо по-голямо, от което си част (нищо, че и за него нямаш никакъв принос). Например родно място. Само че да се родиш какъвто и да е - българин, американец, алжирец, сириец - не е нито постижение, нито умение. То си е чиста проба инцидент. 

Когато се гордеем, че сме българи, ние всъщност се гордеем с онези българи, които са постигнали нещо. Спохожда ни чувство на радост, че някакъв общ признак ни сродява с тях. Но, доколкото съм запознат, такива българи не нападат хората по улиците. 

Странно е да се напомня, но все пак: нашата държава има много сериозен емигрантски - не имигрантски - проблем. Основните телодвижения са оттук навън. И престъпността на нелегалните имигранти показва преди всичко безхаберието на отговорните институции, а не е знак за някакво чуждестранно нашествие. Такова нашествие няма как да има по една проста причина - никой не иска да остава тук. Освен ако не е за лятото или за вила на село. Бежанецът и нелегалният имигрант нямат нищо общо помежду си, освен това - че и за двамата България е междинна спирка по пътя към по-доброто място.

Криминогенният контингент от чуждестранен произход (такъв съществува, лицемерно е да се твърди обратното) може да бъде овладян тутакси от държавата, не от улицата. Много по-лесно и бързо полицията би се справила с него, отколкото с повсеместната българска престъпност. Но да се говори за българската престъпност тази есен не е модерно, това са други шорти.

Сега е на мода да се експлоатират атавистичните страхове на населението от тъмния човек. На фона на една все по-неработеща държава това население все по-трудно ще се сеща, че ксенофобията е резултатът от смесване на страх и невежество. Тя е престъпно невежество.

2. Демократични шорти

Другите вървежни шорти са демократичните. Те се обуват, когато демокрацията и нейните ценности безвъзвратно са напуснали главата ви и вие започвате да браните свободата от кръста надолу. Логиката на долницата и тук е безупречна: демократът трябва да прави същото, което прави омразният му противник. Същите жалки прийоми, същите пошли заемки от тоталитарната традиция. Това са мурафетите на столетницата, с други думи - на баба им шортите са.

Подкрепям протестите от самото начало и участвам в тях, нека го подчертая. Тъкмо затова, когато се запознах със списъка "Комисарите на подмяната", изпитах срам от прочетеното. Ако беше дошъл от противниковия лагер, списъкът щеше да е просто смешен - като всички останали, които се появиха. А сега е срамен. (Б.р. - Списъкът се появи на 30 октомври на сайта "Българска демокрация" и веднага след това на единия от протестните сайтове "Норешарски!". В него са "разобличени" хората, "осъществяващи активна кампания срещу протестиращите граждани". Сред десетките имена в списъка са психиатърът Николай Михайлов, публицистката Любослава Русева и специалистът по свободен софтуер и киберсигурност Вени Марковски.) 

Според речниковата дефиниция "списък" значи: "писмено подредени с някаква цел и в някакъв ред имена на хора или предмети". Е, то се видя, че е с някаква цел. Тази речникова дефиниция обаче би следвало да се разшири - освен другото, у нас списъкът е и жанр. Това е най-ниският възможен жанр, а авторите на неговите образци са по необходимост анонимни. Хора, които крият своите имена, но с охота подреждат имената на други.

Тези безименни съществуват и изготвянето на списъци оправдава съществуването им. Не може да ни учудва, че в убогите им писания (независимо от коя страна идват), традиционно биват наклеветени и стойностни хора, интелектуалци с доказан принос, кадърни (!) журналисти и прочее, все личности, които споделят една обща особеност - имат текстове. В тази връзка се сещам за едно от интервютата на Йосиф Бродски, в което поетът говори за доносите срещу себе си. Цитирам го по памет, така че долното ще е парафраза:

Тъй като тези момчета съществуват, те трябва да съставят доноси. На основанието на тези доноси се натрупва информация и тук е много удобно, ако си имате работа с литератор. Понеже всеки си има досие и това досие расте. Ако вие сте литератор, досието ви ще нараства значително по-бързо - тъй като в него директно влизат вашите текстове.

Механизмът у нас е същият. Току-що още един текст влезе в още едно досие. Докато четете, някой някъде съставя списък и събира информация. Трезвата мисъл ни напусна изневиделица като Христо Бисеров държавата. Вече се намираме в последния, четвърти Стати на простотията и цинизма - тоест, има далечни метастази. (Б. ред.: По името на ректора на УНСС проф. Стати Статев, разбунил интернет аудиторията с видеозапис на разговора си с протестиращи студенти, излъчен в предаването "Господари на ефира".) Очевидно и такива, които са се разнесли чак при нас, недоволните от статуквото. А си спомняме, че ракът възникна в долницата на българската действителност. Нашата идея беше да опазим главата здрава. Все още не е късно.