 |
| Димитър Ганев, "Никол слиза по стълбите", ИК Жанет 45 |
Ще бъде грешка към тази книга да се подходи единствено като към младежко съчинение, тя не бива да остава в графата juvenilia. Димитър Ганев превъзхожда „младата“ ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се бърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. И, най-вече, сдържаното му преклонение пред самотния смисъл на този свят – любовта.
Докато Никол слиза по стълбите, авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци. Това е непринудено изкачване на духа, а не припряна амбиция. И понеже в квартала на българската литература е прието новодошлите да се одумват, нека ви споделя клюка – в дарованието на този поет няма нищо временно. Книгата му не е просто заявка за бъдещи успехи – тя е, за да остане. Не сте го чули от мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар