Момиче

Намразих тия ранни ремонти и късните кранове.

Строежа на разпадането. Мисълта, която гоня.

Редактирах крачките от „Солунска“ до „Македония“.

Намразих цели жанрове.

Изпращането, вляво, до самата църква,

нахалстващите магазини и асфалта синкав.

Животно и дете с измислена трапчинка,

тъгуваш ли за просяка, когато мръква?

В онази прахосана есен аз бях сполетян от тревожно

бялата кожа, косата ти черна – приканваща пропаст,

„Грозни са нравите“, пеех. Прегракнах от глупост.

Нима се е сменило нещо? Нима вече има възможност

да се видим по-други, поправени – този четвъртък?

Присъствие на Духа ще запазим ли? Покрай църквата...

Вероятно всичко зависи от времето и заетостта ти. 

Аз все тъй нямам какво да предложа, освен цитати.

--- 

Стихотворението е публикувано в актуалния брой на Granta България.

Възхвала на една пещера

Виж слънцето – билярдна топка

пада в ъгловия джоб на хоризонта,

червена и уверена.

Не се съмнявай в свойта траектория

и ти, който изпадаш често в размишления.

Процесите са ясни, начертана е посоката. Самотен,

преднамерено самотен пътнико:

не се препъвай в камъка – любимо вдъхновение

на чорлави поети. Своевременно се откажи

да търсиш тайна в него. Няма. Камъкът е камък.

Достатъчно, за да ни превъзхожда.

Природата не се задъхва от амбиция,

не се изкачва с плам. Шедьовърът е там,

където в ниското се врязва. Щото

падината винаги е по-дълбока,

отколкото е най-прославеният връх висок.

Велико дъно на нещата,

в теб всяка висота потъва.

Уста на естеството, ъглов джоб,

накрая и осмицата ще падне в теб.

И всичко ще започне.

Шкоцян, 2015 

--- 

Стихотворението е публикувано в актуалния брой на Granta България.

Papa Was a Rollin’ Stone

Не съм те срещал никога, нямам кой знае

какво за казване. Нито добро, нито лошо.

Ако ме стигне скръбната вест, бих си траял.

Или съболезнования, учтиви. Какво още?

Нищо чудно, разбира се, да те изпреваря.

В наши дни е безумно, един косъм може да те убие.

Медицината е развита, но и безсилна. Не отговаря

на въпросите, дето с години под костите ни се крият.

Ти пропусна: китарата, пешката, бокса и буквата, всичко

каквото има да се пропуска. Трудно ми е да преценя

като питат – снизхождение ли прозира зад мили очички

или дружелюбен съвет: че (все пак) не бива да те виня?

В известен смисъл продължавам да съм ти копие. Неизбежно е.

Страня от няколко навика (досещаш се) поради тебе.

Напоследък си мисля: постъпките са един вид обзавеждане 

на душата. И се съмнявам, че би се нанесъл при себе си. 

--- 

Стихотворението е публикувано в актуалния брой на Granta България.