четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Класация на университетските сайтове в "24 часа"


В днешния брой на „24 часа” се появи на бял свят резултатът от едно интересно изследване, в което (заедно с мой колега), участвах под ръководството и с помощта на доц. Димитър Денков, който е инициатор на начинанието от самото му започване преди няколко години. Става дума за станалият ежегоден анализ и класация на универститетските сайтове в страната.
В броя, наред с таблицата и бележките (чиито публикуван вариант съвсем малко се различава от това, което изготвихме с колегата Дамян Попов) имам публикувана статия по въпроса. Все пак, за да се появи в „24 часа” и да се вмести на цялата страница с таблицата, се наложи текстът да мине задължителната процедура по скопяване. Тук ще си го пусна съвсем целия, но преди това ето и за разяснение анонсът на всичко, за което иде реч.


Класацията на университетските електронни страници (сайтове) е част от общия рейтинг на университетите в България, който в-к “24 часа” ще направи за трети път по методика, разработена от Чавдар Найденов и Димитър Денков. Тя ще бъде последвана от още две класации на университетите и специалностите: по професионални направления с оглед реализацията на завършилите и мнението на работодатели; според мнението на студенти и преподаватели. Класацията на сайтовете е осъществена от две независимо работещи по мрежата ученически и студентски групи по посочените показатели, като накрая е обобщена оценката им и е консултирана с експерти. Последното влизане в съответните страници е от 8 февруари 2008. С много малки изключения мненията и на двете групи съвпадаха с експертното гледище.



Безхаберие.edu


Общият адрес на университетите ни в мрежата



Иван Ланджев


Обикновеният потребител разсъждава за интернет приблизително така, както Паскал е разсъждавал за безкрайността на природата – сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде. Страховит безкрай. Но доколкото уеб-пространството е артефакт, човешка джаджа, която сме измислили за собствено улеснение, то в него е налице структура, която можем да обходим мислено, да обговорим. Можем да се намерим в този безкрай, можем дори да правим реалните неща по-лесни за откриване, когато ги отпечатаме в него. Виртуалният всемир е полезен.
Особено полезен е за реалности, които избледняват с времето и откриването им става все по-трудно във външния свят. Например висшето ни образование. То се нуждае отчаяно от едно прилично уеб-представителство: пред света и „конкуренцията”, пред настоящите студенти, пред младите хора, които се готвят да станат такива и вършат най-нормалното за целта нещо – търсят информация за институцията, от която искат да бъдат част. Нашите университети по необходимост трябва да присъстват устойчиво в интернет, да казват всичко за състоянието си, заедно с мръсните подробности, и да се оставят да бъдат справедливо съдени от потребителя.
Оттук – къде го българският ВУЗ във виртуалния всемир? Отговор: университетските ни сайтове са ситуирани точно там, в периферията на сферата, тоест н и к ъ д е. Тях никакви ги няма. Те продължават все така досадно да странят от „целата схема” и да не бележат прогрес дори на национално ниво, какво остава да говорим за адекватни сравнения със западни академични общности. Тук правя уговорката, че казаното, естествено, не се отнася за няколкото изключения, които водят класацията. Това, че тях ги има, обаче е слабо утешение на общия печален фон. Водещи висши училища продължават едва да кретат във виртуалното пространство със страници, които не са обновявани с години. Сякаш са направени, за да се каже, че ги има и след това за изоставени веднъж завинаги. Някой може би ще каже: „Това пък му е последният кахър на висшето образование”. Напротив, много е важно, защото е огледало на всички други проблеми. От първостепенно значение е университетите ни да се научат да се предлагат, да бъдат атрактивни. А едно от най-добрите места за предлагане днес е мрежата – въщност към днешна дата въобще не би трябвало и да възниква дискусия относно това важно ли е да има поддържани университетски сайтове. Би следвало да се подразбира. Освен всички очевидни блага, една подробна и полезна интернет страница може да намали наполовина пусналият вече корени тежък чиновнически апарат, който при пряк контакт традиционно внася повече смут у студента, отколкото да му помага.
Тенденциите, видни от тазгодишния преглед, никого не изненадват. Все същото се изписва вече няколко години откакто има подобни изследвания и класации и почти нищо не се е променило, малцина са се вслушали. И нищо не извинява апатията на мнозинството от ВУЗ-ове по въпроса – тук „липсата на средства”, дори и да играе роля, не е съвсем легитимно оправдание. Защото да се направи добър и работещ сайт, който да отговаря на елементарните изисквания, не е лукс или някакво скъпо удоволствие, с което да се перчат богатите институции. Не е непосилна задача. По-скоро нашите университетски сайтове страдат хронично от всевъзможни недомислици в направата и поддръжката, които с малко повече време и внимание, посветено на проблема, могат да се премахнат. Присъствието на такива откровени нелепости говори ясно, че просто се отбива номера, а важността на този тип комуникация тепърва има да се осъзнава от тромавата администрация на ВУЗ-овете. Закога?
Почти навсякъде се повтаря следната глупост – английски версии, които са с меню на английски само в
homepage-а, а оттам нататък отделни секции са на български, като понякога и остават непопълнени. Оказва се, че чуждоезичният вариант на сайта е камуфлаж. Честа практика е и друга странност: информацията за чуждестранни студенти да се качва също на български. Тогава какъв е смисълът от нея, кой я чете? Дори по-нататък в менюто да е приложен справочник на английски, чужденецът трябва да прочете българския текст, за да стигне до препратката (такъв е например случаят с УАСГ, но те поне в чуждоезичната версия са изчерпателни по въпроса).
От посетителя често се очаква да знае предварително нещата, които си е наумил да търси в сайта
. Така в УНСС са ни представили секция „преподаватели” като търсачка по име, факултет и стая. Чудесно, но това предполага предварително да си наясно кого търсиш, а ако си току що влязъл студент или млад ентусиаст, който иска да учи там, няма как това да ти е известно и ще трябва да почакаш, докато научиш имената на професорите си. После вече можеш да ги търсиш. Някъде в процеса се губи логиката. Изобщо грижата за студентите е под всякаква критика. Помощните материали, предложени в страниците, обикновено се заключават в годишен график и седмична програма – толкова. Почти никъде няма качена подробна библиография, препратка към чужди ресурси с литература, цели текстове, статии, лекции. Каквато и да е датабаза... Залъгалки могат да те издебнат от всяка приложена секция и често след клика няма нищо за гледане – сякаш дебелашки се шегуват с теб. Само някои са честни и пишат, че еди къде си просто няма нищо, пък ако ще и да е налична такава графа. Само няколко сайта са взели на въоръжение „иновацията” студентско досие под една или друга форма – да се регистрираш с данните си и да ти се отваря информация, която пряко засяга теб (планове, лекции, оценки, дати и прочее).
Присъстват и достатъчно количество правописни грешки, лъснали най-отпред. Най-фрапантният пример е може би с военния университет в Търново, където под изображението с паметника на Левски е изтипосан цитат, който обаче е сгрешен. Вместо lose
(губя), пише loose (разхлабвам, отпускам, отвързвам) и за четящия чужденец се получава нещо от рода на: „Ако се разхлабя, губя само мене си.”
Няма как да не направи впечатление, че преподавателите се дистанцират от студентите си дори в интернет, където уж трябва да се отварят нови възможности за общуване.
В много от сайтовете няма форуми (или са рядко посещавани), не се публикуват новини, няма приложени дори e-mail адреси на всеки отделен преподавател, камо ли да се уговорят някакви срещи в мрежата и просто да се разговаря непринудено. Може би затова малцината преподаватели, които поддържат блогове, ги поместват в страници, нямащи нищо общо с университетските.
Последната болна тема е дизайнът. Тъй като самите ни университетски страници не съществуват в някакво единство (това е видно първо от всевъзможните вариации на адресите) и между тях конвенции по различни структурни въпроси няма, то външният вид често бяга между две диаметрални противоположности – ту в едната, ту в другата. Ту е новаторски и оригинален, но пък нефукционален (например
АМТИИ-Пловдив, а и НХА), ту прави навигацията лесна, но пък е направо грозен (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий, ТУ-София), ту линковете са светещи и разхвърляни като рекламки в портал (УНСС, РУ). Най-грозните пък вече пречат и на самата ориентация в сайта и не са съобразени с никакви стандарти. Какви са стандартите ли? Ами да няма чалга в страниците – кич, измамен грим, изкуствени прелести, зад които се крие едно кухо нищо. Отворете сайтовете на Харвард, Йейл, Оксфорд, Сорбоната, UCLA, Принстън, Станфорд и вижте общоприетото правило дизайнът прави сайта стегнат и функционален, лесно достъпен и гъвкав въпреки богатата база данни. Не лъщящ и със странни джиджавки по него. Необходимият баланс е постигат само при няколко от сайтовете в челото на класацията – можем да споменем НБУ, НСА, Американския университет и Стопанската в Свищов. За всички останали е казано накратко в таблицата.
Накрая един съвет – все още е масово непознато нещото, наречено
“Disability Resources”, което е в услуга на студентите-инвалиди. Не е лошо да се превърне в обичайна практика слагането на една такава секция. Както подир дъжд качулка започнахме да строим рампи по сградите, така още не сме помислили за студентите в неравностойно положение когато става дума за сайтовете. А за тези хора, които сякаш сме се наговорили да забравяме, интернет може да е от огромна полза и да спести м ъ ч е н и я т а по административните въпроси. Разбирайте го буквално.


А ето тук можете да видите главното: нашата първоначална таблица и бележките. Има само няколко изключения в сравнение с финалната публикация в "24 часа" (която, доколкото ми е известно, не може да се чете безплатно онлайн).

събота, 2 февруари 2008 г.

И рече безумец в сърце си...

Има ли Бог (в училище)?


текстът ми е публикуван в бр. 56, „България плюс”


На кръгла маса тия дни се решават съдбините на едно евентуално знание – да знаят ли децата в училище за нашия Бог и другите богове или не? Трескавите обсъждания не спират и все още не е постигнат консенсус по това дали малчуганите да учат предмет „религия” (или май беше нещо, наречено „религиознание”) в училище. В дискусията важните страни са, без да навлизаме в детайли, следните: представилият концепцията проф. Георги Бакалов и поддръжниците му – за едно светско преподаване на религиозни знания, задължително и от I до XII клас; Църквата, с нейната никого неизненадваща претенция предметът да си е направо вероучение; и застаналите против – Андрей Райчев и асоциация „Родители”, представена от Цвета Бреснишка. В ролята на своеобразен арбитър е министър Вълчев.

Само по себе си едно знание никога не може да бъде вредно, докато невежеството задължително нанася щети на самия невеж и на околните. Повече на околните. Затова не е лошо да се знае за историческата роля на православието във формирането на нашата идентичност (за да не питат чужденците, както веднъж ме попитаха във Варшава: „България ислямска страна ли е?”). Не е лошо да се знае и, че хората тук са свободни да вярват в бог, различен от твоя. Знанието и за техния бог може би ще ти помогне да ги р а з б е р е ш. Естествено няма нищо лошо в идеята децата да се запознаят (светски!) с историята на водещите религии. Прави впечатление недоволството на много родители, които виждат в това заплаха. Няма как да бъде иначе – комунизмът остави след себе си едно наследство от горделиво невежество по най-важните въпроси на религията. Родители днес масово не знаят нищо за свещените текстове и нещо повече, огромно мнозинство от българските родители се дразнят от споменаването на Бог (това ви го казва впрочем светски, нерелигиозен човек). Така са научени просто, да му се ядосват. Пласьорите от т о г а в а ш н а т а власт, в чиито „свещени текстове” религията е наречена „опиум за народа”, са дали на народа друг опиум, не по-слаб като действие. „България на прехода” още е надрусана от него. Вижте например процентите на Андрей Райчев: „половината от населението смята, че няма Бог, 25% виждат някаква неосъзната сила, която движи нещата, а само една четвърт вярват, че Бог има”. 25-те процента с „неосъзнатата сила” винаги са ми били много забавни – те дават по същество една доста прилична дефиниция на Бога, само дето се притесняват да нарекат „силата” Бог. Никой не иска да допусне това. Когато безумният казва в сърцето си „няма Бог” (Пс. 13:1), му олеква от сладко самозалъгване. Според псалмите в такава ситуация „няма кой да прави добро”.

А идеята на концепцията е децата да се учат на добро чрез религиознание (ама че дума) още невръстни: чрез притчи, приказки и разказчета. За да може в горните класове вече да дискутират през призмата на религията щекотливи теми като евтаназията и аборта. Вижда ми се притеснително задължителното изучаване още от първи клас – това малко се бие с идеята да се дават безпристрастно културно-исторически сведения. В първи клас се моделират невинни умове, тогава трябва много да се внимава.

Да се учи направо вероучение пък е неправомерно, най-малкото защото… Ами защото сега е февруари 2008. Днес не е епохата на конфесионалното преподаване на религия – днешната епоха предполага мирно съседство с чуждия бог. В този смисъл една концепция за светско преподаване на религиите в духа на толерантността изглежда релевантна, но… Нещо не е както трябва.

Няма нужда да си правим илюзии, че тук става дума за ролята на религията във възпитаването на добро. Ясно е, че религията няма да ви научи на морал днес. Кант би ви свършил по-добра работа. Ясно е и, че богословският факултет търси реализация за кадрите си, които не намират работа в българската действителност, а по възможност търси и бъдещи кадри. Тук имаме малък проблем, който ви оставям за накрая: доколкото ми е известно, за да си в състояние да преподаваш религия, трябва да си дипломиран богослов. Християнин човек. Как тогава ще преподаваш на децата практиките в различните религии без да отдаваш предимство на своето?

Soldat - 5nizza: "недоношенный ребенок войны"

Просто Пятница... Отдавна трябваше да се появи тук, но го качвам чак сегам, уви...
Текст и акорди.