четвъртък, 24 септември 2009 г.

Пак за играта. Друго.

Току що се прибирам, а преди няколко часа ми казаха, че днес (е, вече вчера) са излъчили предаването, в което говорих едни неща през лятото. Открих, че тези неща могат да се видят и чуят, следвайки ето този линк:


Говорих за играта, но съвсем не за тази от предния постинг (в която и не вярвам). Толкова за това, на който му е интересно, нека кликне.
Иначе... преди броени часове с друг дяволит автор напихме най-добрия човек, когото познавам и много се забавлявахме покрай тази нечестивост. Между другото, напитият е специалист по Валтер Бенямин. Стигна се дотам, че трябваше да се обадя на жената, която той обича и да й кажа, че тя е жената, която той обича, а аз съм просто непознат, който се излага вместо свой влюбен приятел. Прекрасно (а за мен никой не се излага, явно и сам си се излагам образцово).
Що се отнася до работата, да - ежедневният ритъм на токшоуто е нещо различно. Всичко е наред. Какво друго тези дни - ходене на четене (на годината), филми със Стив Макуин, малко смях с новия Californication, Естетика на модерното изкуство, ценни приятелски разговори, една-две маргинални срещи с една-две дами отпреди (нищо, което да си заслужава да се излагаш за него) и повече глупости. Айде поздрав с едно на Дилън, изсвирено от сумати друг народ, включително и Джими Хендрикс. Казват, парчето, което Дилън свирил най-много на живо. Много важно. Тази версия е от саундтрака на "I'm Not There" (в превод "Ник'ъв ме нема"). Сигурно има обективна причина да избера точно това, но не я знам. Честно, щеше ми се нещо Майлс Дейвис, защото ме съпътства много напоследък, но се сетих за това сега и... There must be some kind of way out of here/Said the joker to the thief и т.н.