вторник, 22 декември 2009 г.

И прочие...

Интервюирах Тодор Живков. Сторих го миналата седмица в Правец, излъчиха го сега в неделя. Всъщност винаги съм искал да го направя. Бащата на Предходната България и сина на Преходната България - няма как да не стане разговор. Вождът сподели някои много ценни неща в типичния си стил, по актуални теми. Беше разговорлив въпреки студеното време. Ето видео:

http://www.vbox7.com/play:43327ed1 - някъде след 4:35, 4:40 е...

http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=322&video_id=24377 - цялото предаване (без таймер, това е в последната част)

---
Пак миналата седмица бях на рожден ден на един басист, също и приятел, дори мой съименник. Имаше всякакви хора, начервени и прочие, забавлявахме се, посвирихме, попяхме. Докато не дойдоха органите на реда, призовани от съседа. Явно става въпрос за стилови различия, знам ли... Не мисля да се впускам в анализ на моралните казуси в Мусагеница. Но някои парчета се получиха много добре, даже полицаите май усетиха. Подозирам, че дори другарят Живков би затананикал : ) Чудя се как ли щеше да се развие вечерта под неговото зорко наблюдение, в "онези" дни.
Ето и един не толкова шумен, чудесен прочит на Елиът. Да речем, че е поздрав покрай идващите празници, много ме радва тия дни (макар че това с дигиталното мърдане на устните е тъпо, вижте в клипа):

http://www.youtube.com/watch?v=Upojbi-6dbM

Хайде и още един:

http://www.youtube.com/watch?v=A2khDhfwsoE

Вече не слагам клиповете тук директно, защото имат навика да изчезват - ще трябва да се натиска по линковете, за да се чуят и Т. Живков, и Т. Елиът. А жените продължават да влизат и излизат, бръщолевейки за Микеланджело... Това е хубаво.

петък, 11 декември 2009 г.

"Че как ли да им устоим?"

След като заради работата в предаването питах произволни хора из Алма Матер знаят ли защо пък точно осми декември е денят (сигурно репортажът го има качен в нета, но не ми се рови за линк), ето че заслужено отпразнувах и аз. Очаквано, получи се пре-празнуване и пре-незаспиване, в резултат потекъл нос, седене вкъщи днес и занимания със стари неща: стари вождове (пак по работа), стари филми, стари таблатури и стари поети, чак до Франсоа Вийон.
А вчера все пак трябваше настинал да ида и до Ректората, този път не за да питам за осми - получих си дипломата за висше образование, с тога и всичко останало както си му е реда. После видях, че в документа, в името на единия от курсовете ми ("Пресечни точки между литературна теория и философия: Бахтин, Гадамер и Дерида"), пишеше не Дерида, а "Дарида"... Даридае ли се чуди човек или да се усмихва : ) Реших, че това ще да е някакъв особен вид деконструкция. Може да се гледа и като доказателство, че хората, които печатат дипломи по философия, вероятно са учили нещо друго.
По пътя ми се случи леко досадно déjà vu, но пък иначе с Вийон си припомням парижките жени отпреди година и е забавно. Някои са там, някои не. "Че как ли да им устоим?" Сигурно с разсеяност. Помня как се чувствах тогава и малко след като се върнах, някъде по това време през декември.Третата снимка тук всъщност трябваше да е на една дама в една стая, но тя заяви, че би се чувствала неудобно и по-добре не и... е напълно права. Трябва да се уважават позициите на дамите, защото както уверява самият нехранимайко от XV в. "като коноп се стрива/ наесен целият ти кяр - /по кръчми и жени отива."

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Покана

Тази сряда от 18:30 в арт-център "Алтера" (бул. "Драган Цанков" 36, в сградата на Интерпред) ще се случи поетически двубой между мен и Васил Балев. Секунданти ще ни бъдат съответно Тома Марков (на мен) и Бойко Ламбовски (на Васил). Водещ ще е Петър Чухов. Повече информация има тук:

http://crosspoint.mediabg.eu/?p=4433 (тук има и аудио)
http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=703:2009-11-22-13-08-18&catid=5:2009-06-15-08-10-45&Itemid=28
http://www.slovesa.net/?id=2192
http://litclub.info/#01
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8933&sid=9

Ще се радвам да се видим там : )

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Писане от натура

В предния пост споменах за идеята на пленера "Писане от натура". Резултатите от нея вече могат да се видят в интернет (дълго преди да се видят в сборник, което също ще стане). Има ги на няколко места, но ето тук е по-цялостно и обяснено изобщо какво е:

http://www.litclub.bg/library/plener.html

Беше ми интересно и ново, забавно да участвам и импровизирам - заедно с Петър Чухов, Яница Радева и Стоил Рошкев.
Целта е да се уловят впечатления наистина на момента, после и да се видят сходствата (и различията) между образите в главите на различни хора, когато са изправени пред нещо съвсем непознато и са "заставени" да пишат стихотворения веднага. Разбира се, ясно е: това не са дълбоко промислени стихотворения, над които поетът се поти с месеци, това са на практика с н и м к и. Малко по-странни, но да - с н и м к и.
И иска ли питане, че си струва да измислиш няколко реда, за да прекараш няколко часа в пивоварна.

---
В рамките на Ханчевия конкурс идеята на Петър Чухов е реализирана за пръв път през 2007-ма, когато са участвали той, Мария Калинова, Камелия Спасова и Марица Колчева. Стихове и снимки от тогава - тук.

неделя, 8 ноември 2009 г.

В миг на самодоволство

Много приятно. Спечелих конкурса за поезия "Веселин Ханчев". И то в подходящия момент - от четири дни съм на предписани болкоуспокояващи (и уиски) заради зверски зъбобол. Който не можех да лекувам, защото пътувах до Стара Загора - за конкурса, а и за да участвам в едни други интересни хрумки покрай него. За тях ще се чуе по-нататък.
Ето и едно от стихотворенията ми, това, което поискаха да чуят на награждаването: http://litclub.com/library/nbpr/landzhev/kufar18.html

***
"писането от натура", за което ще се чуе по-нататък...

петък, 30 октомври 2009 г.

I'm miles away

Снощи в Суинга имаше Beatles Party,
на което не отидох, защото малко по-надолу, в БНР, беше джазът на сръбските братя от Naked и трябваше да видя за какво става въпрос. Ставаше въпрос за нещо много яко.
От една страна жалко за Beatles-партито, от друга - аз най-редовно си правя Beatles-партита. Ето, точно сега ще заформя и едно онлайн. Кое ви е любимото парче на Beatles? Обикновено отговорът се мени през годините, но за себе си знам - най-любима от край време ми е, "I'm Only Sleeping" от "Revolver". Разбира се, дело преди всичко на Джон Ленън.

When I wake up early in the morning,
Lift my head, I'm still yawning
When I'm in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don't wake me, no
don't shake me
Leave me where I am
I'm only sleeping

Everybody seems to think I'm lazy
I don't mind, I think they're crazy
Running everywhere at such a speed
Till they find, there's no need

Please don't spoil my day
I'm miles away
And after all
I'm only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

Lying there and staring at the ceiling
Waiting for a sleepy feeling

Please don't spoil my day
I'm miles away
And after all
I'm only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

When I wake up early in the morning,
Lift my head, I'm still yawning
When I'm in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don't wake me, no
don't shake me
Leave me where I am
I'm only sleeping

Ето една версия на Stereophonics и Oasis заедно, много благо:

А между другото, като споменах Oasis - цялата идея на песента им "The Importance Of Being Idle" подозрително прилича на "I'm Only Sleeping", макар и Ноел Галахър да говори, че звученето било като на The Kinks ("Sunny Afternoon"). Ако сравните и текстoвете, "влиянието" съвсем прозира.

сряда, 28 октомври 2009 г.

Оле, майко

Долното кратко резюме на известната приказка е от книга - явно детски сборник - и си плава свободно из нета. А всъщност става дума за един наистина наболял проблем, четете:

"Най-добрият разказвач на чудни истории в целия свят се казва Оле затвори очички. Той идва по чорапи след вечеря, напръсква очите на децата с фин млечен прах, клепачите им натежават и те не могат да го видят, когато сяда на ръба на леглото им и разперва един от чадърите си. Разберете какви са седемте приказки за всеки един ден от седмицата, които е разказал на малкия Ялмар."
Ако някой има информация за това лице (истинското му име е Ole Lukøje, но за да не го хванат се подвизава и под фалшиви самоличности като Sandman), нека спешно да се обади в най-близкото РПУ. Другата седмица може малкият Ялмар да е вашето дете. Педофилията сред приказните герои се превръща в обществен бич през последните години.

петък, 23 октомври 2009 г.

Полезни плоскости

През последните няколко дни пак съм изпълнен с благодарност към човека, който е измислил онова нещо, дето на английски се нарича Hip Flask. Не, не смятам привързаността си към този предмет за тревожна, напротив - нещото е практично, полезно, спомагащо творческия/работен процес и, най-вече, облекчаващо неприятното общуване.
Първата ми беше малка и кокетна, изглеждаше горе-долу така:
Служи ми вярно повече от две години, докато накрая не я загубих някъде навън - заради едно боричкащо се момиче, в което бях влюбен като язовец. А на именния ми ден тази година, приятели ми подариха две съвсем нови, от които едната (Remy Martin, 7Oz, от Лондон) ми стана фаворит.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

За "НепознатиТЕ" и "Стари неща"

По причина на пълна смотаност (обърках часа и какво ли не още) не успях да отида навреме и да гледам филма на Георги Тошев за Мариус Куркински, но пък успях да пребягам до Дом на Киното и да изгледам "Самият човек" веднага след него. Колкото до "Мариус зад кулисите" - нищо, ще го гледам по Бтв в неделя. А сега ще направя каквото обикновено правят пишман-познавачите и горещо ще ви препоръчам филма, преди въобще да съм го гледал (това е стар и изпитан метод, измислен от хора, които искат да изглеждат сведущи по повечето въпроси. Обикновено се прилага от тях в разговори по време на "събития".)

***
В долния откъс става дума за нещо съвсем друго, свързан е с това, че в края на миналия месец се навърши една година от смъртта на Константин Павлов. Преписах части от това интервю (направено през 1983, след излизането на "Стари неща"), гледайки броя на ЛВ от 16 септември т. г., където разговорът на Емил Басат с поета се публикува за пръв път (!). Добрах се до него с малко закъснение, но ето:

"-Какво най-трайно и сигурно разрушава човек?
-Собствената му податливост към разрушаване. Структурата на кристалната му решетка е със слаби връзки. Един слаб човек може да се окаже силен, преставайки да се бори, той тръгва по свой път. Не съм си поставял за цел да стана това, което е сега, да се случи тази психоза около мен. Аз съм изненадан от тази реакция на книгата ми. Имам и по-хубави неща от тези - това е комплексът скромност-нескромност. Четенето е наркомания.

... Нещата трябва да се тълкуват, къде има усмивка в тях, къде гримаса. Имам предвид само собствения си опит, при други хора може да бъде точно обратното. Бих прибавил и собствения си неосмислен опит, защото още съм млад, не се разплащам мемоарно със света, а номинално съобщавам опита си. А ако говорим за съвестта - тя може да се купи. Но не бива /Много мразя пророците, а аз не съм пророк./

- С какво се наказва предателството в изкуството?
-Само талантливият човек може да бъде предател в изкуството. Другото е узурпиране от страна на бездарните. Мнозина са казвали, в това число и Гьоте, че било нужно 99% труд и 1% талант. Тия слова са защитна реакция на гениите да не им завиждат 99 процентните. Истината е, че е нужно 100% труд и 200% талант.

... Като жанр сатирата не ме интересува. А като гражданско поведение, почтеност, която някои тълкуват като нападателност.

... Талантът дори да е конструктивен (спрямо изискваната конструкция), ще го пердашат, защото създава жив организъм. А от живия организъм може всичко да се очаква. Това не ми е философия, това е нормален разговор на маса. Аз се пазя от разсъждения, това е ужасно глупаво."

петък, 9 октомври 2009 г.

Непрактични занимания

По всичко личи, че продължението след философията за мен ще бъде "Изкуства и съвременност (XX-XXI век)" в магистърските програми на Културологията. Всъщност, вече е ясно. Изпитът беше на 2-ри и вчера си видях резултатите.
Определено ми е интересно и все повече НЕ съжалявам, че преди година не заминах за семестър в Амстердам, а останах да се дипломирам тук и сега продължавам именно така, а не другояче. Новите пътувания предстоят и няма да избягат.
Припомних си и нещо, с което доста съм се забавлявал - една особена, крива загриженост. Различни видове хора около мен (никога близки) я проявяват вече години наред, каквото ще да правя. Ето как звучи:
"Ами това, с което се занимаваш е съвсем непрактично! Как ще се реализираш (чети: какво ще работиш?)".
Въпросът е неизменен, ако ще и самите "непрактични" занимания да са различни. В тези случаи човек често се изкушава съвсем да срине моралните устои на питащия, като застане сериозно и му отвърне: "Ами не ми пука за това". Трябва да видите лицата на загрижените хора, когато им отговориш така! Но дори и този не е най-коректният отговор. Най-готина е истината: че досега "непрактичните" неща, които много усилено върша всеки ден, никога не са пречили на "реализацията" ми (каквото и да влагат загрижените в тази дума). Тъкмо обратното, помагали са ми! Много съм доволен, че близките ми хора не се тревожат за подобни работи.
А най-хубавото нещо, което ми се случи покрай самия изпит беше, че прочетох "Естетика на модерното изкуство" от Димитър Аврамов - "непрактично" дълго, тоест великолепно, пространно изследване, написано от българин и то в една доста по-неблагоприятна за целта съвременност от нашата.
Наред с всички прекрасни неща, които са казани в тази книга от автора или от цитираните творци, в нея е изведен и подобаващ отговор на основния въпрос в историята на модерното изкуство. В 7 думи този въпрос може да се зададе така: как се стига от мимезис до Малевич? А отговорът в новото луксозно издание, прескочило оградите на соц-а, се разпростира на 550 страници анализ и репродукции. Супер!

понеделник, 5 октомври 2009 г.

100лица и Здрасти на оръжията

Преди няколко дни е излязла ето тази книга, издадена от Литературен вестник:

Зли езици твърдят, че в нея е поместено и едно мое стихотворение. Истина е. Книгата се казва "100лица" и нямам нищо против да си я купите.

***
В контекста на суровата действителност в 100лицата ето и едно приятно неделно преживяване: вчера стрелях с Ruger, SIG Sauer и Марголин. С Ruger-ът беше най-яко, а съветският му събрат непрекъснато засичаше. Затова и прекъснахме дружбата с него. Съдейки по пораженията, нанесени на мишените и по няколкото употребени кутийки с патрони, компанията ни се е справила с поне едно 100лица. Действа много успокояващо, а и беше доста поучително.

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Пак за играта. Друго.

Току що се прибирам, а преди няколко часа ми казаха, че днес (е, вече вчера) са излъчили предаването, в което говорих едни неща през лятото. Открих, че тези неща могат да се видят и чуят, следвайки ето този линк:


Говорих за играта, но съвсем не за тази от предния постинг (в която и не вярвам). Толкова за това, на който му е интересно, нека кликне.
Иначе... преди броени часове с друг дяволит автор напихме най-добрия човек, когото познавам и много се забавлявахме покрай тази нечестивост. Между другото, напитият е специалист по Валтер Бенямин. Стигна се дотам, че трябваше да се обадя на жената, която той обича и да й кажа, че тя е жената, която той обича, а аз съм просто непознат, който се излага вместо свой влюбен приятел. Прекрасно (а за мен никой не се излага, явно и сам си се излагам образцово).
Що се отнася до работата, да - ежедневният ритъм на токшоуто е нещо различно. Всичко е наред. Какво друго тези дни - ходене на четене (на годината), филми със Стив Макуин, малко смях с новия Californication, Естетика на модерното изкуство, ценни приятелски разговори, една-две маргинални срещи с една-две дами отпреди (нищо, което да си заслужава да се излагаш за него) и повече глупости. Айде поздрав с едно на Дилън, изсвирено от сумати друг народ, включително и Джими Хендрикс. Казват, парчето, което Дилън свирил най-много на живо. Много важно. Тази версия е от саундтрака на "I'm Not There" (в превод "Ник'ъв ме нема"). Сигурно има обективна причина да избера точно това, но не я знам. Честно, щеше ми се нещо Майлс Дейвис, защото ме съпътства много напоследък, но се сетих за това сега и... There must be some kind of way out of here/Said the joker to the thief и т.н.


понеделник, 31 август 2009 г.

Вървейки

---
По пътя към офиса днес един луд човек насреща ми се ухили и попита любезно:
- Как е хипертонията, върви ли?

Oбещаващо начало на новата седмица!

четвъртък, 27 август 2009 г.

Така е

"Ами така е, Иване" си казвам аз и продължавам...

I wear sophisticated clothes
I say sophisticated things
Everything about me says
I'm a sophistication king

But when I'm with you

Can't seem to find my cool
Yeah, when I'm with you
I just sit there... and drool

I got sophisticated hands
I got sophisticated feet
A sophisticated car
Parked on sophistication street

But when I'm with you
Can't seem to find my cool
Yeah, when I'm with you
I'm just a dribbling fool

When you look at me and you start to flirt
I have to wipe the dribble off the front of my shirt

When you ask me what's on my mind
All I can think to answer is... "fluh-uh"

I eat sophisticated food
I breathe sophisticated air
I run a sophisticated comb
Through my sophisticated hair

But when I'm with you
Can't seem to find my cool
Yeah, when I'm with you
I'm just a dribbling... fool

С една дума "лигоч".
---
Скоро може да постна още неща от и за Хю Лори, от чиито таланти се възхищавам, въпреки че (или пък тъкмо защото) не гледам "House M.D." Но пък, като много други хора, съм гледал всичко останало забавно, умно и най-вече британско с него - велико от "Blackadder" до "A Bit of Fry and Laurie".

неделя, 23 август 2009 г.

Копелдашка история

Копелета гледаха "Копилетата" - в петък бях предпремиерно на новия Тарантино! Много ясно, че останах във възторг от десетгодишния му труд.
Хората, които не харесват Куентин Тарантино - нехайната му свобода, хумора и лекотата, с която броди из жанровете и прави каквото си иска, безподобните му диалози и тънките асоциации, музиката, това че от всеки негов филм освен всичко останало личи и просто колко голям киноман е, изобщо всичките неща, заради които ние го обичаме - вероятно ще се разциврят срещу този филм. Също и тези, които търсят някаква историческа достоверност или очакват масови батални сцени с грамадни армии, изправени една срещу друга. Това е филм, с който ще се забавлявате - не е героична история за войната, която да повдигне духа на зрителя и да го изпълни с проплакана съпричастност към героя. Тук копИлетата са безславни. "Inglourious Basterds" e, както казва самият Тарантино ,"филм за банда пичове на мисия". Просто се е случило мисията да е уж през Втората Световна Война. И е супер, че обстоятелствата се развиват на немски, френски, английски (и малко италиански). Така трябва да бъде - нищо, че няколкото американци в киносалона навярно нищо не вденаха.
В 153-те минути и сценарий от 164 страници се подвизават:
- Брад Пит като непоколебим селяндур от Тенеси със зверски акцент (сцената с неговия "италиански" е върхът)
- божествената Мелани Лоран - гледах я за пръв път ако не се лъжа миналата година в "Париж" на Киноманията, но сега е нещо съвсем друго...
- Кристоф Валц - и аз не го бях чувал никога. Но това е най-яркото присъствие в целия филм! Гениален.
- Илай Рот, който е най-вече режисьор на ужасии, но когато Куентин Тарантино те помоли да играеш, няма къде да ходиш (а и сигурно помага това да си евреин и ролята ти да е отвяване на нацистки глави с бухалка)
- много други важни лица и за кратко гласовете на Самюъл Джаксън и Харви Кайтел - познайте си ги като гледате! Повече за Inglourious Basterds на български можете да намерите на този сайт.
---
*Не - филмът не е римейк на този от 1978. Никак не би било Тарантино от негова страна.

петък, 14 август 2009 г.

Always Look on the Bright Side of Fur

Това е същество, намиращо се в състояние на перманентна отпуска. Заради агресивния си и комбинативен стил е кръстено на осмия световен шампион Михаил Тал.

The Naming of Cats

The Naming of Cats is a difficult matter,
It isn't just one of your holiday games;
You may think at first I'm as mad as a hatter
When I tell you, a cat must have THREE DIFFERENT NAMES.

First of all, there's the name that the family use daily,
Such as Peter, Augustus, Alonzo or James,
Such as Victor or Jonathan, George or Bill Bailey -
All of them sensible everyday names.

There are fancier names if you think they sound sweeter,
Some for the gentlemen, some for the dames:
Such as Plato, Admetus, Electra, Demeter -
But all of them sensible everyday names.

But I tell you, a cat needs a name that's particular,
A name that's peculiar, and more dignified,
Else how can he keep his tail perpendicular,
Or spread out his whiskers, or cherish his pride?

Of names of this kind, I can give you a quorum,
Such as Munkustrap, Quaxo, or Coricopat,
Such as Bombalurina, or else Jellylorum -
Names that never belong to more than one cat.

But above and beyond there's still one name left over,
And that is the name that you never will guess;
The name that no human research can discover -
But THE CAT HIMSELF KNOWS, and will never confess.

When you notice a cat in profound meditation,
The reason, I tell you, is always the same:
His mind is engaged in a rapt contemplation
Of the thought, of the thought, of the thought of his name:
His ineffable effable
Effanineffable
Deep and inscrutable singular Name.

- T.S. Eliot
(from "Old Possum's Book of Practical Cats")

четвъртък, 6 август 2009 г.

Към едно евентуално веселие

Гледах таблатурата на Live Forever на Оasis, понеже има предимството да е лесна и попаднах на нещо, което Ноел Галахър е казал за парчето и защо, как изобщо го е написал:

"It was written in the middle of the grunge and all that and I remember Nirvana had a tune called I Hate Myself And I Want To Die and I was like 'Well, I'm not having that. I can't have people like that coming over here, on smack, saying that they hate themselves and they wanna die. That's just rubbish."

После видях какво казва и за албума на Radiohead In Rainbows:

"Making records should be fun. I remember seeing Radiohead on the cover of a magazine in the U.K. when In Rainbows came out, and it said, RADIOHEAD: THE PAIN. And I thought, "Won't you fucking give it a rest, you bunch of moaning children?" The pain? Of making an album? I don't buy it. If you're not having a laugh, then don't do it."

"Come on, In Rainbows? What the fuck does that mean? Can you be in a rainbow? All the action is supposed to be at the end of the rainbow, isn't it?
Maybe that's where Radiohead
are fucking going wrong. Thom has led them into the rainbow, when all the laughs and the good times are at the end. That's why you're in pain, lads."
Замислих се, че в това жизнеутвърждаване има истина, здравословно е цялото нещо и е леко и шеговито, без да е глупаво. Не разбирам защо това мислене не стига до повече хора, които се занимават с писане на музика и (по-специално) на думи у нас - и няма веселие, най-вече няма бодрост и жизненост в описанието на страданието и на кофти нещата. Само никого неизненадваща сълзливост, и то не от хубавата, въздействащата, а от отегчителната. Това никак не е рокендрол...

"Една от най-изкусните форми на прикритие е епикурейството и известна показна смелост на вкуса, отнасяща се лекомислено към страданието и противопоставяща се на всичко тъжно и задълбочено. Има "весели хора", прибягващи до веселостта от желание да не бъдат правилно разбрани. Те искат да останат неразбрани."

Горното е от "Ницше contra Вагнер" и е подходящо за контекста. Ницше се лекува от Вагнер с Бизе, заради настроението, което носи - няма я излишната сериозност, тропаща с крак.

А това е бебето-Дионис от Гуидо Рени. Очевидно се весели. Като го види, на човек лесно му идва наум да го асоциира с това "Дионисиево начало", за което разпалено говори Ницше.

Иначе, връщайки се към началото - както в почти всички свои изказвания, и в това за Нирвана забавният Ноел е на косъм да каже нещо наистина гениално, но вкрайна сметка греши. В Кобейн има доста смях и ирония, само трябва да се чуе. За тези неща са нужни добре развити и тренирани сетива. Впрочем, Ноел Галахър притежава такива - на друго място (в интервю от 1996) той казва, че Кобейн е единственият текстописец, от когото е научил нещо през последните десет години. И това противоречие му е простено, заради парчетата, които е написал. Ако иска вече може да говори глупости до края на живота си.
Но така де... В Нирвана, както и в Рейдиохед, има смешка и остроумие. Не е просто евтино отричане на живота, няма безвкусно навързани жизнеотрицаващи клишета, като от дневник на осмокласничка.
Няма да е зле да има повече усмивка и намигване в литературата ни. Не да е като дневник на осмокласничка. Или по-лошо, като дневник на осмокласник - с плоски напъни авторът да изглежда готин от всеки ред. Това са двете основни опасни залитания при писането в България днес: в поезията - евтино-депресарското и тъпо-мрачното, без никакво въображение и веселост; и в прозата - там пък плитката веселост, несмешните смешки и изкуствения напън да си готин, без нещо отдолу, под всичко това (без естетика отвътре - виж тук). Симптомите на осмокласничката и осмокласника...

А пък Хораций написал нещо доста рокендрол - "Ridentem dicere verum quid vetat" - какво пречи на смеещия се да казва истината? Нещо такова, накратко.

понеделник, 20 юли 2009 г.

Шедьовър за слушалки

Думата ми е за албума на Cody ChesnuTT "The Headphone Masterpiece".

От двора на училището пред нас се чуват модерни англо-повлияни псувни като за един хубав стрийтбол, а пък ринговете на кошовете ги няма... И докато това необяснимо явление се случва на улицата под мен, аз не мога да спра да слушам този албум. Вече от доста време насам. С целия му Low-Fi чар и седемдесетарска естетика. Първото впечатление е точно такова - нещо изгубено от онези десетилетия, преминало невредимо целия път до днешното. И всичко в тези парчета си е на мястотото, откъслечните псувни също. Вещият Том Йорк не може да каже, че харесва даден музикант без да си има добра причина. А парчетата на Cody имат всичките причини на света, за да бъдат харесвани.
Ето две неща от албума, които също показват изминат път от някакво преди до ето това сега. И различните състояния преди и след: завършването, преместването, премислянето, препрочитането... Всичко случило се напоследък.
Pre: тежестта, меланхолията и другите

Post: лекотата, хилежът и егото

С други думи да, забавлявам се.

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Покана за Поетики

Тази събота.
(по някаква причина плакатът ми излиза син(!) тук на блога, но все пак елате)

*** От 12.07. !
Закъсняла информация за неслучването:
Поетиките се отложиха заради дъжда вчера... По-нататък.

вторник, 30 юни 2009 г.

Из редовете на един бестселър (част 2)

Ето, другари, още скъпоценности от непреходното творение на "социалхигиениста" Рудолф Нойберт, гуру на социалистическия секс и несравним тълкувател на явлението брак. Анализите на този учен, посветени на съешаването, са устояли под напора на петилетките и следва да се четат с благоговение! Илюстрациите не са от книгата, но не се съмнявайте, че и в нея има интересни.
стр. 169
СЕКСУАЛНАТА ПРОСВЕТА ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА
"През ранното детство е напълно достатъчно, ако майката даде на въпроса на своето дете отговор, който то може да разбере. Така например на въпроса: "Мамо, къде бях аз, когато още не бях на света?" Тя отговаря: "Ти беше в мен, в моя корем". За детето в думата "корем" или тяло няма нищо неприлично. Но то ще пита: "Как попаднах там?". Отговор: "Ти там порасна. Най-напред беше съвсем, съвсем мъничко, след това порасна все по-голямо и по-голямо". Често детето не спира дотук с въпросите си. Пет- или шестгодишните обаче ще продължат да задават въпроси: "А как излязох от коремчето ти?" Не е необходимо по този въпрос да се казват много подробности, достатъчен е отговорът: "Между краката има един отвор, оттам си излязло".

***
R.I.P. Michael (не, няма нищо общо с картинките отгоре). Я виж ти, медиите сега те обичат! Шибаните медии...

***
И естествено заради датата, хубаво и топло клише:
"There I was on a july morning
...
looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned
In my heart, in my mind, in my soul
La
la
la
la"
и тъй нататък.

неделя, 28 юни 2009 г.

Из редовете на един бестселър (част 1)

Малко след 23-тия ми рожден ден в началото на май, две приятелки ми подариха невероятна книга, която намерили на стара прашна сергия и за миг не се поколебали да се погаврят! Подариха ми я, защото съм изглеждал като "най-неженения мъж на света" и щял да ми бъде от полза един наръчник за брака - да се възпитам в зряла сериозност и отрека от хлапашка разхайтеност.
Въпреки навършените 23 едва сега се чувствам достатъчно зрял да споделя частица от съдържанието на това четиво. Книгата се впуска в много сериозна проблематика, а именно секса и брака в социалистическото общество. Момичетата ми подариха превод на 21-вото й издание(!) от 1979 и авторът е, да, познахте, не кой да е, а специалистът по секс...нещата в социалистическото общество, "социалхигиенистът" и немец от ГДР, Рудолф Нойберт.Тъкмо идат избори, преди да гласувате прочетете какво мислят (и препоръчват!) строителите на социалистическото общество по въпросите за секса, брака и други хубави неща:

стр. 133
3. ПЕРВЕРЗНОСТИ (ИЗВРАТЕНОСТИ) И БРАК
"Във всяка книга, в която се разглеждат сексуални проблеми, заемат голямо място отклоненията (извращенията) или така наречените перверзности. Магнус Хиршфелд е събрал 40 000 случая на такива анормалности на сексуалността.
Но преди всичко какво означава това? Работейки цели десетилетия през двайсетте години, той е събрал този материал от утайката на големите градове Берлин, Хамбург, Франкфурт, Кьолн, Лайпциг. Обстановката е била особено благоприятна за него..."... Мога да кажа само евала на Магнус Хиршфелд!

Пак за перверзиите, личният ми фаворит от същата страница:
"Донеси ми шал от нейните гърди,
един жартиер за моята любовна страст."
Това фетишизъм ли е? Не. Обаче да се събират само шалове, вързващи се на гърдите, това вече би било фетишизъм. Да се носи къдрица от любимата в малкото джобче до гърдите, това фетишизъм ли е? Естествено не. Но да се режат плитки и вече само с помощта на плитки да се постига полово задоволяване, това е фетишизъм."... Записвате ли си?

стр. 78 за бременността сред младите момичета
"Те трябва първо да завършат физическото си развитие, трябва да се развият и оформят като социалистически личности, те искат да завършат своето професионално образование, без да бъдат дву- и трикратно обременени с бременност, раждане и кърмене."

стр. 72
ОБЛЕКЛО
"Сега ние отново преживяваме време, в което предимно младите момичета и жени не използуват сутиена"... Тц-тц-тц.

стр. 51
5. МЕНСТРУАЦИЯТА
"Още много отдавна фантазията на народите се е занимавала с особеността на жените да кървят всеки четири седмици от влагалището. Кръвта произлиза в действителност от матката, която обаче не е достъпна за непосредствено наблюдение. Ловците и животновъдите били добри наблюдатели. Направило им впечатление, че това явление се наблюдава само при хората. Вследствие на това много суеверия са възникнали във връзка с месечното кървене на момичетата и жените. Какво представлява в същност месечното кървене? Това пречистване ли е, както мислят едни, или е болест, както мислят други? Нито едното, нито другото!"


Ами така е... Анахронизмите забавляват, но не е забавно когато диктуват какво да става в днешното.

сряда, 17 юни 2009 г.

Жив е той, жив е...

Не, че нещо, ама вчера беше рождената дата на 2Pac... Клипчето, което ще споделя, е едно от най-смешните неща, на които съм се натъквал в последно време.
Човек може да оцени текста по достойнство ако има и известна подготовка по темата, но все пак... Ето го:

Chappelle's Show
Tupac is Still Alive
www.comedycentral.com
Buy Chappelle's Show DVDsBlack ComedyTrue Hollywood Story
Само текст - тук. Дейв Шапел е човекът! :)

неделя, 24 май 2009 г.

"Vincent! We happy?"

Стефан ме пита това вчера от Париж. Всички други въпроси са в същината си глупави. Та отговорих:

Vincent: Yeah, we happy.

Едно момиче звънна на вратата ми и ми подари супа. Никога досега не са ми подарявали супа. Не мисля, че имаше нещо общо с празника, защото не беше азбучна супа. Беше вкусно, но вече бях закусил с

Jules: Hamburgers. The cornerstone of any nutritious breakfast.

В четвъртък вечер едно момиче се беше напило с вода, а до него един дипломант и особено един преподавател, двамата добри приятели, се бяха напили със скоч. Абитуриенти и други хора пъплеха по заведенията, не съм сигурен с какво се бяха напили. Натъкнах се на някои. И говорих, а ми се щеше да си кажем само:

Mia: Don't you hate that?
Vincent: What?

Mia: Uncomfortable silences. Why do we feel it's necessary to yak about bullshit in order to be comfortable?

Vincent: I don't know. That's a good question.

Mia: That's when you know you've found somebody special. When you can just shut the fuck up for a minute and comfortably enjoy the silence.


Като по принцип най-коректно и честно беше да се каже по въпроса:

Vincent: I ain't saying it's right. But you're saying a foot massage (тук може и да е друго) don't mean nothing, and I'm saying it does. Now look, I've given a million ladies a million foot massages (тук може и да е друго), and they all meant something. We act like they don't, but they do, and that's what's so fucking cool about them. There's a sensuous thing going on where you don't talk about it, but you know it, she knows it ...

Топалов пък не спечели турнира, спечили го Широв, но аз не останах недоволен, защото докато гросмайсторът се бореше с всички сили да задържи изплъзващите се шансове за първото място, аз си разговарях с възхитителната италианска журналистка. На английски, питайки откъде е и прочие, но доколкото може мило, а не така:

Jules:What country are you from?
Brett: What? What? Wh - ?

Jules:"What" ain't no country I've ever heard of. They speak English in What?
Brett: What?
Jules: English, motherfucker, do you speak it?

Brett: Yes! Yes!

Jules: Then you know what I'm sayin'!

Brett: Yes!

Разбрахме се.
А днес бях и на изпращане на класа, на който преподавах. Предбални емоции. Сетих се, че на моята бална вечер отсъствах, бях във Варшавската опера и се хилех самодоволно. Чуждите балове са далеч по-вълнуващи.

Vincent: What happens after that?
Lance: I'm kinda curious about that myself...

четвъртък, 14 май 2009 г.

Куфар №18

"Unstoppered, lurked her strange synthetic perfumes"
T. S. Eliot (The Waste Land, II: A Game Of Chess)


I.
Аз не вървя – танцувам по този терминал,
а в куфара тиктака нетърпението ми.
С него и с очакването съм въоръжен до зъби.
Изключително опасен пътник. И с билет!

Раят е в чужбина всеки път, а на летището се чака
дълго, сякаш е чистилище. Понася се поредната
тълпа от безопасни хора. Платили са, за да отидат
там където им се струва по-доброто място.

Но мен се готвят да ме спрат. И нищо чудно –
отворя ли си куфара ще стане страшно,
ще наизлязат вещества и улики, все сочещи
към теб. Къде съм тръгнал пак да бягам?

Парфюмът ти е в състояние да спре десетки полети,
стотици хора няма да заминат, да пристигнат и не ще
политнат ако мина днес незабелязано оттук със него.
Прави ме завършен терорист дори без съответната брада.

II.
Аз често пиша за пиене, нерядко пия сякаш
има връзка с писането. Глупаво е, знам.
Днес нямаше, но... Сетих се внезапно:
парфюмът всъщност е димът на алкохола.

Това е нещо странно. Течен пушек – с него
си пропила и възглавницата у дома,
и дрехите, и всичко в тоя куфар, пълен със
парцали и несигурности, същества.

Денем дяволите се допират вътре. Тясно им е
като във долап. Нощем го отварям и ги пускам из града,
във който съм попаднал – да те търсят. И дано
те доведат. Подготвил съм ти не едно безчинство.

Защото ако трябва да си избера отрова,
няма да се усъмня и за секунда.
Неколкократно бих се задушил
в дима ти, бих сънувал силно,
(сред твоя дим действително сънувам силно!)
защото ти ме разболяваш постоянно
и после ме лекуваш всеки шибан път.


---
От "По вина на Боби Фишер" (2010)

четвъртък, 23 април 2009 г.

Срещнах, преподадох, празнувах

Запознаха ме с нея преди няколко дни. Ослепителна красавица. Цялата черна от глава до пети. Звуците, които издава щом я докосваш, са различни и неповторими, не са като на повечето, знаете ги тях, безинтересните.
Да, запознаха ме и тя стана моя. Както е прието да се случва с такива красавици - първо трябваше да се плати. Няма как. Но си заслужаваше. Чисто нова акустична Fender CD-60! Ето я на дискретна снимка тук.
Може би е предварителен подарък за наближаващия рожден ден или предварителен подарък за успешно положения изпит с дванайсетокласниците вчера, все едно. От основни неща по естетика през как се пише философско есе, та до житейските несгоди на Ницше, вчера закономерно реших да отделя последните си два часа с абитуриентите на... софистите и колко са важни те за съвременната ни ситуация. Защото ако нямаше професионално образование и заплащане, нямаше да има и абитуриенти.
Празниците също се редуват с такава непробиваема своя си логика напоследък: мина Възкресението, мина след него и 4:20, мина дори и това нещо Earth Day (човекът, който го е основал, е бил умен и далновиден сенатор, но не мога да се отърся от факта, че се е казвал Gaylord) и днес съвсем в реда на нещата е Деня на книгата (и на смъртта на Сервантес и Шекспир). Мисля да почета деня като... почета.

понеделник, 23 март 2009 г.

(Ни)каква изненада


"Опасявам се крайният победител да не е някое патриаршеско писание, защото това ще покаже литературния пубертет на нацията. Като се правят такива неща по телевизията, често се обръщат в национални каузи – това е притеснително."


Казах това в Капитал Лайт в началото на ноември миналата година. Цялото интервю го има на блога, но се изкуших точно сега, ден след съдбовния голям финал на голямото четене и големия победител, да припомня този малък пасаж, макар да съм наясно що за особен вид мастурбация е самоцитирането.
Та... Ха честит ви любим роман!
Трудно е човек да не повдигне вежди ако е чул и видял възгласите "Българи-юнаци!" в края на предаването вчера. Целият този патос на "Спечелихме!" вместо нормалното "Избрахме"... Сякаш оставаше съвсем малко до едно ритуално изгаряне на другите книги от дузината и племенен танц на победата върху им.
Дали всичко това е притеснително вече не знам, но знам, че никак не е изненадващо. Тук, в тази част на Вселената, хората не избират любимите си книги - тук се натрива носа на световната проза. Няма селекция, има печелене на битка. Има доказване на национална идентичност за сметка на обективна преценка и формиране на сносен литературен критерий. Понеже целият свят ни дължи признание, че ние сме номер едно, но някак си много кофти ни се е случило исторически все да не ни оценяват. Затова на нас идентичността ни задължително и постоянно, ежедневно трябва да се доказва във всяка една област - спорта, фолклора, киселото мляко... литературата.
Защото у нас е много по-страшно да те обвинят, че не си фен на българското, отколкото да те обвинят, че си лош и неподготвен читател. Българи-юнаци, ура. Спечелихме!

събота, 21 март 2009 г.

Лужин надава ВОЙ

Джон Туртуро е велик пич. Канех са да спомена това още към рождения му ден на 28 февруари, но... отиде.
Дълго преди да бъде Бартън Финк, е започнал като статист, уцелвайки филма от раз - "Raging Bull"! Освен всичко останало, е изиграл и Александър Иванович Лужин - скочилият през прозореца гросмайстор на Владимир Набоков от "Защита Лужина". Тази роля за мнозина може и да не е толкова важна, но при мен сигурно е утроила респекта. По-долу е още едно нещо, заради което си заслужава да се кефим на Джон Туртуро за вечни времена.
Клипчето е от "The Source" за битниците и не е много известно - Туртуро чете "Howl" на Гинсбърг!


***

"Дверь выбили. "Александр Иванович, Александр Иванович!" -- заревело несколько голосов. Но никакого Александра Ивановича не было."

четвъртък, 19 март 2009 г.

Like in a Book for Children

Тия дни водя часове по философия, по-конкретно по естетика - на дванайсетокласници в столично училище.
Ново начинание за мен, макар да започна по стар и познат начин - със закъснението ми за час. Опитах се да компенсирам с говорене за красивото, възвишеното, вътрешното и външното, формата и съдържанието, с естетика на съществуването, с XXв. и по-назад, с още куп неща и имена. Интересно ми беше, надявам се и на тях да им бъде през оставащото време.
Може би защото е за кратко, цялото нещо не ми се струва трудно, а минава леко и приятно. Или както Роберто Бенини каза в "Down By Law" (вече мина на Филмфеста, който не е бил, е пропуснал да чуе У.Уитман и Р.Фрост на италиански!) - "Like in a Book for Children!". Трябва повече неща да са така.
Разговорите в часовете ме карат да си спомням прекрасните лекции на доц. д-р Искра Цонева.

неделя, 8 март 2009 г.

Осмомартенско

"Carol Brown a.k.a. Choir of Ex-Girlfriends" - песен на едни двама за едни дами. И за дамите въобще. Текстът не е за подценяване и е тук.


"Carol Brown just took a bus out of town.
But I'm hoping that you'll stick around.":)

***
Още от днес: Питър Грийнауей и куфарите на Тълс Лупър на едно хубаво гости с приятни хора.

понеделник, 23 февруари 2009 г.

K.O. in 5

Ако никога не сте се занимавали поне малко с какъвто и да е индивидуален (!) спорт, е много трудно да приемете случилото се в днешната пета партия от мача Топалов - Камски с цялата му значимост. То е като да станеш веднага от кофти нокдаун и да се втурнеш с верните юмруци към брадата на боксьора в другия ъгъл - преди той изобщо да е осъзнал какво става. А ставането е сред полезните умения. Препоръчително е всеки път да се прави при падане.
Камски почти беше изравнил, когато направи груба грешка днес, от която Веско незабавно се възползва. Последва нова грешка, резултат от преживяването на първата и... скоропостижен нокаут.
Сега е моментът разбира се, да тръгнат всякакви спекулации по безсмисления въпрос защо Камски направи такава елементарна грешка, но - отново - при малко повече спортна култура и разбиране духа на единоборствата, е ясно. ГМ Камски не издържа.
Днес в петия рунд видяхме два нокдауна и окончателно събаряне. Накратко, Топалов направи нещо подобно към края:

Естествено, тук идва уговорката, че краят е още далече и мачът не е свършил, утре Камски е с белите и всичко останало, но след загубата Веско постигна нещо много важно. Стана.

събота, 21 февруари 2009 г.

Вариант Зайцев?

"Лошо, Седларов, лошо..."
Justify Full
1-0 днес. Партията продължи дълго, но практически през цялото време Веско беше лишен от реална контраигра. Дълго време позицията не беше лоша, но изискваше да се стои на едно място. Топалов не обича да прави така - изигра опитмистичното (и позиционно неправилно) 30... b4?!, което дори кибиците в пресцентъра осъдиха още преди да чуят квалифицираните коментатори. Камски действа акуратно, търпеливо и последователно.
И мачът сега започва отначало.
Не разбирам защо Топалов отказва да играе Сицилианска защита срещу първия ход на Камски. Не, че шахматист от неговата класа не може да играе много силно всякакви дебюти, но понятието "стил" често има решаващо значение в тази творческа игра. Вариант Зайцев в Испанска партия днес доведе до положение, идеално за стила на Камски. И Камски го разигра така, както отговаря на пресконференциите - невъзмутимо и обезкуражаващо вярно.
Не ми се говори за днешната, но на вчерашната пресконференция един журналист зададе много тъп въпрос на руснака/татарин/американец. Първо го пита как се чувства в България след третатата партия. Гата отговори: "I feel great.". И после дойде нещо от рода на "Г-н Камски, доста лаконично отговаряте, това ни навежда на мисълта, че изпитвате неприязън към българските журналисти и въобще към цялата история (каквото и да означава това - И. Л.). Какво ще кажете?" Камски: "They're logical answers, they just happen to be very short.".
Хладнокръвието на този човек много ме забавлява, особено когато се сблъсква с пълно неразбиране от отсрещната страна.
Утре е почивен ден и, говорейки лаконично, на Веско ще му трябват подобрения. От първата половина на мача стана ясно, че няма безгрижно и весело да се стигне до Ананд.

***
Днешната неприятна партия може да се види коментирана тук, тук и тук.

петък, 20 февруари 2009 г.

Load up on guns and bring your friends

Една убийствено добра пиано-версия заради рождения му ден! Звучеше зад думите миналия петък.


И... знам, че сигурно става банално, но - специално за случая - тук.

събота, 14 февруари 2009 г.

Бонус трак


Приживе бях:

никому ненужни
фойерверки и подскоци,
движения излишни
по прагчетата на китарата,
по сцените,
движение на хероин
от буталото към лактите
движение –
във вените.

Приживе не разбираха буйствата
ми. Казваха: „Самоубиеш ли се не е борбено,
а бориш ли се е самоубийствено.”
Тогава измислете вие нещо ново.

Реших за себе си. Стрелях.

Сега съм дънер
сух, безлистен.
Във втория отдел на седми кръг разпределен.
Откакто съм дърво не шавам против волята си,
чувствам се стабилен, увековечен.

В нецензурираната версия на бонус трака съм,
намирам се в 13-та песен.
Помня, че в албумите ми бяха по 12.
Винаги.

Адът подозрително звучи като парче от Nevermind,
а вътре в мен е сложено пиратско копие:
ад не с девет, а със три по девет –
точно двадесет и седем –
годишни кръга.
Представете си
по колко грешници
запълват всеки!

Наоколо са все класици:
Хемингуей и Маяковски,
респективно вдясно и отляво,
са двата ми съседни дънера
и както е по текста на парчето
харпии вият гнезда по клоните
(едната харпия се казва Къртни).
Зад мен са още наркомани и художници,
озъртам се:
да, с оглед на всеобщата поезия съм
твърде гръндж.

Изобщо не се вписам в адовия прочит.

Тълпата е отбрана,
популярни типове.
Едва ли
ще ги впечатля:
не мога с клони никакъв акорд
да хвана
и не мога да изсвиря без това
елементарните си рифове.

Накратко адът е това.

Надявам се поне от дървесината
ми да излезе първокласен Фендър,
на него да се учи рижаво момче
в Сиатъл,
София,
или пък Сливен,
тийнейджърският дух отново да мирише на смола

и нищо никога да не се промени.

***
От "По вина на Боби Фишер" (2010)

сряда, 11 февруари 2009 г.

четвъртък, 29 януари 2009 г.

Do you, Mr. Jones?

Не зная как трябва да се казва Дилъновия лустросан критикар Mr. Jones на български, но напоследък го виждам често. Подвизава се в най-различни среди и се познава по това, че винаги ги знае нещата и е неизменно авторитетен. Мисли си, че е различни хора. Обаче нещо се случва тук, но вие не знаете какво, нали Mr. Jones?

From the Highway 61 Revisited album

Lyrics:
You walk into the room
With your pencil in your hand
You see somebody naked
And you say, "Who is that man ?"
You try so hard
But you don't understand
Just what you'll say
When you get home.

Because something is happening here
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

You raise up your head
And you ask, "Is this where it is ?"
And somebody points to you and says
"It's his"
And you says, "What's mine ?"
And somebody else says, "Where what is ?"
And you say, "Oh my God
Am I here all alone ?"

But something is happening here
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

You hand in your ticket
And you go watch the geek
Who immediately walks up to you
When he hears you speak
And says, "How does it feel
To be such a freak ?"
And you say, "Impossible"
As he hands you a bone.

And something is happening here
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

You have many contacts
Among the lumberjacks
To get you facts
When someone attacks your imagination
But nobody has any respect
Anyway they already expect you
To all give a check
To tax-deductible charity organizations.
You've been with the professors
And they've all liked your looks
With great lawyers you have
Discussed lepers and crooks
You've been through all of
F. Scott Fitzgerald's books
You're very well read
It's well known.

But something is happening here
And you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

Well, the sword swallower, he comes up to you
And then he kneels
He crosses himself
And then he clicks his high heels
And without further notice
He asks you how it feels
And he says, "Here is your throat back
Thanks for the loan".

And you know something is happening
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

Now you see this one-eyed midget
Shouting the word "NOW"
And you say, "For what reason ?"
And he says, "How ?"
And you say, "What does this mean ?"
And he screams back, "You're a cow
Give me some milk
Or else go home".

Because something is happening
But you don't know what it is
Do you, Mister Jones ?

Well, you walk into the room
Like a camel and then you frown
You put your eyes in your pocket
And your nose on the ground
There ought to be a law
Against you comin' around
You should be made
To wear earphones.

Does something is happening
And you don't know what it is
Do you, Mister Jones?

Докато вчера сутринта траеше смешен спор/неразбиране с един професор, си тананиках Ballad of a Thin Man мислено и много се забавлявах. Малко по-късно последва разбирателство с другия професор и всичко завърши благополучно. С онова приятно чувство от доказаната правота.
Припомних си парчето на Дилън след обидно дълга забрава, гледайки I'm Not Therе и божествената Кейт Бланшет, в която съм влюбен като гимназист. Гледах я наскоро в преноминирания The Curious Case Of Benjamin Button и там също беше възхитителна, за разлика от самия филм в цялостта си. Филмът всъщност не е и съвсем по разказа на Скот Фитзджералд, както ни убеждават безбройните критици господа Jones от всяка рецензия. Явно не всички са били "through all of F. Scott Fitzgerald's books":). И аз не съм бил, но холивудските клишета ги няма в разказа на Фитзджералд. Там бебето-старец се ражда и започва да говори моментално на баща си и света наоколо.
Аз също почувствах, че се родих - преди около десетина дни, когато най-накрая, след бавения, прекъсвания и вътрешни противоречия, завърших текста си за Париж и останах доволен. Заех се и с една любопитна задача, поставена от списание. В момента работя върху нея (снощи работих с приятели по нея в няколко бара до 4 сутринта, това са изискванията) и може да излезе нещо доста забавно. За съжаление, задачата включва и четене на една от най-тъпите книги, писани някога. Разбира се, бестселър.
Something is happening here, we'll see what it is.

понеделник, 12 януари 2009 г.

В начало пак

Днес това място във виртуалното пространство става на една година.
Добър приятел става на 33, но вече празнувахме оня ден.
Стават 11 години от деня, в който почина моята баба.
Аз преди няколко дни, на 7-ми, отново станах Иван и важни за мен хора се забавляваха от този факт и от това, че бяхме заедно в състава, в който бяхме. Покрай първото си име успях да се сдобия с биографията на Джими Хендрикс, с Едгар Алан По, с нова малка плоска бутилка (загубих старата), с добре подострен редакторски молив и остроумна мисъл от Тома, засягаща загубването на малките плоски бутилки по градинките. Сдобих се и с ред други готини неща и думи. Именният ден започна и завърши с хубав разговор между мен и верен приятел, който скоро заминава за Франция. После сгъчканите един до друг празници свършиха, междувременно работата, подобно на годината, започна. Нещата в този сайт също не е зле да започнат пак и кога по-добре от днес. Та...
Работил съм във вестник преди и помня колко ми беше глупаво да чета винаги едни и същи обзори на годината в медиите, когато хване равносметкоманията и се започне с анализите и прогнозите. После изведнъж снегът ни връхлита изненадващо през януари и това става водеща новина. Нямам какво да кажа за равносметка в блога. Той не е особено ангажиран или предназначен да бъде масово четен по села и паланки на всяка цена. Ще ми се в първото нещо, което пиша тук тази година, да има любимо парче. Реших да е на Сам Кук, "A Change Is Gonna Come". Звучи добре като за начало на една година. Промяна, тва онова. Сигурно нещо трябва да се промени наоколо. Парчето е емблематично за civil rights ерата в Щатите и шейсетте, за тази конкретна промяна иде реч в текста. Но това не бива да ни спира от харесването му и усещането му като нещо близко в нашето тук-и-сега, днес. Напоследък го изровиха от прашния шкаф с плочите покрай речите на Обама. На мен просто ми харесва. Адски много.

Песента има не знам колко много кавъри, някои доста любопитни. Не ми е писвало да слушам дори и в не най-силните от тях. Сега ще започна да ги слагам тук и няма да спра с добро. Този е на дефиницията ми за соул, Отис Рединг:

На Терънс Трент Д'Арби:

На Принс Бъстър:

На Арета:

На Сийл:

На Боб Дилън!

На богоподобния вокал на Лорин Хил (нищо, че си падала леко расистка):

Още кавърите на Антъни Хамилтън, Уейн Брейди, Ал Грийн, Пати Лабел (който не мога да открия) и куп други. Спирам умишлено на 12, заедно с оригинала, колкото за всеки месец от годината. But I think I'm able to carry on.