събота, 22 юни 2013 г.

Да бъдем по-уверени свалячи

Статията е публикувана в Sofia Live - тук.


Нацист пречи на операта да постави Вагнер.
Президентът не е сигурен как да води Съвета за национална сигурност.
Бившият премиер се страхува за живота си, но кръвното му се стабилизира. Настоящият ще уволнява всеки, за когото се появят съмнения. Несъмнено пропуска един конкретен.
Заместник-министър работи точно три часа, но пък преди е работил повече за СИК. МВР има архив, но пък в него няма информация.
Медиите имат информация, но нямат свобода. Правителството е експертно и няма знания.
Лумпените нямат доход и собственост, но пък имат стабилен интернет - дефиницията се обновява всеки ден. От БСП доразвиват Маркс. 

Развиват и Аристотел. Персонажът Пеевски преминава през катарзис (по Станишев). Но по Аристотел катарзисът е очистване чрез състрадание и страх. А персонажът Пеевски не умее дори да борави с глагола „страхувам". Да не знаеш български сигурно е предимство, ако си началник на разузнавачи - нито нашите, нито чуждите агенти ще разбират какво им говориш. Ето такъв човек може да пази тайна. Но той сега преминава през катарзис. И през Конституционния съд, за да се върне в НС. 

А ние преминаваме по Орлов мост. Хубаво е, липов цвят. Юнското топло усещане, че денят завършва с нас. Навън се събираме само най-красивите - а все още никого не сме свалили! Може би трябва да сме по-уверени свалячи. 

Изхвърляме си грижливо боклуците. Без червените, заради които сме излезли. Те си заседават на Позитано, а ние крещим „Оставка" и отиваме към Моста на влюбените. Вече нощем стигаме до централи, които са празни, с изключение на най-незначителната. Има само две причини политик да остава в партийната централа цяла нощ - или работи неуморно за България, или просто си държи кашето там. 

Преди да се приберем, крещим и срещу олигархията, това вече е по-сериозно. Може би най-сериозно щеше да е, ако го крещим пред КТБ (на Графа е)? 

По някое време се разотиваме.

На сутринта facebook е осъмнал с албуми и tag-ове, ние сме на работа. Лошото е, че ония също са на работа, необезпокоявани. Тръпки да те побият. Хора, които са възпитани в това да ни подценяват системно и познават само един начин за всичко - втория начин. 
Разбира се, че няма да ни чуят току-така. Тези хора слушат само тогава, когато подслушват. Четат само това, което диктуват. И говорят само това, което не мислят. 

Междувременно, докато поредното безумие се върши със замах, ние си повтаряме, че „промяната в България зависи от този човек" - който обезателно има facebook профил. И е онлайн, екзактно в този момент. И е готин. 

В недоволството ни започва да се прокрадва идилия, а двете са несъвместими. Прекрасно е, че социалната мрежа ни събра, но самовглеждането в един момент придобива застрашителни размери и се превръща в самолюбуване. 

Преждевременната саморефлексия е типично български недостатък, иманентен признак. Като явление може да се обясни така: започваш да се радваш колко добре се справяш, преди да си се справил напълно. В резултат така и не се справяш (много ни пречи например в спорта). 

Иска ми се този път наистина да се справим и да не спираме малко преди това. Защото днешният протестиращ действително е различен. Той е обиден! Досега в историята на прехода българският протестиращ е бил всякакъв - гладен, отчаян, обезверен, разгневен, млад, стар, слушал е Beatles, слушал е и Радо Шишарката. Бил е и мечтател. Но никога не е бил обиден на морално равнище по този начин. Битието му е било накърнявано преди съзнанието. Сега е обратното и е добра идея да не го забравяме. Нека го помнят и управляващите. И предишните, и настоящите, защото сме обидени на цялата сбирщина. 

Протестираме срещу „Ръката, дето сложи подпис" и т.н. Не заради ръката, дето кликна like. 
Не излизаме навън, защото ние сме готини. Излизаме, защото ТЕ не са. Да се махат.

сряда, 19 юни 2013 г.

Нуждаещи се

С Благовеста Пугьова от ПОДАРЕТЕ КНИГА обмисляме да осъществим една идея, за която писах преди време – да се дарят книги на политици. 
Моля, имайте предвид, че става дума за индивиди в неравностойно положение, силно обременени – страдащи или от патологична глупост, или от остра морална недостатъчност (а най-често и двете). Нека проявим загриженост и им окажем тази помощ. Възпитайте политик днес, за да не го замеряте утре. 
Разбира се, никой не говори да им давате любимите си книги (имам известни съмнения, че няма да ги прочетат). Например, струва си господин Станишев да се сдобие с Поетиката на Аристотел, за да види какво точно е катарзисът и може ли Делян Пеевски да премине през такъв – само че аз няма да му я дам, защото ми е важна... Така че, ако имате по две бройки от някоя книга или просто има такава, с която бихте се разделили по-лесно (всяка е добре дошла, тези хора имат нужда) – оставете им я на протеста. Може да пишете на pk@podaretekniga.org или на fb страницата на ПОДАРЕТЕ КНИГА за подробности къде. А може и вие да предложите. 
Пълно е с подходящи заглавия. Детската литература изобщо би била много удачен избор, защото моралните категории там са ясно изведени. За Кант е рано още. #ДАНСwithme #усмихнисебе

вторник, 11 юни 2013 г.

And I Followed Her To The Station

Mr. Johnson е първоначалото.
Казват, че продал душата си на дявола в полунощ на един кръстопът. В Южните Щати такива неща не са необичайни. Дяволът взел китарата му, настроил я и посвирил малко блус. После му я върнал, но взел душата, а Робърт Джонсън станал най-великият блус музикант, живял някога.
През 1938 г. един ревнив съпруг (който имал  безспорни основания да ревнува) го отровил.


And I followed her to the station, with a suitcase in my hand 
And I followed her to the station, with a suitcase in my hand
Well, it's hard to tell, it's hard to tell, when all your love's in vain 
All my love's in vain 

When the train rolled up to the station, I looked her in the eye 
When the train rolled up to the station, and I looked her in the eye 
Well, I was lonesome, I felt so lonesome, and I could not help but cry 
All my love's in vain 

When the train, it left the station, with two lights on behind 
When the train, it left the station, with two lights on behind 
Well, the blue light was my blues, and the red light was my mind 
All my love's in vain 

Ou hou ou ou ou, hoo, Willie Mae 
Oh oh oh oh oh hey, hoo, Willie Mae 
Ou ou ou ou ou ou hee vee oh woe 
All my love's in vain