петък, 30 октомври 2009 г.

I'm miles away

Снощи в Суинга имаше Beatles Party,
на което не отидох, защото малко по-надолу, в БНР, беше джазът на сръбските братя от Naked и трябваше да видя за какво става въпрос. Ставаше въпрос за нещо много яко.
От една страна жалко за Beatles-партито, от друга - аз най-редовно си правя Beatles-партита. Ето, точно сега ще заформя и едно онлайн. Кое ви е любимото парче на Beatles? Обикновено отговорът се мени през годините, но за себе си знам - най-любима от край време ми е, "I'm Only Sleeping" от "Revolver". Разбира се, дело преди всичко на Джон Ленън.

When I wake up early in the morning,
Lift my head, I'm still yawning
When I'm in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don't wake me, no
don't shake me
Leave me where I am
I'm only sleeping

Everybody seems to think I'm lazy
I don't mind, I think they're crazy
Running everywhere at such a speed
Till they find, there's no need

Please don't spoil my day
I'm miles away
And after all
I'm only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

Lying there and staring at the ceiling
Waiting for a sleepy feeling

Please don't spoil my day
I'm miles away
And after all
I'm only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

When I wake up early in the morning,
Lift my head, I'm still yawning
When I'm in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don't wake me, no
don't shake me
Leave me where I am
I'm only sleeping

Ето една версия на Stereophonics и Oasis заедно, много благо:

А между другото, като споменах Oasis - цялата идея на песента им "The Importance Of Being Idle" подозрително прилича на "I'm Only Sleeping", макар и Ноел Галахър да говори, че звученето било като на The Kinks ("Sunny Afternoon"). Ако сравните и текстoвете, "влиянието" съвсем прозира.

сряда, 28 октомври 2009 г.

Оле, майко

Долното кратко резюме на известната приказка е от книга - явно детски сборник - и си плава свободно из нета. А всъщност става дума за един наистина наболял проблем, четете:

"Най-добрият разказвач на чудни истории в целия свят се казва Оле затвори очички. Той идва по чорапи след вечеря, напръсква очите на децата с фин млечен прах, клепачите им натежават и те не могат да го видят, когато сяда на ръба на леглото им и разперва един от чадърите си. Разберете какви са седемте приказки за всеки един ден от седмицата, които е разказал на малкия Ялмар."
Ако някой има информация за това лице (истинското му име е Ole Lukøje, но за да не го хванат се подвизава и под фалшиви самоличности като Sandman), нека спешно да се обади в най-близкото РПУ. Другата седмица може малкият Ялмар да е вашето дете. Педофилията сред приказните герои се превръща в обществен бич през последните години.

петък, 23 октомври 2009 г.

Полезни плоскости

През последните няколко дни пак съм изпълнен с благодарност към човека, който е измислил онова нещо, дето на английски се нарича Hip Flask. Не, не смятам привързаността си към този предмет за тревожна, напротив - нещото е практично, полезно, спомагащо творческия/работен процес и, най-вече, облекчаващо неприятното общуване.
Първата ми беше малка и кокетна, изглеждаше горе-долу така:
Служи ми вярно повече от две години, докато накрая не я загубих някъде навън - заради едно боричкащо се момиче, в което бях влюбен като язовец. А на именния ми ден тази година, приятели ми подариха две съвсем нови, от които едната (Remy Martin, 7Oz, от Лондон) ми стана фаворит.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

За "НепознатиТЕ" и "Стари неща"

По причина на пълна смотаност (обърках часа и какво ли не още) не успях да отида навреме и да гледам филма на Георги Тошев за Мариус Куркински, но пък успях да пребягам до Дом на Киното и да изгледам "Самият човек" веднага след него. Колкото до "Мариус зад кулисите" - нищо, ще го гледам по Бтв в неделя. А сега ще направя каквото обикновено правят пишман-познавачите и горещо ще ви препоръчам филма, преди въобще да съм го гледал (това е стар и изпитан метод, измислен от хора, които искат да изглеждат сведущи по повечето въпроси. Обикновено се прилага от тях в разговори по време на "събития".)

***
В долния откъс става дума за нещо съвсем друго, свързан е с това, че в края на миналия месец се навърши една година от смъртта на Константин Павлов. Преписах части от това интервю (направено през 1983, след излизането на "Стари неща"), гледайки броя на ЛВ от 16 септември т. г., където разговорът на Емил Басат с поета се публикува за пръв път (!). Добрах се до него с малко закъснение, но ето:

"-Какво най-трайно и сигурно разрушава човек?
-Собствената му податливост към разрушаване. Структурата на кристалната му решетка е със слаби връзки. Един слаб човек може да се окаже силен, преставайки да се бори, той тръгва по свой път. Не съм си поставял за цел да стана това, което е сега, да се случи тази психоза около мен. Аз съм изненадан от тази реакция на книгата ми. Имам и по-хубави неща от тези - това е комплексът скромност-нескромност. Четенето е наркомания.

... Нещата трябва да се тълкуват, къде има усмивка в тях, къде гримаса. Имам предвид само собствения си опит, при други хора може да бъде точно обратното. Бих прибавил и собствения си неосмислен опит, защото още съм млад, не се разплащам мемоарно със света, а номинално съобщавам опита си. А ако говорим за съвестта - тя може да се купи. Но не бива /Много мразя пророците, а аз не съм пророк./

- С какво се наказва предателството в изкуството?
-Само талантливият човек може да бъде предател в изкуството. Другото е узурпиране от страна на бездарните. Мнозина са казвали, в това число и Гьоте, че било нужно 99% труд и 1% талант. Тия слова са защитна реакция на гениите да не им завиждат 99 процентните. Истината е, че е нужно 100% труд и 200% талант.

... Като жанр сатирата не ме интересува. А като гражданско поведение, почтеност, която някои тълкуват като нападателност.

... Талантът дори да е конструктивен (спрямо изискваната конструкция), ще го пердашат, защото създава жив организъм. А от живия организъм може всичко да се очаква. Това не ми е философия, това е нормален разговор на маса. Аз се пазя от разсъждения, това е ужасно глупаво."

петък, 9 октомври 2009 г.

Непрактични занимания

По всичко личи, че продължението след философията за мен ще бъде "Изкуства и съвременност (XX-XXI век)" в магистърските програми на Културологията. Всъщност, вече е ясно. Изпитът беше на 2-ри и вчера си видях резултатите.
Определено ми е интересно и все повече НЕ съжалявам, че преди година не заминах за семестър в Амстердам, а останах да се дипломирам тук и сега продължавам именно така, а не другояче. Новите пътувания предстоят и няма да избягат.
Припомних си и нещо, с което доста съм се забавлявал - една особена, крива загриженост. Различни видове хора около мен (никога близки) я проявяват вече години наред, каквото ще да правя. Ето как звучи:
"Ами това, с което се занимаваш е съвсем непрактично! Как ще се реализираш (чети: какво ще работиш?)".
Въпросът е неизменен, ако ще и самите "непрактични" занимания да са различни. В тези случаи човек често се изкушава съвсем да срине моралните устои на питащия, като застане сериозно и му отвърне: "Ами не ми пука за това". Трябва да видите лицата на загрижените хора, когато им отговориш така! Но дори и този не е най-коректният отговор. Най-готина е истината: че досега "непрактичните" неща, които много усилено върша всеки ден, никога не са пречили на "реализацията" ми (каквото и да влагат загрижените в тази дума). Тъкмо обратното, помагали са ми! Много съм доволен, че близките ми хора не се тревожат за подобни работи.
А най-хубавото нещо, което ми се случи покрай самия изпит беше, че прочетох "Естетика на модерното изкуство" от Димитър Аврамов - "непрактично" дълго, тоест великолепно, пространно изследване, написано от българин и то в една доста по-неблагоприятна за целта съвременност от нашата.
Наред с всички прекрасни неща, които са казани в тази книга от автора или от цитираните творци, в нея е изведен и подобаващ отговор на основния въпрос в историята на модерното изкуство. В 7 думи този въпрос може да се зададе така: как се стига от мимезис до Малевич? А отговорът в новото луксозно издание, прескочило оградите на соц-а, се разпростира на 550 страници анализ и репродукции. Супер!

понеделник, 5 октомври 2009 г.

100лица и Здрасти на оръжията

Преди няколко дни е излязла ето тази книга, издадена от Литературен вестник:

Зли езици твърдят, че в нея е поместено и едно мое стихотворение. Истина е. Книгата се казва "100лица" и нямам нищо против да си я купите.

***
В контекста на суровата действителност в 100лицата ето и едно приятно неделно преживяване: вчера стрелях с Ruger, SIG Sauer и Марголин. С Ruger-ът беше най-яко, а съветският му събрат непрекъснато засичаше. Затова и прекъснахме дружбата с него. Съдейки по пораженията, нанесени на мишените и по няколкото употребени кутийки с патрони, компанията ни се е справила с поне едно 100лица. Действа много успокояващо, а и беше доста поучително.