събота, 20 декември 2008 г.

Няма заглавие

Публикуваха ми това в днешния брой на Монитор (във всеки съботно-неделен брой има страница за поезия и проза).

сряда, 10 декември 2008 г.

Tом Уейтс - кафе, цигари и пакости. Докторите да вървят по дяволите

Вездесъщият Том Уейтс беше рожденик на седми. И освен, че споделяме сходен вкус към шапки и гледища за разни неща, напоследък постоянно слушам и преоткривам The Early Years - чувството да ставаш все по-голям фен е много хубаво и нахално-завладяващо!

Едно от най-важните ми негови парчета въобще е Underground и бих сложил линк, но не откривам такъв (текстът поне е вседостъпен и е препоръчително да се чете и запомня - например от тук).

За сметка на това намирам култовата сцена от Coffee And Cigarettes на Джармуш, в която Иги Поп и Уейтс водят най-нелепия, прекрасен, смешен, абсурдистки диалог. Могат да му съперничат само тези на Джулс и Винсънт от Pulp Fiction и безспорният фаворит - пак разговор в кафене, но от Reservoir Dogs.

Ще ми се да постна и една изрязана сцена от филм, в която Уейтс сваля с точни и изпитани реплики баба на преклонна възраст. Помага му и добрият вкус към шапки и гледища за разни неща - дотам, че накрая бабата го нарича пакостник. Този добър вкус за шапки и светоглед (нали ни е сходен, та знам) винаги помага поне дотолкова с жените, че да ти кажат пакостник. По-добре е от нищо.
За съжаление, след като я разказах, няма да постна и тази сцена, защото отново не намирам адекватен линк. Все пак, при желание да гледате такива глупотевини, мога да ви препратя оттук.

Накрая към настоящата ми мания от The Early Years: подкупващо леко и опростено парче на пакостник. Пее се за пакости, тоест за хубавите неща. И за докторът, който е уверен, че I'll be alright... But I'm feeling blue. Докторът не разбира, като повечето.

неделя, 7 декември 2008 г.

Парижки квартири

На Хемингуей


На дебел гълъб в двора на църквата Saint Germain des Pres, уловен в кадър докато се изтупва от клона на квартирата си. Понеже е дебел.На българи, които комуникират със света на някакъв странен език и не дават "eberjament", въпреки че имат "kouxniya, baniya, i toaletna otdelno, dvor". Няма ала-бала.

René Descartes Superstar

Представете си Декарт като супергерой и методическото съмнение като основно оръжие в списъка на неговите суперпауърс. Надписът от това място напомня точно на надпис от комикс. Или на надпис, рекламиращ марка сърфове. Или нещо такова, не знам, но е доста авторитетно.

Тук, в църквата Saint Germain des Pres, е гробът му.А ето и Дървото - то е на Rue Descartes.
На същата улица е и мястото с Верлен, Хемингуей и манджите в тяхна памет от предния постинг. I don't let dead writers ruin my appetite, therefore I'm French (?).