понеделник, 20 юли 2009 г.

Шедьовър за слушалки

Думата ми е за албума на Cody ChesnuTT "The Headphone Masterpiece".

От двора на училището пред нас се чуват модерни англо-повлияни псувни като за един хубав стрийтбол, а пък ринговете на кошовете ги няма... И докато това необяснимо явление се случва на улицата под мен, аз не мога да спра да слушам този албум. Вече от доста време насам. С целия му Low-Fi чар и седемдесетарска естетика. Първото впечатление е точно такова - нещо изгубено от онези десетилетия, преминало невредимо целия път до днешното. И всичко в тези парчета си е на мястотото, откъслечните псувни също. Вещият Том Йорк не може да каже, че харесва даден музикант без да си има добра причина. А парчетата на Cody имат всичките причини на света, за да бъдат харесвани.
Ето две неща от албума, които също показват изминат път от някакво преди до ето това сега. И различните състояния преди и след: завършването, преместването, премислянето, препрочитането... Всичко случило се напоследък.
Pre: тежестта, меланхолията и другите

Post: лекотата, хилежът и егото

С други думи да, забавлявам се.

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Покана за Поетики

Тази събота.
(по някаква причина плакатът ми излиза син(!) тук на блога, но все пак елате)

*** От 12.07. !
Закъсняла информация за неслучването:
Поетиките се отложиха заради дъжда вчера... По-нататък.