четвъртък, 23 септември 2010 г.

За София Поетики в ЛВ

Това е в новия брой на Литературен вестник от вчера. Зададоха ми няколко въпроса за София Поетики.

Защо прие да участваш в този фестивал, какво е впечатлението ти от него?
Главното е, че получих покана от организаторите. Липсата на такава покана сериозно щеще да ме затрудни да приема. После – приех, защото няма разумна причина да откажа. Човек веднага се замисля за три неща: селекцията, мястото и – естествено – идеята. Е, какво по-хубаво от това да си в добра (подбрана!) компания, на знаково място, правейки нещо, което си струва? Това са накратко и впечатленията ми от вечерта. Дойдоха много хора, донесоха си връхни дрехи и слушаха поезия и музика. Не бих могъл да съм по-доволен.

Как литературата се вписва в градската култура?
От една страна, градът, както знаем, произвежда сам викачите си. Грамадна част от съвременното ни писане съществува заради градската среда и слава богу, че е така. От друга страна, литературата изобщо „вписва” градската култура в инвентара на времето и запазва най-интересното. Не знам от къде съм научил повече за градската култура – от това, че съм гражданин или от това, че съм читател. Сякаш книгите са ми казали повече за градовете от всичко останало. Понякога дори повече от гледките и преживяното.

Чува ли град като София литературата?
Този фестивал пита същото и поздравявам организаторите за смело поставения въпрос. Моят отговор е: София чува и иска да й се предоставя възможност да чува по-често. Така че не е лоша идея и ние да откликваме по-често с литература, която става за слушане и дори за четене. Понеже има и една трета литература, която пък става само за гледане. Тя е най-амбициозна.

Литературата в града – има ли бъдеще тази сцена?
Разбира се! И дано този път Елиът не е прав, че „бъдещето се съдържа в миналото време” – защото в България тази сцена пък няма достатъчно минало. Аз не мисля, че изобщо има друга истинска сцена за литературата освен града. Талантът може да се ражда и се ражда навсякъде, но сцената не може да се появи преди да се е появил градът. Трябвало е първо да има полис и в него да се организират поетически състезания – това не се е променило кой знае колко до днес. Такъв е и принципът на София Поетики, само че без боговете-покровители. Литературата се събира някъде, за да се види и чуе – и това някъде е градът.

въпросите са на Галина Георгиева

понеделник, 13 септември 2010 г.

Напоследък

Напоследък ме преследват умни мисли, но аз съм бърз и успявам да им избягам.
Напоследък гледам националния ни отбор по футбол, който не спира да радва феновете - първо зарадва английските, после и черногорските.
Напоследък често слушам този кавър на най-доброто парче на Weezer:

както и това от Davy Graham:


А ето го и на видео човека. Прави каквото му е отредено:



И така напоследък. Плюс всичко останало. При вас?

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Утре в Хеликон

На 03.09.2010 от 19.00 в книжарница Хеликон - Витоша ще се проведе Литературно четене В края на лятото.
В него свои нови произведения ще прочетат авторите: Тома Марков, Стефан Иванов, Иван Димитров, Иван Ланджев, Мирослав Христов и Калин Терзийски под звуците на електрическата китара на Явор Николов - Ръмпо (свирил с барабаниста на Джими Хендрикс Мич Мичъл)
Вход - свободен.

***
Елате, пък каквото стане. Ще четем поезия. Ще се радвам да се видим.
Поезия. От Поетиките. Това ми е любимата случайна снимка от вечерта. Благодаря на който я е уловил.