Меню Гробове

"и скоро, и на пук на всичкия сарказъм"

Пол Верлен

Французите са прекрасни хора, чиито апетит не се смущава от нищо. На стената на тази сграда има три табели. На първата пише, че в сградата е умрял Пол Верлен, на втората, че е живял Ърнест Хемингуей. На третата е показанo вкусно блюдо в ресторанта La Maison de Verlaine (да, днес тук има ресторант).

Следващите са от гробището на Монпарнас. До гробовете не видях ресторант.

Двамата заедно. Като корица на книга

Бекет
Пак...
За да затвърдим
Александър Александрович "Тишайший"
ШахматистиПозицияБодлер в компанияОстаналото е литература.

Двама древни и доста поезия. И въздържание (ама не веднага)

Днес (вече вчера) говорих за Августин и ап. Павел в една прашна малка аудитория. За първия модерен човек, доколкото е автор на първата автобиография в Западния свят, и за другия, написал кажи-речи половината Нов завет - апостол на необрязаните. Беше хаотично, но мина забавно и интересно. Говореше ми се през биографии, защото могат да се прокарат доста паралели между двамата първоначални езичници, поживяли си доста... светски преди да се обърнат в християни. Само че трябваше и аз да обърна - говоренето - през ключови етически категории. През X книга на Изповеди и Посланията към Римляните и Коринтяните (I, II). Не знам защо докато цитирах един от най-известните новозаветни текстове, Химна на любовта (I Кор. 13), се сетих за любим цитат от Изповеди, само че не от X книга. Той също е любовен и гласи следното:

"Дай ми целомъдрие и въздържание, дай ми, но не веднага!"

Хората премного бързат да бъдат целомъдрени. Може би ако масово знаеха, че самият църковен отец е молел за отсрочка на младини, нямаше да бързат толкова.
После бяхме на голямо поетическо четене в 65 аудитория, където е просторно и всичко се чува добре, и хубавото, и не толкова хубавото. После бири в съвсем непросторното 703, където пак се чувахме добре и си говорихме за всичко. Там дават напитките веднага, без капка въздържание и целомъдрие. Добре е.

A Moveable Feast

лед остроумния и забавен "Париж" на Киноманията вчера, се вдъхнових да сложа тук още снимки от прекараното си време в града. На следващата снимка можете да видите как изглежда човек, който се подсмихва тихичко на най-кичозната структура, изпъкваща сред малкото такива в този велик град.Следващата снимка е от La Defense, частта с парижките небостъргачи, и на нея не се виждат някои от най-високите бизнес-сгради в Европа. Макар и да прави впечатление, че там дори и тези фалосовидни изстъпления са построени със стил, те не могат никога да бъдат толкова интересни, колкото старото в Париж. Затова в La Defense си намирах занимание, като търсех послания във фотографиите:

Самоархивирал се, zip-нат клошар, полегнал удобно точно на Rue des Archives.
Мирно съжителство на хора и гълъби пред Notre Dame.

Офисът на Божия служител вътре в Notre Dame. В този офис, съобразили се с приемното време на служителя, трябва да влезете, за да се изповядате като добър католик. В иначе старинната катедрала.Позитивни емоции и непринудени усмивки на Pigalle, които нямат нищо общо с репутацията на мястото.

Люксембургските градини. И доволен човек.Последната фотография е много сериозна. Тя е апел насилието да спре. Говоря, разбира се за насилието над зелените светофари във Франция. Заснет виждате един безпричинно обезглавен зелен светофар, никому несторил нищо лошо. Ако искате това да спре, вече знаете къде да се подпишете от един по-стар постинг. В църквата, която се вижда зад светофара, са погребани Жан Расин и Блез Паскал. Но специално за важните покойници в живота ми, които издирвах в Париж, ще разкажа по-натам.

l’Eléphant Noctambule

Това е малкото обозначение над Café de l’Eléphant, което се намира на номер 40, булевард "Бомарше" в Париж. За него пише Хенри Милър в "Тропикът на рака" - ходил е там заради своята любима проститутка, на която също са посветени страници в романа: "As I say, she was different, Germaine. Later, when she discovedred my true circumstances, she treated me nobly - blew me to drinks, gave me credit, pawned my things, introduced me to her friends and so on".
Кафенето носи името си поради маркетингови причини - през една нощ на 1912 от цирка избягва слон и несръчно проправяйки си път, потрошава заведението. Собствениците видели в инцидента възможност за реклама и кръстили кафенето си на злосторника. По-късно, не знам кога, става l’Eléphant Noctambule, каквото пише и днес. А днес, разбира се, не е нищо особено и мисля, че клиентите, които съсредоточено гледаха футбол докато аз с трепет пиех бирата си, точно тези клиенти, дори не подозираха за проститутката с щедрата душа от едно време. Именно заради това изядохме чипса не единия.