четвъртък, 29 септември 2011 г.

September 29, 1973. Одън.

На този ден през 1973 умира У. Х. Одън.
Не съм съвсем сигурен (такова нещо не може да се каже категорично), но може би той е най-любимият от любимите ми поети. Написаното от него не спира да ми влияе от първия прочетен ред, поезията му кажи-речи съвпада с представата ми за съвършенство.
В България пишещи хора сравнително често го обговарят, но малцина го познават добре. Хубави български преводи на няколко стихотворения има в чудесната стара антология "Нощен дъжд" (от 1980).
Документалният филм за него, от който пускам част тук, е доста труден за намиране, затова се изненадах много приятно, когато го видях наскоро в YouТube. Слагам 4-та част, може да видите и останалите, но в тази особено ми харесват нещата, които казва за решението си да отиде от Великобритания в Щатите, за "семейния британски културен живот" - това би звучало дори още по-вярно, ако се съотнесе с нашия контекст.
Признава също и че не харесва особено прословутото си "September 1, 1939" (аргументът против един от най-известните стихове вътре е забележителен: "we must love one another and die"). Всъщност, чуйте:


"What one secretly hopes from readers is that they’ll say: “My God, I knew that all the time but I never realised it before.” That’s the ideal reaction, and then you know you’ve said something that’s true."

петък, 23 септември 2011 г.

Утре в Ректората

В Театралната зала на СУ утре ще има четене с участието на много хора, всеки по едно стихотворение. Аз ще прочета нещо ново, крайно време е.
Започва в 18:00, добре дошли сте.