Диалектика

Днес Топалов загуби. От Бу! Баси майката. Мноо тъпо.
Виж тук.

Днес в "199" гледах "Старицата от Калкута" (Ханох Левин). Спектакъл на Явор Гърдев! Баси майката. Мноо яко.
Виж тук.

Read more!

Двама местят фигури и се шегуват (ама не съвсем като другите)

Днес се случи нещо чудесно - поседях редом (и поговорих) с Борис Василиевич Спаски! При цялото обилие от посредственост и незначителност наоколо, винаги е страхотно преживяване да пообщуваш за кратко с някой, за когото няма никакво съмнение, че е гениален. Този човек се е наложило Боби Фишер да победи през 72-ра, за да стигне до върха... В момента Спаски е на 71, по-жизнен от всякога, един от титаните на онази златна епоха, в която компютрите още не побеждаваха обидно хората и всичко беше някак по-творческо. Това е живата история на шаха и тя влезе най-непринудено във Военния клуб в София.

10-тият световен шампион е специален гост на Mtel Masters и днес коментира партиите от 6-тия кръг. Попревеждах малко, докато той подхвърляше духовити реплики в коментарите си, видимо доволен от интересния развой и... водката във VIP залата.
И двамата българи победиха днес, като партията на Чепаринов с китаеца отново привлече вниманието заради острите варианти. След първото си реми в турнира (с Раджабов) друг безспорен гений, лидерът досега Иванчук, се присъедини към анализите и показа етюден вариант за печалба. Иван го видя зад дъската и така си заслужи възклицанието на Спаски "Какой молодец!".
Нещо неописуемо е да гледаш как тези двамата си говорят за шах - с лекотата, която такава дарба предполага. И се забавляват.

Read more!

Строфи от един застрелял се

У меня в душе ни одного седого волоса,

и старческой нежности нет в ней!

Мир огромив мощью голоса,

иду - красивый, двадцатидвухлетний.

Закъснял поздрав по случай прясно отминали рожденни дни - собственият и вчерашният на добър приятел. Претенциозни пишещи 22-годишни хора:)

Read more!

Епични битки във Военния клуб - Mtel Masters започна... подобаващо!

За пръв път откакто се провежда супертурнир на родна почва, партиите се играят във Военния клуб. Тази година организацията е изведена на ново равнище и гросмайсторите играят в ...стъклен.. аквариум. Да, това е думата. Аквариумът позволява те да се изолират от външните шумове, а публиката да си коментира на воля.
Всъщност, стъпвайки във Военния клуб, аз се озовах точно в коментарното студио при стари познайници - гл. ас. мс Радислав Атанасов от НСА, многократната шампионка за девойки Стефи Бедникова и (последният не е стар познайник, защото просто е много малък:) младата българска надежда фм Киприан Бербатов. Добре, че беше този млад трети братовчед на Митко Бербатов - от всички ни, той смяташе вариантите най-бързо:)

Към самия първи кръг -

Явно иновацията "Sofia rules" (това значи "софийски правила", а не, че София властва:) дава резулат в тези най-елитни от елитните турнири - на старта на Mtel Masters' 2008 нито една партия не завърши реми!

Теймур Раджабов - Василий Иванчук 0-1
Левон Аронян - Веселин Топалов 0-1
Иван Чепаринов - Бу Сянджи 1-0

Това са резултатите от първия кръг, който приключи днес. Прекрасни победи на нашите двама гросмайстори - обърнете внимание именно на тази част - за пръв път в турнир с такъв среден рейтинг (2737) играят двама български играчи! Единият не се нуждае от представяне, а за другия това ще е кръщене в състезание от подобен мащаб. Гросмайстор Иван Чепаринов долетя заедно с другия най-млад участник, Теймур Раджабов, право от Баку, веднага след завършването на Гран При там. Иван е мой адаш и връстник, с когото сме играли заедно по юношески първенства преди години. Още тогава личаха огромният му потенциал, фанатичната любов към играта и къртовското трудолюбие. В момента е вторият шахматист в страната след Веселин. Има всички шансове да влезе и да си остане (което е по-важното) в световния елит. Всъщност, всеизвестно е, че Иван е главният анализатор и треньор в щаба на Топалов и носи лична отговорност за повечето от новите идеи, с които Веско изненадва съперниците си в дебюта (например бомбата 12. Nxf7 срещу Крамник във Вайк Ан Зее е негово откритие). Съвместната работа със световния екс-шампион помогна на Чепаринов да израсне с няколко класи за много кратък период от време и сега му се дава възможността да покаже на какво е способен. За пръв път двамата ще играят един срещу друг, което обещава да е интересно.

и отново към самия първия кръг, защото се отплеснах -

Веско взе днес важна точка срещу потенциален фаворит, срещу когото на всичко отгоре и беше губил няколко пъти тази година - Левон Аронян. Любопитното е, че прекрасната жертва на топ 36... Re3 всъщност не е обективно най-силният ход, както веднага показаха програмите - леко печели 36... Qf4. Даже напротив, ако вместо да приеме данайския дар, Аронян беше играл 37. Qxd5, то тогава би се сдобил с реми и половин точка в таблицата. Все пак на дъската не се вижда толкова лесно, цайтнотът си каза своето, а и като цяло, изключая 36-тия ход, играта на Топалов беше безупречна. Бяхме свикнали да виждаме лоши стартове и феноменални финиши от него, но сега нещата започват обещаващо. Изглежда, че Веско е във форма, а когато е така, всеки съперник има сериозен повод за притеснение. Да не избързваме.
Раджабов с голяма решителност върна качеството си в повече и влезе в напълно загубен пешечен ендшпил, който легендарният Вася Иванчук реализира с фина техника, без никакви проблеми. Може би азербайджанецът е уморен от участието в Гран При.
И накрая, Иван, който явно не е уморен, спечели най-чистата партия на кръга срещу Сянджи - висш пилотаж в техниката и позиционната игра. Наистина учебна. Китаецът беше в своеобразен цугцванг през повечето време и просто нямаше полезни ходове. Макар да се защитаваше с хитроумни уловки и да намираше тактически ресурси (единствен шанс в такива тежки позиции), закономерният край дойде - нашият гросмайстор с лекота избегна подводните камъни и умело реализира. Безкомпромисен и многообещаващ първи ден!

Повече информация и ежедневни новини, плюс коментари, webcam и пряко предаване на ходовете, можете да намерите на официалния сайт на турнира.

Read more!

Както казват, е епична...

I want a classic purity, where dung is dung and angels are angels. (Henry Miller, Black Spring)

Ден преди рождението се заех с неизбежното. Първо изработих оръжието – за да влезе пръта в бутилката, изрязах с нож от върха, към капачката. Сетне вкарах пръта и уплътних с хартия. Беше класическа заоблена бутилка от кола, два литра – точно каквато ми казаха, че ще помогне. За пръв път обърнах внимание на очевидното съвършенство на този предмет – безупречните извивки, които предстоеше да се използват съвсем прагматично след няколко минути. Споена в нов механизъм, като естествен завършек на пръта, бутилката доби даже величествени измерения, тя бе всепоразяващият край на едно копие. Епохата също стана друга за целите на мероприятието. Такава, в която копията и държащите ги биват уважавани. В стаята стана някак героично, с изключение на аромата. А кой знае, може би героичното мирише точно така.

Надух си Gypsy Song на Влатко Стефановски (дългата версия, на Balkan Horses). Погледнах надолу изпитателно. Запретнах ръкави и с отрепетирана решителност пуснах в ход изобретението.

Ръчкам недвусмислено, докато на заден план някой възклицава повече от всякога уместно: „Еj, да имам, ко што немам”. Еми, немам.

Не се сдържах да се вгледам пак надолу – веднага изобличих десетки свои познати (когато се вглеждам нагоре много рядко виждам такива, но те поне светят, вместо да вонят). Видях как всички те се плашат неистово от приближаващия прът, завършващ достойно-фалически с бутилка от двулитрова кола. Техните дни са преброени и преебани, ще ги избутам. А на нас, свободните, са обещани още много варварски танци върху почистеното. Докато направим наша си мръсотия. Засега продължавам да ръчкам - недвусмислено.

Кое е по-епично (както казват) от борбата на един запретнал ръкави мъж със запушения кенеф? Това е класически двубой в добрата традиция "сам срещу един". Стихия! Литература. Философия – фрагментарна, не систематична, разбира се, а онази с камшичените мъдрости. Хаотична. Хаотични лайняни пръски зацапват битието. Следствие от бавни, ритмични тласъци, постепенно ускоряващи се без следа от колебание. И после кулминация, климакс… Любов! Изход (ударението е на втората сричка). Морето се разделя на две, сломено пред силата на пръта, когато го държи пророк. През тук вече ще може да се минава. Нужни са много удивителни знаци, за да се нарисува правдиво това отпушване. Защото беше въжделение, а го предизвиках да стане факт. Доволен съм.

Възнамерявам сега да се изпикая победоносно връз постигнатото. Заради постигнатото. Заслужавам го. И то ще го сторя достолепно – вече за никъде не бързам. Кръвоносните съдове в кенефното тяло са отпушени. Натискам ръчката...

След потопа Ной живя триста и петдесет години. Ако запазя нещо от днес в ковчега на неприличните си хрумки, дали и мен ще ме сполети дълголетие? Ной е бил на шестстотин преди потопа. Аз съм вече на 22 – не библейски, а съвременни, необратимо опорочени. Опръскани.

На опръсканите мисли, породени от днес, ще им сложа отдолу етикети като литература и философия. Защото са това. Но те, ония от дъното на канала, никога няма да го разберат. Ето защо е наложително да се избутат с бутилка от кола. Нашият блян за онази най-красива простота е безпредметен и глупав за тях. Много ли искаме? Хенри Милър пита само за класическата яснота, в която ангелите са ангели, а лайната са лайна. Не би – ангелите се държат като лайна. Един ангел вече сума ти време се опитва да ме увери, че е лайно. Не му се удава – ние, свободните, разбираме от лайна. Свободни газим в тях и разпознаваме красивото от раз, докато се мъчим да вдигнем натежали от нечистотиите криле.

Доколкото е повсеместно, лайното не е страшно. Ето какво не ви пожелавам никога да видите – амбициозна, парадираща посредственост, която се самоизтъква точно срещу мен, някак си твърде близо, за да се избегне погнусата. Ако тази гледка ти се присъни, се будиш облян в пот и с учестен пулс. С такава безподобна грозотия се борави само по един начин – избутва се с бутилка, за да се прочисти канала. Само след такова отпушване можеш да се родиш подобаващо, да имаш истински рожден ден. Вече е окей да се танцува и пее варварски, да си събереш хора. Е, ще си ги събера. Тия дни даже се чудих дали трябва, докато една приятелка не ми каза просто и непринудено „The more, the merrier”. Почти няма контекст, в който това да не е вярно.

Read more!

Earth Night

Хей, Ти, Общият ни Създател -
дай ми сили
да Ги почувствам братя...

(Константин Павлов)

Нещо няма време напоследък. За каквото си струва да се прахосва, имам предвид. За литература - няма. А случки както обикновено не липсват. Битийният самотек невъзмутимо си продължава - не спира да предлага. Ето, случват се умни мисли и жени, които чакат да бъдат написани. Ще си тръгнат, ще ги забравя... Един от ония атавистични за пишещия страхове, че взема да става по-добър пияница отколкото писател. Този назряващ (и основателен) страх обикновено бива контриран с хитрото оправдание, че на нас все пак ни трябват истории, откъде да ги вземем? Истории в наличност се намират по барове. И пейки (битийният самотек, де). Така че се налага - не, че ни кефи да ходим:)

Към случките.

Ще се ходи в Амстердам. За един семестър догодина. Спечелих стипендия в безкомпромисна надпревара, в която местата бяха едва ли не повече от кандидатите, така че не е изненадващо:) Всъщност, трудните умувания тепърва предстоят - с к а к в о там и други битови глупости от подобен род.

Нещо съвършено ново за мен стана факт наскоро - пиша смешки целенасочено, за хляб. Промъкна се циник сред "Комиците"!... Не винаги се получават оптимално. Някои път излизат тъжни смешки - снъжки. Някои пък, направо страшни - страшки.

В петък имаше Събитие, както си му е редът, с одобрителни погледи и нови дрехи. Поне поводът си струваше - 20 години олимпиада по философия! Лауреат до лауреата... Както Райчо (казвам без титлите, просто "Райчо" - от респект) отбеляза съвсем точно - двайсет години са си много време, за толкова умират хората, а ние правим олимпиада по философия! Имаше и победители от първата, а аз предстои да стана на 22:) И то тия дни - би следвало да се родя скоро...
Та, всеки отличен произнесе по нещо - какво е била за него олимпиадата, какво е да учиш философия... Много подготвени цитати от непрочетени книги оживяха в "Яйцето" през тази вечер. Беше пълно с призраци. Стефан дори се скри зад колоната. Аз казах няколко пъти истината, за което си заслужих комплименти от типа на "хулиганско изказване". Бяха от читави хора, така разбрах, че са комплименти. Май.
В тон с общия патос на юбилея пожелах на нашите бъдещи колеги във факултета да следват твърдата линия на именити философи-управници, подета от Марк Аврелий и продължена подобаващо от Желю Желев. Да бъде!

Днес беше Earth Day. Отбеляза се традиционно - с джънк фууд и бира. Земята се ядоса на това нехайство и запрати гръмотевици по нас. Не се стреснахме. Всъщност на никой не му пука. Сега е Earth Night, тя е далеч по-спокойна и лишена от празноглави каузи. Може да се пише в такова време. Но мързи - а нещо все бута досадно да напомни, че трябва да се бърза. А ние все така не сме се стреснали. Претенциозни сме. You can't say we're satisfied. Да ви светна - "претенциозен" е последният победоносен укор в торбичката с "аргументи" на калпавия критикар. Някакви малоумници писали под разказа на мой приятел (тоя, дето се скри зад колоната) в "Капитал Лайт", че било "претенциозно". Какво по дяволите? Нашите братя искат от нас да не сме претенциозни. Не може да си ближен без да си еднакъв. Не може да се шава много. Току си се разшавал, току са те треснали да си седнеш или са те обявили за "претенциозен".
Като се замисля... Баси, колко съм претенциозен. То затова не е много весело наоколо. А пък трябва да се пишат смешки - няма как.

Read more!

Ексклузивно интервю с Eric Cartman...

Read more!