четвъртък, 23 април 2009 г.

Срещнах, преподадох, празнувах

Запознаха ме с нея преди няколко дни. Ослепителна красавица. Цялата черна от глава до пети. Звуците, които издава щом я докосваш, са различни и неповторими, не са като на повечето, знаете ги тях, безинтересните.
Да, запознаха ме и тя стана моя. Както е прието да се случва с такива красавици - първо трябваше да се плати. Няма как. Но си заслужаваше. Чисто нова акустична Fender CD-60! Ето я на дискретна снимка тук.
Може би е предварителен подарък за наближаващия рожден ден или предварителен подарък за успешно положения изпит с дванайсетокласниците вчера, все едно. От основни неща по естетика през как се пише философско есе, та до житейските несгоди на Ницше, вчера закономерно реших да отделя последните си два часа с абитуриентите на... софистите и колко са важни те за съвременната ни ситуация. Защото ако нямаше професионално образование и заплащане, нямаше да има и абитуриенти.
Празниците също се редуват с такава непробиваема своя си логика напоследък: мина Възкресението, мина след него и 4:20, мина дори и това нещо Earth Day (човекът, който го е основал, е бил умен и далновиден сенатор, но не мога да се отърся от факта, че се е казвал Gaylord) и днес съвсем в реда на нещата е Деня на книгата (и на смъртта на Сервантес и Шекспир). Мисля да почета деня като... почета.