петък, 23 октомври 2015 г.

Тримата глупаци педагози

Текстът излезе в днешния брой на Труд.


Една от сериите в класиката на Доньо Донев се казваше така. Може би глупакът винаги е искал да бъде и педагог - понеже, като всеки глупак, жадува да изглежда умен. Желанието му да поучава по традиция се изостря, когато времената са напрегнати, а новините - тревожни.
В публичното говорене за бежанската криза и актуалните проблеми на Европа здравият разум срамежливо е отстъпил, за да се откроят гласовете на 3 (три) основни вида глупаци (има, разбира се, и подвидове):

Глупак 1: разпенявеният реакционер
Наречете го и закостенял консерватор, бесен националист, както щете. Той е твърдо за разстрели на общо основание. Омразата към чужденците извира от дълбините на шкембето му (дори и да е слаб, този човек има шкембе - не мога да го обясня). Самият той не се къпе често, но всеки чужденец му мирише лошо. Може би само германецът не. Страх го е, че тия, кафявите, ще дойдат и ако останат, ще му вземат работата - макар че той самият не е квалифициран за нищо (и въобще, ако човек, който не говори езика, може да ти вземе работата, проблемът май е повече у теб, отколкото у него). Страх го е, че тия, кафявите, ще спят с българките - макар че той самият не може да се похвали с особени успехи сред българките, както и сред жените от каква да е националност. Най-вече страх го е, че кафявите са фанатици и ще стрелят и колят. На базата на това предположение иска те да бъдат застреляни и заклани - до един. За него всеки е джихадист. Удавеното сирийско момче също е джихадист. Този човек не знае какво значи думата джихадист.
Без да има никаква автентична информация по въпроса, той твърди, че граничарят, който е произвел изстрела и е убил афганистанеца, е герой. Всеки, който стреля по мигрант, задължително е герой. Не му идва наум, че ако наистина си стрелял във въздуха и така си убил човек (!), то това не би трябвало да се нарича „героизъм“, а „каръщина“.

Глупак 2: лигавият либерал
Веднага уточнявам - той не е истински либерал. Всъщност „наистина“ не е никакъв. Най-важната разлика между него и предишния тип е, че разпенявеният реакционер говори страшни глупости. А този тук говори смешни глупости. Страшна глупост е например: „Трябва да си знаят, че припарят ли до нас, това ги чака - веднага разстрел!“. Смешна глупост пък е следното: „Искам да живея в свят без държави и граници, където никой не стреля по никого“. Ама сериозно ли? В свят без държавни граници? В Близкия изток сега има такъв свят - иди за няколко дни да видиш как ще си прекараш и после се върни да разкажеш. Политическата наивност на лигавия либерал е колкото трогателна и комична, толкова и досадна, защото той ти се навира в лицето. Присъща му е напористата публичност, неговата политическа коректност е амбициозна - тя събира лайкове.
Той смята по презумпция, че всеки, който преминава незаконно границата, е абсолютно задължително невинен. Сред този огромен поток от хора според него не може да има и един с лоши намерения. Той е същият глупак като предишния тип, но застанал на срещуположния полюс. Иска през границата да се влиза толкова лесно, колкото се влиза в „Старбъкс“. Може би и в момента е в „Старбъкс“ или нещо подобно - забил умно глава в лаптопа, уж че върши някаква самотна работа, за която няма никаква логика да седи в пълно кафене. Пие топла напитка, направена от претенция и лапад. Вижте го хубаво - този човек няма да прибере бежанец в хола си. Може би за кратко, за да го тагне във фейсбук. Към мигрантите изпитва шумно съчувствие, а към обикновените хора около него - тихо презрение.
Той ме кара понякога да се чувствам неудобно, че също съм човек с демократични, либерални убеждения. Глупостите му ми идват в повече, но най-вече ме тревожи прикритата му жестокост. Той няма търпение да те осъди и изключи от групата на единствено правите. Откраднал е знамето на толерантността и вече марширува с него, цитирайки велики мислители, които не е чел.

Глупак 3: медийният мъдрец
На мен лично този ми е най-интересен, защото е и най-уважаван в обществото. Той е оратор - това му е работата, словоохотлив е от девет до пет. Обикаля всички предавания и говори едно и също - мрачна, черна прогноза за краха на цивилизацията и незавидната участ на България. Неизбежно фризирана с излишно усложнена лексика. Тук-там нещо, Шпенглер и „Залезът на Запада“, едно-друго. Медийният мъдрец открито критикува либерализма и говори пламенно за упадъка на нравите и бездуховността на Стария континент. Повече го тревожи това, че в Западна Европа се радват на жена с брада, отколкото, че в Източна няма правосъдна система. Някак си му е по-голям проблем това.
Той е красиво черноглед и предварително прав. Като кажеш нещо лошо, дето всички го знаят, е много лесно да минеш за мъдрец.
При него най-много ме радва това, че критикувайки патетично либерализма, той с удоволствие се възползва от всички удобства на либералната демокрация - всичките граждански свободи и права. Той се изразява, показва се, пътува, в общи линии си живее добре и необезпокояван. И ако не пребиваваше в демократичния режим, който осъжда, никой никога нямаше да му даде трибуна. Изобщо нямаше да сме чували за него.
Та значи влизат в бар бесен националист, трогателен либерал и медиен мислител. Бирата закъснява и националистът иска барманът да бъде застрелян. Либералът първо оглежда дали пък човекът не е от някакво малцинство, защото тогава би било по-некоректно. Медийният гуру е седнал удобно в сепаре до прозореца и с притворени от снизхождение очи рефлектира: как всичко това е закономерно и ние сме обречени, а той е умен.

неделя, 18 октомври 2015 г.

Защита

Не съм писал нищо тук от няколко месеца, но имаше доста неща междувременно - и пътувания, и работа. 
На 14-и септември мина публичната защита на докторската ми дисертация "Наративни стратегии у късния Лев Толстой". Бих искал да благодаря на научния си ръководител проф. Людмил Димитров, на журито и специално на граф Лев Николаевич за благосклонното отношение през тези няколко години.
Paging Dr. Landzhev:) 

Извън тази тема: в края на август участвах в семинар за превод на поезия в Словения, където се превеждахме взаимно с автори от няколко страни. Резултатите се получиха интересни, а мястото е изумително. Живях в планинско селце, разположило се над огромни, дълбоки пещери в голям карстов район. Подземната река, която понякога търпеливо, а понякога и гневно дълбае скалите, излиза на повърхността чак в Италия. За съжаление вътре в пещерите не е позволено да се снима, но при повече свободно време, ще кача тук снимки от околността. Ето една: 

При още повече свободно време ще споделя и снимки от пътуванията до Германия и Латвия през май, както и впечатления от четенията там. Благодаря на хората, които все още надникват от време на време в този зле поддържан блог.