неделя, 12 април 2015 г.

„Разпятие“, Николай Ге

Вариантът от 1892
Споделям тази любима картина тук с малко закъснение (Страстите свършиха, по-своевременно беше на Разпети петък), но това не я омаловажава.
Да кажем, че Ге е „реалист“ и „един от передвижниците“ е крайно недостатъчно. Евангелските му сюжети са потресаващи, много малко произведения  със сходна тематика впечатляват толкова дълбоко и по такъв начин – чрез отблъскване. Последното нещо, за което човек се замисля като възможност, гледайки тази картина, е Възкресението. Мъката и смъртта тържествуват, Христос е показан в деветия час, в момента на възгласа „Боже Мой! Защо си Ме оставил?“.
Картината е част от „Страстния цикъл“ на Ге и се превръща в творческото завещание на художника. Преправял я е 19 пъти в рамките на 10 години. Когато за пръв път показал ранен вариант на Лев Толстой, графът казал, че Христос е „ужасен“ и трябва да се прави наново. Ге имал безрезервно доверие на Толстой и, разбира се, го послушал. Мъчил се още дълго. Мислил денонощно: защо всъщност е нужно Разпятието? „За възбуждане на жалост, състрадание? Не. Разпятието е нужно, за да почувствам и осъзная, че Христос е умрял за мен“. Задачата на картината не е да предизвиква умиление, а истински потрес.
Изтерзан от съмнения, Ге е смятал и да унищожи последния вариант, но собствената му смърт през 1894 попречила. Няколко месеца преди това, художникът отново показал картината на Толстой в Ясна Поляна. Сложил я в отделна стая, оставил писателя да я види сам и зачакал. След известно време Толстой излязъл от стаята разплакан.

***
В „Идиот“ Достоевски, от името на охтичавия Иполит, прави възхитително описание на картината на Холбайн „Мъртвия Христос в ковчега“ (в романа става дума за копие), в сходен контекст – може ли при тази гледка да вярваш, че човекът ще възкръсне? Това описание е, по моему, далеч по-дълбоко и гениално от самата картина на Холбайн. На мен лично тя не ми въздейства особено, но с „Разпятие“ на Ге е съвсем друго нещо. 
Целият „Страстен цикъл“ е изумителен.