неделя, 28 февруари 2010 г.

Каня ви

На 2 март (вторник), от 19.30 часа. Мястото е Кино Влайкова (на ул. "Цар Иван Асен II" 11). Входът е 4 лева.

ЗАЧИТАНЕ

Казва се Зачитане, защото в продължение на няколко часа ще се отделя такова внимание на литературата, че да води слушателите до евентуално зачитане (етическо и естетическо) на авторите и книгите им.

Първото Зачитане ще е само на поезия.

Участниците са:

Силвия Чолева – Автор е на книгите – „Детето на глухонемите”, „Вход”, „Отиване Връщане”, „Внимателно”, „Зими и лета”, „Писма” и „Картички”. Печелила е наградата за дебютна книга „Южна пролет” и Националната награда за поезия „Иван Николов”.

Красимира Джисова – Автор е на книгата „Абревиатурата”, за която печели наградата за дебют „Южна пролет”.

Иван Ланджев – Носител на първа награда от конкурса „Веселин Ханчев”. „По вина на Боби Фишер”, първата му книга с поезия, ще излезе през пролетта на 2010.

Тома Марков – Автор е на книгите „Героин”, „Томатериалист”, „Живот без поезия”, „Черен PR и други действия” и „Майка”. Носител е на наградата на Европейската академия за поезия и на Националната награда за поезия „Иван Николов”.

Калин Терзийски – Автор е на книгите „Сол”, „Тринайсет парчета от счупеното време”, „Сурови мисли със странен сос” и „Има ли кой да ви обича”. Номиниран е за наградата „Хеликон”.

Светослав Терзийски – Автор е на книгата „Безпризорни ангели”, номинирана за наградата „Хеликон”.

Ясен Атанасов – Автор на книгите „Книга“, „Хтон“, „Неща: горчивата книга“, „Свят за изпиване“. Печелил е първата награда за проза на литературен клуб „Spirt & Spirit” и годишната награда на Съюза на българските журналисти.

Стефан Иванов – Автор на книгите „4 секунди лилаво”, „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” и „Списъци”. Носител е на първата награда за поезия на литературен клуб „Spirt & Spirit”, печелил е награда за „Sms поезия”, номиниран е за Националната награда за поезия „Иван Николов”.

Освен поезия ще има и музика (Лало Шифрин, Еър, Бейбифейс Клан, Фийвър Рей, Депеш Мод, Рейдиохед, саундтраци на филми от 70-те) и филми за писатели (Хенри Милър, Хорхе Луис Борхес, Пол Остър, Чарлс Буковски), които ще вървят като визуален фон преди и по време на четенията.

Второто издание ще бъде посветено на Париж и появата му в съвременната българска поезия, проза и есеистика. Като музикален фон ще звучат Борис Виан, Ле Рита Мицуко и много други, а филмите ще бъдат за мостовете, баровете, бордеите, парковете и артистите на столицата на ХIX век.

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Don't Hate Haiti!

Почувствах се част от нещо по-голямо, участвайки и аз в "Хаити не е филм: участвай и ти". Затова и приех да направя сценария с поетесата и организатор Красимира Джисова, да открием, въобще - да бъда въвлечен повече... Към това да прибавим и всички приятели, които четоха и свириха, както и това, че не постигнахме малко за нещо, проведено на самодеен, ентусиастки принцип - събрахме 3334 лв.
Въпреки това от самото начало знаех на що за "аргументи" ще се натъкваме. Чувах ги - едни и същи, из устите на хора от 18 до 40+ години: "Защо за Хаити?", "Защо не помогнете на българите?", "Интелектуалците само търсят евтин PR, не обръщат внимание на нашите проблеми тук!", "Парите ви няма да стигнат до там!" и все пак "Защо за Хаити, а не за България?". АМИ ЗАЩОТО ТУКА НЯМА БЕДСТВИЕ, ПИЧ! Защото освен това, че (ч)акаш и нищо не вършиш за нищо, друг проблем нямаш! Поне не такъв, който да е извън твоя контрол.
Намирам все по-малко и по-малко причини да харесвам сънародниците си. Писна ми да слушам горните тъпотии по всякакъв повод. Само в България и никъде другаде е възможно човек да завижда на някой, че го е ударило земетресение. Не пожелавайте труса на ближния си! Сериозно, недейте...
Гнус ме е от това, че хората наоколо очакват помощ "просто така", защото чувстват, че им се полага (Защо? Кой какво ни дължи?) и им става неприятно, когато помощта се оказва на друг, някъде по-надалеч. А и представата, че другият е по-надалеч просто не е вярна.
Но както един приятел обича да казва - тук няма странни неща. Помня, като малък чух интервю по жалка кабеларка с някакъв футболист, който изпуснал голово положение. И каза: "Съжалявам за това положение, но това е положението!". Точно така.

---
Post-инфо за за това как мина вечерта и какво се постигна, плюс снимки - тук.