сряда, 7 ноември 2012 г.

Ние според мансардата

Привидно спокойно е – Испанска партия: 
само три хода са минали, а спуска се вече 
ръката към дамския фланг. 

Подредено красиво е – Евклидова геометрия: 
само две възможни точки под скосения прозорец 
и единствената права между нас си ти. 

Понякога бъбриво е – съвременна поезия, 
а само един глагол е тук наистина и стига 
да узнаеш плановете, чекмеджетата, срама ми. 

Обичам. 

Онази фигура, 
избрана от играча и решила изхода на всичко. 
Онази фигура, 
открила се внезапно светла в голата глава на геометъра. 
Онази фигура 
в средата на стиха, която го краси едва забележимо. 

Ти тихо знаеш, че си нея, именно, 
а в мене пак е радостно и благодарен съм, 
че моят ден е сбор от твоите минути. 

Вечността живее долу 
и е нищо повече от възрастна съседка. 
Историята и световните обрати са значими 

колкото изкашлянето й. Нима ще се сравни 
каквото и да е със нашето велико и последно 
времетраене? Тук, в стаята 

привидно спокойно, 
подредено красиво 
и понякога бъбриво е. 

Числата прокапват от покрива, за да ни изброят 
отново, цели и естествени. Обречени да бъдат 
верни. А думите само обиждат с имена нещата.

---
Стихотворението е публикувано в Литернет и в. Преса. Прочетох го на тазгодишните Поетики.